Решение по к. адм. дело №628/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК

Касационното производство е образувано по жалба на Частна земеделска кооперация „Шипа“ ЕООД с адрес на управление в с. Лозен, общ. Стражица, обл. Велико Търново, чрез адв. Т. П. от САК, срещу Решение № 352/03.04.2025 г., постановено по гр.дело № 687/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставена без уважение жалбата на Частна земеделска кооперация "Шипа" ЕООД, срещу Заповед № ПО-09-26/14.03.2023 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд, доколкото счита, че заповедта е издадена извън сроковете по чл. 37в, ал.4 и ал.5 от ЗСПЗЗ. В този смисъл, обосновава издаването на процесната заповед с пет месеца по – късно, като нецелесъобразно и недопустимо, тъй като стопанската година е отдавна започнала. Освен това липсват мотиви, обосноваващи крайното решение за извършеното разпределение, в това число, защо конкретен масив е разпределен именно на определен ползвател, което в крайна сметка не съответства и с целта на закона. В заповедта не е посочено и как конкретно се изпълнява принципа на разпределение на масивите спрямо концентрацията на собствена или наета земя, нито този за пропорционалното разпределение на т.нар. „бели петна“, и кога и защо не е възможно спазването му. Допълва, че от административната преписка не се установява издаването на нарочна заповед по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 72б от ППЗСПЗЗ, в срока, установен с тази разпоредба, за откриване на процедура по сключване на споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за всяко от землищата на територията на Община Горна Оряховица за стопанската 2022/2023, както и за определяне състава на комисията по ал.1, която да ръководи сключването на споразумение между собствениците и ползвателите на земеделски земи за землището на с. Паисий, в срок до 05.08.2022 г. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени административния акт като законосъобразен.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. П., който по същество поддържа жалбата по мотивите изложени в нея и в съдебно заседание. Представя писмена защита с идентични възражения. Претендира разноски направени пред първата инстанция и държавна такса заплатена за касационната инстанция.

Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция „Змеделие“ – Велико Търново, чрез юрисконсулт Д. К., по същество на спора и в представен отговор на касационна жалба, развива съображения за неоснователност на същата. Намира решението на Горнооряховсия районен съд за правилно постановено и моли същото да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Заинтересованата страна - „АГРОСТЕНД“ ЕООД, гр. Г. Оряховица, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна – „ТИВА“ ООД, с. Сушица, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна – „ТОТЛЕНД“ ЕООД, с. Паисий, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна - ЕТ „ДЕКАДАНС-Д. ШИШКОВ“, град Бяла, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора .

Заинтересованата страна - К. А. Й. от с. Драганово, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна - М. Г. М. от с. Паисий, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна - Н. Д. ЛЕТЕВА от град Русе, редовно призована, не се явява и не се представлява, не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна – „НИСИКОЛЕТ“ ЕООД, с. Паисий, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора.

Заинтересованата страна – С. Ц. С., с. Паисий, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по същество на спора .

Заинтересованата страна – „УЕБ АГРО“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С фактура № 1684/07.09.2022г. издадена от ЧЗК „ШИПА“ ЕООД на „ТИВА“ ООД за стопанската 2022г./2023г. касаторът в настоящото производство отдава под наем декларираната земя от 378 дка в с.Паисий. Поради липса на постигнато доброволно споразумение за тези земи е поискано служебно разпределение със заявление вх.№ РД-10-13/20.01.2023г. Подадени са заявления за удължаване срока за входиране на доброволни споразумения. Проекта за служебно разпределение е обявен в електронната страница на Областна дирекция „Земеделие“ и чрез изпращане на уведомителни писма до всички заинтересовани лица. Липсват постъпили възражения срещу проекта за служебно разпределение. Със Заповед № ПО-09-23/10.03.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Велико Търново, е одобрен проект за служебно разпределение с peг. № 1/16.02.2023г. на масивите за ползване за стопанската 2022/2023г. за землището на с. Паисий, Община Горна Оряховица. Според Заповед № ПО-09-26/14.03.2023 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново на ЧЗК „Шипа“ са разпределени масиви с обща площ 378.046 дка в няколко масива на терен в с. Паисий. Тази Заповед била обжалвана пред Районен съд – Горна Оряховица от ЧЗК „ШИПА“ ЕООД, в качеството му участник в процедурата пред органа за разпределените му масиви в землището на с. Паисий, Община Горна Оряховица.

