Р Е Ш Е Н И Е
Номер…… 18.12.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.12. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1394 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1180/03.09.2019г., постановено по гр.д. № 1622/2019г. по описа на Районен съд –
гр.С.З., с което “Е.” ЕАД гр.П. е осъдено да заплати на „В.” ЕООД гр.С.З.,
сумата от общо 1400 лева без включен ДДС по фактури, както следва: по фактура №
**********/15.03.2014г. и по фактура № **********/31.03.2014г., представляващи
недължимо платени от ищцовото дружество суми за такси пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „О.” ИТ
№ 2939032, за периода 01.03.2014г. – 31.03.2014г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 14.03.2019г. до окончателното заплащане
на сумата и направените по делото разноски в размер на 708 лв.
Във въззивната жалба
въззивника “Е.” ЕАД гр.П. излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен
списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се
намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма направени
доказателствени искания.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия „В.” ЕООД, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма
направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е
представен списък с разноските и договор за процесуално представителство. Прави
се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55,ал.1,
предл.1 ЗЗД от „В.”ЕООД - С.З. срещу „Е.” ЕАД П. за заплащане на недължимо
платената сума от 1400лв., представляваща платена такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – помпена станция „О.” ИТ №
2939032, за периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. начислена без основание,
ведно със законната лихва от датата на плащане на сумата до датата на връщане
на сумата на ищеца.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК ответникът
подава подробен писмен отговор, в който оспорва основателността на предявения
иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба чрез пълномощника си
адв.Иванова, която внася уточнението по претенцията за дължимостта на законната
лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда –
14.03.2019г.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като
по представените и приети като доказателства фактури за периода 01.03.2014г. - 31.01.2014г.,издадени
от „Е.” ЕАД–П./платени в цялост от ищеца/ са му начислени суми за пренос на
ел.енергия – по фактура № **********/15.03.2014г.– 932, 28 лева, фактура №
**********/31.03.2014г. – 971, 12 лева, видно от детайлната разбивка по всяка
една от фактурите.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт
обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод
„В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.",
и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан
Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Между страните е водена кореспонденция във връзка с идентифициране на
обекти на потребители, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите – писмо
изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на Е. АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „В.”
ЕООД –С.З., писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „В.” ЕООД –С.З., писмо изх.№ 01/
09.01.2009г. на Е. ЕАД. Ищецът е завел писмо с искане за отпадане на такса
пренос по ел. разпределителната мрежа изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е
отговорен с писмо от 08.12.2014г., с указания как да се процедира за смяна на
меренето, което е заведено на 13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е отговорено,
че собствеността е на Община Т., а не на „В.” ЕООД. С последващо писмо от
12.01.2015г. са им изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на
енергийния обект – трафопост, на което В. отговорило с писмо от 21.01.2015г.,
като получили в отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като на
19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за смяна
на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това са
съставени констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на средствата
за търговско измерване.
За изясняване обстоятелствата пред първоинстанционния съд са ангажирани
свидетелски показания. Според свидетеля А.Р.О., служител на ищеца от 1993г. от
2007г. – специалист в Централно управление, а от 2015г. и понастоящем -
Ръководител отдел „Енергомеханичен”, през месец септември 2008г. във „В.” ЕООД
получили писмо от „Е.” и с тях контактувал той след като получил писмо от
ДКВЕР, които изискали документи за собственост, кои обекти са захранвани. Тези
спорове произтичали от непризнаването на собствеността на електропровод,
захранващ две техни помпени станции в район Т., това били помпена станция „О.”
и помпена станция „Капитан Петко Войвода”. През 2008г. получили писмо от „Е.”
ЕАД гр.П. за идентификация на обекти със захранващи електропроводи на обекти „В.”,
захранване на собствени електропроводи. Във връзка с това за четири от обектите
предоставили документи удостоверяващи собственост върху тези съоръжения и
затова собствеността била призната от „Е.” ЕАД гр.П., а за други два обекта им
било отговорено, че с този набор от документи не могат да докажат собственост.
