Решение по КНАХД №797/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба "СТИК-КРЕДИТ" АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.“Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т., чрез адв. А. Д., съдебен адрес: гр. София, [улица], ет. 2, ап. 8 срещу Решение №441/07.08.2025 г. по АНД №952/2025 г. по описа на PC-Плевен. Посочва се в жалбата решението е постановено в нарушение на закона, както и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че чл.33, ал.1 от Раздел IX „Предсрочно прекратяване“ от Общите условия към договора за потребителски кредит е в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗПК предвид възможността потребителят да изпълни задължението си по договора предсрочно, като отправи писмено предизвестие до кредитора в 7 дневен срок преди датата на плащането. По този начин "СТИК-КРЕДИТ" АД не предоставя невярна информация на потребителите за техните права при предсрочно погасяване на кредита, както и не ограничава правото на потребителя да погаси задължението си по всяко време, нито предвижда санкция/неустойка, ако такова уведомление не бъде подадено. Твърди се, че потребителят продължава да разполага с правото си по чл.32, ал.1 от ЗПК, като това се потвърждава от индивидуалния договор, в който кредиторът не е въвел каквито и да било допълнителни условия за предсрочно погасяване на договора за кредит, както и от цялостната извършена от проверяващия орган проверка, описана в АУАн и НП. Твърди се в жалбата, че липсва и противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална коректност. Целта на писменото предизвестие е единствено да позволи на кредитора коректно да разпредели постъпващите плащания и да осигури яснота дали потребителят желае еднократно погасяване на целия дълг, или частично плащане, предвид изискванията за счетоводна отчетност. Информирането на кредитора не е насочено към ограничаване или потискане на законните права на потребителя, нито е формулирано с цел облагодетелстване на кредитора, а цели проява на професионална грижа от страна на дружеството, за да постигне административно-счетоводна яснота и да се избегнат грешки, двойни плащания или несъответстващо разпределяне на вече платени суми. На следващо място се посочва, че не са налице изискуемите кумулативни предпоставки на чл. 68г, ал.1 от ЗЗП, а именно търговската практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и търговската практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Сочи, че съгласно пар.13 т.25 от ДР на ЗЗП „съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е използването на търговска практик , която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. В случая клаузата за предизвестие в Общите условия не би могла да мотивира потребителя да сключи договора, защото не гарантира нещо по-различно или по-добро от законовата възможност по чл.32, ал.1 от ЗПК потребителят по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. Ако се приеме твърдяното в решението и в НП, че клаузата за предизвестие в Общите условия ограничава правата на потребителя, това означава, че като такава тя изобщо не би могла да мотивира потребителят да сключи договора. Ако потребителят смята, че клаузата ограничава правата му и е утежняваща или неблагоприятна , това може да го отблъсне, а не да го подтикне към вземане на решение за сключване на договора. Като в тази връзка сочи практика на ВАС – Решение № 4570/02.04.2013г. по адм.дело № 642/2013г., съгласно която средният потребител е разумният, внимателен, средно информиран гражданин, притежаващ критично отношение към информацията, която му се предоставя. Посочва, че НП противоречи на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като не става ясно кой органа е негов издател. От една страна в началото на НП е посочено, че същото е издадено от Ц. Х. – Началник на ТО-Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр.Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, но същото е подписано от Ц. Х. в качеството му на Началник на ТО В.Търново. В съдебното решение не е отговорено на направеното възражение в тази насока, като бланкетно съдът е приел, че са спазени всички процесуални правила, като АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Същевременно погрешно са посочени мястото и датата на извършване на нарушението - в НП е отбелязано като място на извършване на нарушението – гр.Плевен, [улица], а като дата – 03.07.24г. Същевременно вмененото нарушение е включване в Общите условия на дружеството клауза да подаване на предизвестие за предсрочно погасяване на договора за кредит, а Общите условия са приети и са влезли в сила на 09.03.2023г. Твърди се още, че в оспореното съдебно решение на нарушение на процесуалните правила не са разгледани доводите на дружеството, изложени в жалбата срещу НП вкл. относно направено възражение срещу АУАН, направени в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, приложено като писмено доказателство по делото. Излага становище, че е налице разпоредбата на чл. 348, ал.3 от.2 от НПК като липсват мотиви в първоинстанционния акт, а ако се приеме, че има такива, то те са формални и незадълбочени. Иска се от съда да отмени Решение №441/07.08.2025 г. по АНД №952/2025 г. по описа на PC-Плевен като незаконосъобразно и бъде постановено друго, с което да отмени Наказателно постановление № ВТ-007614/28.04.2025г., издадено от началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП . При условията на евентуалност се иска отмяна на Решение №441/07.08.2025 г. по АНД №952/2025 г. по описа на PC-Плевен като незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.

В съдебно заседание касаторът - "СТИК-КРЕДИТ" АД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Излага становище в молба с вх.№5836/13.10.25г. Посочва, че РС-Плевен е обсъдил всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Посочва, че по безспорен начин е доказано извършеното нарушение на чл.68г, ал.1 вр. чл.68в, ал.1 от ЗЗП. В НП са описани подробно всички обстоятелства, при които е извършено, както и самото нарушение. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени всички законови разпоредби на ЗАНН и ЗЗП вкл. са спазени сроковете за съставянето им. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Счита, че нарушението не представлява маловажен случай, както не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Иска се от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на предявения размер на адвокатски хонорар поради липса на фактическа и правна сложност по делото. Претендира направените по делото разноски за извършените процесуални действия на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, определени в размер на 150 лв.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Плевен е било издаденото от ответника Наказателно постановление № ВТ-007614/28.04.2025г., издадено от началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 210а от ЗЗП на „Стик- Кредит" АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.68в вр. чл. 68г, ал.1 от ЗЗП.