С обжалваното пред настоящата инстанция Решение № 352/03.04.2025 г., постановено по гр.дело № 687/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, издадената Заповед № ПО-09-26/14.03.2023 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново /л.21 от въззивното дело/ е приета за законосъобразна, съответно подадената срещу нея жалба за неоснователна. За да достигне до този извод, въззивният съд е установил, че безспорно процесната заповед е издадена извън срока, като са приети внесените заявления на собствениците и ползвателите да се даде възможност да бъде постигнато доброволно споразумение. Същата е издадена в писмена форма от компетентен орган, обявена е по надлежния ред и е мотивирана, доколкото е издадена на база проект за служебно разпределение, последният връчен на всички страни, по който липсва и възражение. По отношение спазване целта на закона и материалната законосъобразност, въззивният съд е приел, че по делото е ангажирано изготвяне на съдебно-техническа експертиза, видно от която служебното разпределение е съобразено със законовите изисквания на чл. 37в,ал.3, т.1 и т. 2 ЗСПЗЗ , като образуването на по-малки масиви е наложително с цел всеки от ползвателите да получи площ, съответстваща на дела му.

Обжалваното решение е неправилно.

Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на земеделските земи като в ал.1 на същата норма се дава приоритет на доброволното споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи. Ако този резултат не се постигне се предприема служебно разпределение по ал.3 от чл. 37в от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ гласи, че когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година. Съгласно предвиденото в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, правомощието да издаде заповед, с която да разпредели служебно масивите за ползване в землището, е директорът на Областна дирекция "Земеделие". Това той може да стори само в срок до 1 октомври на съответната година. В тази връзка съдът не споделя виждането на ответника, че издаването на заповедта от директора на Областната дирекция “Земеделие“ след срока - 1 октомври на съответната година не води до порок. Напротив, неспазването му влияе върху законосъобразността на издадената заповед по чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Заповедта за разпределение на ползването има за цел да оптимизира ползването и обработката на земеделската земя, поради което тази заповед следва да се издаде преди началото на стопанската година. Само по този начин ще се гарантира правилното и установено стопанисване на земеделската земя за определения период.

От данните по делото е видно, че Заповед № ПО-09-26/14.03.2023 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – Велико Търново е издадена след 1 октомври на съответната година, а именно на 14.03.2023 г. Съгласно изричната разпоредба на ал. 12 на чл. 37в от ЗСПЗЗ след първи октомври на съответната стопанска година правомощието да издаде такава заповед преминава към министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. В конкретиката на казуса Заповед № ПО-09-26/14.03.2023 г. не е издадена от министъра на земеделието, а за автор на административния акт се сочи директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново и посочено за правно основание на правомощията на същия е цитирана нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл.75в, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 72в, ал.3, т.1 от ППЗСПЗЗ. Не е налице и позоваване в самата заповед за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2022/2023г., че директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново е издал акта при условия на делегация на правомощия. Нито в титулната, нито в съобразителната, нито в диспозитивната част на тази заповед е посочено това обстоятелство. В заповедта от 14.03.2023г. положеният подпис е от името на директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново, като липсва позоваване на хипотезата на ал. 12 на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Посочените в Заповед № ПО-09-26/14.03.2023 г. на директорът на Областна дирекция "Земеделие" - В. Търново правни основания сочат само на служебно разпределение на ползването, но не и на упражняване на делегирани от министъра правомощия в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, поради което оспорената заповед е издадена от некомпетентен по време административен орган. Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че всяка липса на компетентност е основание за нищожност на административния акт. Този порок на оспорения индивидуален административен акт е основание да бъде прогласена тази нищожност, т.к. оспореният акт е правно нищо и не може да породи правни последици. Поради това и произнасянето на районния съд в обратната на тази хипотеза е неправилно.