Документите които им предоставили били АКТ обр.16 на приемателната комисия за
съответните помпени станции, акт на общината която им дала безвъзмездно
поддръжката на тези обекти, извлечение от активите на дружеството и актуална
скица на електропровода. Било им отговорено, че с тези документи не могат да
докажат собственост върху съоръженията, било им предложено меренето да се
премести в техните трафопостове, с което не били съгласни, тъй като границите
на собственост върху съоръженията се пада на изхода на подстанция Т. от където
се захранват техните съоръжения. През 2014г. получили писмо от „Е.” ЕАД гр.П.,
че във връзка с Европейска програма за защита на царския орел в района на Т. да
окажат съдействие - всички въздушни линии трябвало да станат кабелни и поискали
тяхното съдействие, тъй като тази въздушна линия била собственост на „В.”.
Други документи пред „Е.” ЕАД гр.П. те не представили, тъй като нямали други
документи, за да удостоверят собственост. Поддръжката на „В.” винаги е била на
„В.” гр.С.З., това включвало подстанция „О.” и подстанция „Капитан Петко
Войвода” които били захранени с кабелни линии. Всички разходи били за сметка на
„В.” гр.С.З.. „Е.” ЕАД гр.П. не са поддържали и не са извършвали ремонти по
тези обекти.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза. От констатациите на вещото лице при отговорите
на поставените му въпроси се установява, че през периода 01.03.2014г. - 31.03.2014г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект
помпена станция „О.” ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в
ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кV/400V в помпена станция „О.”
собственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна
група в състав: средство за търговско измерване – статичен трифазен тройнотарифен
електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368281, 5А/400V, клас на точност 1, знак за
извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за извършване на последваща
проверка 2017г. – токови трансформатори
– 3 броя, тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120, ф.№ 852804, ф.№ 856 804 и
ф.№ 854504 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен
в метално електромерно табло тип ТЕПО.
Ако се приеме, че електропровод „В." 20 кУ, изходящ от подстанция „Т.",
е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво
средно напрежение.
Е. е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 кУ на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
Тъй като измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно
напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция „Т.", ищецът не дължи заплащане за
пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 20кV
/електропровод „В."/ до обект ПС „О.", ИТ №2939032 за съответния
период. Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа
има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на
ел.енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако
същата е собственост на ищеца, съответно поддръжката и ремонтът й са за негова сметка,
и той заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. Тогава
електроразпределителното предприятие няма разходи по нея, в конкретния
случай не би имало разходи по електропровод „В." и няма основание да
калкулира на ищеца цена за пренос на ел.енергия през електропровод „В.".
Дори и измервателната група да е монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на
ПС О.", както е в конкретния случай през процесния период, то ответникът
няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през
електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за
потребена ел.енергия, защото в ПСО." и/или след нея няма
електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е
собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонтът й, а
загубите на ел.енергия по нея /или в ел.съоръженията на ПС „О."/ се
заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ „О."
на страна ниско напрежение.
В заключение вещото лице посочва, че ако се приеме, че електропровод „В."
20кV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през
процесния период, то ищецът не дължи цена за пренос на ел.енергия през този
електропровод до ПС „О." нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПСО.", нито при монтирана измервателна група на страна
средно напрежение в подстанция „Т.". Е. няма никаква собственост по цялата
верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за,
такса пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. За присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ,
отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените,
не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът
намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество
ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп
ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал
дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на
параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради
това за ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за
посочените услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл.
55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 396
лв.с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв.
до 5 000 лв. - 300 лв. + 7% за
горницата над 1 000 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “М.” е
регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се
претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 393, 60 лв. с ДДС В
настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 396 лв. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 396 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено
Въззивникът “Е.” ЕАД следва да
заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 396 лв.
С
оглед цената на иска, в размер на 1400 лв., настоящето въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1180/03.09.2019г., постановено по гр.д. №
1622/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *** да заплати на „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 396 лв. по банкова сметка *** “Ц.” АД IBAN
***, BIC ***.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.