РС-Плевен приел, че за установено, че на 16.12.2024г. е извършена проверка в офис за кредити в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „Стик-Кредит" АД, [ЕИК], с адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище" 13Б, на основание Заповед № 6354/12.12.2024г. за спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, за което бил съставен Констативен протокол № К-2770554. При проверката били изискани договори за потребителски кредит,

При преглед на представените договори възникнало съмнение, че кредиторът се опитва да прикрие свои действия, с които е нарушил Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите за осигуряване на обезпечение, при които се начислява неустойка са неравноправни по смисъла на ЗЗП или нищожни по смисъла на ЗПК, а невключването на размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в размера на годишния процент на разходите /ГПР/е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На 27.01.2025г. „Стик- Кредит" АД становище с изх.№ 029/27.01.25г. до КЗП-Шумен и е предоставил договори за потребителски кредити - 3 бр., които са сключени в гр. Плевен. След преглед на предоставените документи актосъставителят С. Н. е установила, че съгласно чл. 15 от ДПК № 1106345/03.07.24г. потребителят имал право да погаси предсрочно кредита, като в чл.33, ал. 1 от ОУ към договора изрично било посочено, че потребителят може да изпълни задължението си по договора за кредит предсрочно като отправи предизвестие в писмена форма до кредитора в седем дневен срок преди датата на плащането. На 14.03.2025г. на проведено заседание на КЗП с протокол № 17 е взето решение, че „Стик- Кредит" АД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, в противоречие на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПК, задължава кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита да подават писмено предизвестие в седем дневен срок преди датата на плащането.

Прието било още, че на 03.07.2024г. в гр. Плевен при сключване на договор № 1106345/03.07.2024г. „Стик-Кредит" АД е използвал нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите, за което бил съставен АУАН и издадено процесното НП.

Съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите С. Н. Н. и Р. И. К., като логични, последователни и непротиворечиви с другите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Приел, че АУАН съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити, подписан е от актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето му, връчен е на упълномощен представител на санкционираното юридическо лице, който не е направил възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Изразил становище, че НП е издадено от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, компетентен за това на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, във вр. със Заповед № 1137/29.01.2025 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Приел за доказано, че е осъществена нелоялна търговска практика, поради което потвърдил НП.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е в срок от надлежна страна, която атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по чл.59 вр. чл. 58д т.1 от ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на ангажираните по делото, допустими и относими доказателства, районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото, въз основа на която е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон. Въззивния съд обаче не е обсъдил всички направени в жалбата възражения, не е изложил мотиви вкл. не е събрал служебно доказателства за разкриване на обективната истина по случая. Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. РС всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивната инстанция да провери изцяло законосъобразността на издадения акт. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени.

В случая възраженията, релевирани с въззивната жалба не са разгледани и обсъдени, по същество са отхвърлени от РС декларативно, без да са ясни съображенията и без да са изложени мотиви от съда за това, поради което настоящата инстанция приема, че липсват мотиви.

РС Плевен формално е приел, че издателят на НП притежава изискуемата материална компетентност без да аргументира този си извод предвид обстоятелството, че Ц. Х. – Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „КП“ при КЗП е положил подписа си като Началник на ТО В.Търново. В обхвата на териториалните звена към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП се включват осем териториални отдела. ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр.Русе и този за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище в гр. Велико Търново съставляват отделни звена. Д. Ц. Х., в качеството на Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „КП“ при КЗП, е оправомощен съгласно Заповед № 1137/29.01.2025г. да издава НП и по АУАН, съставени от служители и на двата отдела – ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище и за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, но по делото не са приобщени доказателства на каква длъжност е бил към датата на издаване на НП - Началник на ТО Русе или Началник на ТО – В.Търново и ако е заемал последната длъжността с какви правомощия е разполагал, предвид отразеното качество при полагане на подписа му и налично в административната преписка становище с № ВН-03-282/30.04.2025г., издадено като изпълняващ длъжността началник на ТО – В.Търново.

Не са обсъдени от първоинстанционния съд и възраженията за нарушения на чл. 34 ал.1 б.“ пр.1 , чл. 37, чл.42, ал.1 т. 3 и чл. 57, ал.1 т. 5 пр. 2 и 3 от ЗАНН, вкл. за противоречие на НП с материалния закон.

В оспореното съдебно решение е допуснато съществено процесуално нарушение и поради наличие на вътрешно противоречие и неяснота в мотивите на въззивния съд. Видно от мотивната част от решението нелоялната търговска е осъществена от „Сити Кредит“ АД, а в диспозитива е посочен „Стик Кредит“ ЕАД. Различното наименование на дружествата и съществената отлика в тяхната правна организационна форма обуславя извод, че при постановяването на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не става ясно за кое юридическо лице е относимо т.е. на практика липсват мотиви.

Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС Плевен е ограничен от въведените с жалбата основания (чл. 218, ал. 1 от АПК), с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издадения акт обстоятелства, оспорени с въззивната жалба (относно съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, необсъждане на всички събрани в производството факти и обстоятелства и включени в предмета на доказване по делото), не може да бъде осъществен дължимия от АС-Плевен контрол за законосъобразност.

Недопустимо е АС да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона.

По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Плевен, който да се произнесе по въведените възражения в жалбата срещу НП, да установи в какво качество е и издадено НП от органа и разполагал ли е с материална компетностност за това, да обсъди всички факти и обстоятелства, да отговори на въведените от страните възражения и съобрази своето решение с относимите разпоредби на закона.

Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд Плевен, трети касационен състав,

ОТМЕНЯ Решение №441/07.08.2025 г. по АНД №952/2025 г. по описа на PC-Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Плевен, като съобрази дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.