Релевираните в отговора на касационната жалба обширните доводи, че с издаването на заповедта извън срока предвиден в чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, не се опорочава акта, тъй като самата процедура била забавена изначално във времето и не по вина на администратиния орган са несъстоятелни. Както се каза, целта на производството по чл. 37в и сл. ЗСПЗЗ, респективно по чл. 70 и сл. ППЗСПЗЗ е да регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създаде облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. Тази цел се преследва всяка стопанска година, поради което законодателят е поставил ясни и конкретни срокове, както за сключване на споразумението между собствениците и/или ползвателите за следващата стопанска година става до 30 август, която съгласно § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата, започва на 1 октомври на съответната година и приключва на 1 октомври следващата година, така и за съставянето на проект за разпределение на ползването на земите по масиви от комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ (до 15 септември на съответната година) и на заповедта на директора на съответната Областна дирекция "Земеделие" за разпределение на масивите в землището (в срок до 1 октомври на съответната година), а обжалването на заповедта не спира изпълнението й според чл.37в,ал.6 от ЗСПЗЗ. В разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ законодателно е уреден въпросът със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение. След като още към 15 септември на годината не е било входирано в ОДЗ постигнато между собствениците/ползвателите доброволно споразумение за стопанската 2022/2023 г., комисията е следвало да пристъпи към съставянето на проект за разпределение на ползването на земите до 15 септември по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, след което да го представи на органа със доклада за издаване на съответната заповед в срок до 1 октомври, като така щеше да бъде спазен изцяло законодателния подход. След като заповед не е била издадена от директорът на ОД "Земеделие" в срока по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, всяко заинтересовано лице е можело да поиска разпределение на масивите в землището на с. Паисий, Община Горна Оряховица със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, а срокът за това е едномесечен от сезирането, съгласно ал. 13 на същата разпоредба. Предвидените процедурни срокове за съставяне на проект за разпределение от специализираната помощна комисия, както и за издаване на заповед за разпределение на ползването на масивите не са самоцелни, а са обусловени от целта на административния акт. Смисълът е в началото на съответната стопанска година да приключи административното производство по разпределението на ползването на обработваемите земеделските земи между собствениците и/или ползвателите.

Установеният порок на оспорения индивидуален административен акт е основание да бъде прогласена нищожност, т.к. същият не може да породи правни последици. Поради това произнасянето на РС с Решение, което не отчита този порок е неправилно. Поради това, същото следва да бъде отменено, а вместо това да се прогласи нищожността на оспорената Заповед. Делото е изяснено от фактическа страна по писмени доказателства и не се налага връщането му за ново разглеждане от РС. Предвид изложеното, оплаквания, свързани с нарушението на материалния закон не следва да се обсъждат.

Независимо от изхода на спора, от ответника по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Разноски се претендират единствено от Частна земеделска кооперация "Шипа" ЕООД. Предвид изхода на спора и липсата на възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на направени пред първата инстанция разноски и държавна такса заплатена за касационната инстанция. Дружеството е представило доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., съгласно адвокатско пълномощно /л.11 от въззивното дело/ и фактура № 64/26.10.2023 г. /л. 180 от въззивното дело/, платена ДТ за производството пред РС в размер на 25 лв. /л.15 от въззивното дело/ и платена ДТ за касационно производство в размер на 40 лв. /л.15 от делото/. Като своевременно заявени и доказани на основание §1, т.6 от ДР на АПК същите следва да се възложат в тежест на ОД “Земеделие“-Велико Търново.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, съдът в настоящия касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 352/03.04.2025г., постановено по гр. дело № 687/2023г. на Районен съд – Горна Оряховица и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № ПО-09-26/14.03.2023 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" - гр. Велико Търново да заплати на Частна земеделска кооперация „Шипа“ ЕООД, [ЕИК], адрес на управление с. Лозен, общ. Стражица, обл. Велико Търново, представлявано от председателя С. Й. А., разноски за две инстанции в размер на 3 065 (три хиляди шестдесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.