Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 27.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1519 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Х.Т.“ ЕООД, с която срещу „П.И.“ ЕООД при условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени: 1) осъдителен иск с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 184,00 лв. – неизплатено възнаграждение по
договор за извършване на СМР от 06.11.2017г.; 2) осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 13 295,00 лв. – лихви за
забава изтекли върху главните вземания за възнаграждения по договора от
06.11.2017г. в периода от 06.06.2018г. до
12.08.2020г.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
неизпълнен договор, мотивирани с твърдения, че възложената работа не е
изпълнена от ищеца в уговорените количество, качество и срокове.
Заявява и възражения за съдебно прихващане на
вземанията на ищеца, за чието присъждане е подадена исковата молба, с насрещни свои
вземания с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на разходи,
направени за отстраняване на недостатъци в извършената от ищеца работа по
договора, както следва: 1) възражение за прихващане с вземане за сумата
77 520,00 лв. – разходи на ответника, платени на „В.-М“ ЕООД за
отстраняване на вълнообразност в хоризонтално и вертилно отклонение на стените в процесния обект; 2)
възражение за прихващане с вземане за сумата 10 560,00 лв. – разходи на
ответника, платени на „В.-М“ ЕООД за почистване на работната площадка в
процесния обект; 3) възражение за прихващане с вземане за сумата 2 160,00
лв. – разходи на ответника, платени на „МСМ Г.**“ ЕООД за почистване на
запушени ВиК тръби в процесния обекти.
Предявява и насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 49 527,60 лв. – мораторна
неустойка, дължима съгласно чл. 10, ал. 1 от договора от 06.11.2017г.
С процесния договор от 06.11.2017г. (приет
като писмено доказателство по делото) ищецът поема задължение да извърши
полагане на машинни мазилки и подови машинни замазки в обект на адрес гр.
София, ул. Проф. Христо Вакарелски, срещу задължения на ответника да заплати
възнаграждение за извършените работи, чиято обща стойност съгласно чл. 2 от
договора възлиза на сумата от 412 730,00 лв. без включен ДДС.
С анекс от 23.05.2018г. (също приет като
писмено доказателство по делото) страните определят нови единични цени за
възложените строителни работи съгласно подписано приложение №4 и краен срок за
изпълнението им до 15.10.2018г.
Безспорно е между страните, но се и
установява от заключението на счетоводната експертиза по делото, че за цената
на извършени СМР по процесния договор ищецът е издал фактури за суми в общ
размер 382 837,64 лв., по които ответникът е извършил частични плащания в
общ размер 307 653,82 лв.
Осъдителният иск за неизплатено
възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е предявен за разликата между сумите по издадените
от ищеца фактури и извършените от ответника плащания по тях.
Основният факт от предмета на доказване по
този иск е количеството на извършената от ищеца работа по процесния договор.
За установяване на обема на извършената
работа по договора ищецът е представил с исковата молба преписи от протоколи обр. 19 с номера от 3 до 12, които с протоколно определение
от 24.11.2021г. са изключени от доказателствата по делото на основание чл. 183,
ал. 1, изр. 2 ГПК, но следва да се отбележи, че част от тези протоколи не са
подписани от представител на ответника и поначало нямат противопоставима
по отношение на него доказателствена сила за удостоверените в тях
обстоятелства.
Тази част от протоколите, които носят подпис
от представител на ответника (а именно протоколи обр.
19 с номера 6, 8, 9, 10, 11 и 12), са представени и от самия ответник и са
приети като писмени доказателства по делото, като видно от съдържанието им
(почти идентично със съдържанието на представените от ищеца протоколи), същите
без изключение съдържат забележки относно количеството и качеството на
описаните в тях СМР.
Доколко съдържанието на описаните протоколи
въобще установява изявление на ответника за приемане на СМР, за които са
издадени протоколите, респективно изпълнението на тези СМР в посочените в
протоколите обеми, в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
общата стойност на СМР, описани във въпросните протоколи обр.
19 с номера 6, 8, 9, 10, 11 и 12, възлиза на сумата 148 913,64 лв., която
е значително по-ниска от установения от експертизата общ размер на извършените
от ответника плащания към ищеца за извършени СМР по процесния договор.
Други доказателства, които да установяват
обеми на извършени СМР по процесния договор над обемите, удостоверени в
цитираните протоколи обр. 19 с номера 6, 8, 9, 10, 11
и 12, не са събрани в производството по делото (показанията на разпитаните
свидетели по делото и заключенията на изслушаните експертизи не съдържат данни
за конкретни обеми на изпълнените СМР по договора, което се отнася и за останалите
приети писмени доказателства по делото с изключение на обсъдените по-горе
протоколи).
Изложеното в приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК (указани на ищеца с доклада на делото
по чл. 375, ал. 1 ГПК) е достатъчно да обуслови неоснователност на предявения
иск за неизплатено възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД без да е необходимо да
се обсъждат възраженията на ответника и събраните в тяхна подкрепа
доказателства, че освен в количествено, задълженията на ищеца по договора не са
изпълнени и в качествено отношение и са породили насрещни вземания на ответника
срещу ищеца с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Отхвърлянето на предявения главен иск за неизплатено
възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД предпоставя същия изход по предявения акцесорен иск за вземания за лихви върху това
възнаграждение, изтекли в периода от 06.06.2018г. до
12.08.2020г.
При идентични на горните съображения относно
установения по делото обем на извършените от ответника работи по процесния
договор (който не представлява пълния възложен обем на възложените СМП с
договора и анексите към него) основателен се явява предявеният от ответника
насрещен осъдителен иск за неустойка по чл. 10, ал. 1 от договора.
Цитираната клауза предвижда, че при забава за
завършване и предаване на възложената работа по договора в уговорения срок ищецът
дължи неустойка в размер на 0,25% от общата стойност на договора за всеки
календарен ден закъснение, но не повече от 10% от общата стойност на договора.
Както се посочи по-горе, с анекса от 23.05.2018г.
е уговорен краен срок за изпълнение на СМР по процесния договор до 15.10.2018г.
Размерът на неустойката по чл. 10, ал. 1 от процесния
договор, изчислен от счетоводната експертиза по делото дори само за периода от 16.10.2018г.
до 27.12.2018г. (датата на последния съставен от ищеца протокол обр. 19 за изпълнени СМР по договора), възлиза на сумата
90 387,87 лв., която надхвърля предвидения с клаузата максимален размер на
неустойката, изчислен от счетоводна експертиза на сумата 49 527,60 лв., за
която е и предявен насрещният иск.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е
направил за производството по делото (както тези за защита срещу исковете на
ищеца, така и тези за предявяването и разглеждането на насрещния иск), в претендирания със списъка по чл. 80 ГПК и доказан с
представените към него документи общ размер от 4 816,00 лв.
По изложените съображения Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Х.Т.“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** срещу „П.И.“ ЕООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***. *****, офис 1 осъдителен иск
с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 184,00 лв. –
неизплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР от 06.11.2017г., и
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата
13 295,00 лв. – лихви за забава изтекли върху главното вземане за
възнаграждение по договора от 06.11.2017г. в периода от 06.06.2018г.
до 12.08.2020г.
ОСЪЖДА „Х.Т.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „П.И.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***. *****, офис 1 на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 49 527,60
лв. – неустойка, дължима съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за извършване на
СМР от 06.11.2017г., а на основание чл. 78 ГПК сумата 4 816,00 лв. –
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: