№ 2585
гр. С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216451 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Е. Т. П. срещу наказателно постановление (НП) №24-
4332-002644/12.02.2024 г. на началник сектор към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което й е наложено административно наказание на основание: чл.183, ал.5, т.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева)
лв. за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, издадено в
противоречие на материалния и процесуалния закон, оспорва направените в
НП констатации. Претендира се нарушено право на защита, тъй като липсвала
пълна и точна квалификация на административното нарушение, в
съответствие с изискванията на ЗАНН. Претендират се сторените по делото
разноски.
За жалбоподателя редовно призован се явяват упълномощени от него
процесуални представители. Въззивната жалба се поддържа в хода на
съдебното следствие. По същество се пледира от процесуален представител на
жалбоподателя за отмяна на НП, тъй като от събраните доказателства не се
установява жалбоподателката да е извършила твърдяното нарушение, отделно
1
се сочи и допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване правото на защита , с оглед посочване на бланкетната норма на
чл.6, т.1 от ЗДвП, без да се сочи какъв е бил конкретния светлинен сигнал и
какви са конкретните задължения на водача. Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален
представител на наказващия орган, в които се излага становище по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по
отношение на адвокатското такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 02.02.2024 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателката за това, че на същата дата в 16:06
часа в гр. С. по бул. „А.“ с посока от ул. „К. п.“ към бул. „П. К.“ е управлява
лек автомобил „****** *** 250“, с ДК № *******, лична собственост и на
кръстовището на бул. „А.“ с ул. „Б.“ приближава, навлиза и преминава на
червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален
режим.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят П. твърди, че не си
спомня.
Свидетелят М. разпитан в хода на производството също не си спомня
конкретното нарушение, както и конкретика.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице С. Х. П. –
инспектор при СДВР. Същият е оправомощен със Заповед №513з-
4531/31.05.2022 г. на директора на СДВР да осъществява контролна дейност
по ЗДвП и да съставя фишове и актове по този закон. В АУАН е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Не е отразено възражение в акта,
както и такова не е депозирано в писмена форма срещу него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена
е заповед №8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с
която Д. Д. Д. е преназначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР.
2
Кредитират се изцяло писмените доказателства, доколкото липсват
индиции относно тяхната неистинност и оспорване от страните. ОТ гласните
доказателства – показанията на разпитаните свидетели не се установяват
правнорелевантни факти, доколкото твърдят липса на спомен.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от
ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от
същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началникът на
01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР е оправомощен по
надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната
материална компетентност да издава наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.II от ЗАНН, а НП е
издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателката автомобил, а извършеното нарушение е описано словесно.
От събраните по делото доказателства не се установи да е осъществено
въведеното с АУАН и НП твърдяно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради
което жалбоподателят да носи административнонаказателна отговорност по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Това е така, доколкото от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие не се установи, че е осъществено така вмененото със съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП административно нарушение. Това
3
е така, доколкото и двамата свидетели – единствени такива, за които има
данни да са очевидци не изложиха какъвто й да е факт, от който да се
установи, че жалбоподателката е преминала на червен сигнал на светофарната
уредба на кръстовището на ул. „Б.“ и бул. „А.“ на посочените дата и час.
Поради което съдът намира, че се касае за неустановеност на нарушението
посочено в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
Съгласно т.7 на Постановление №10/73 г. на Пленума на ВС отразените в
акта за констатиране на административното нарушение фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова
административнонаказателното обвинение следва да се установи с
допустимите от закона доказателства. Доказателства в подкрепа на визираното
нарушение не бяха събрани, поради което съдът намира, че същите се явяват
недоказани.
Ето защо и предвид събраните доказателства, които се кредитират не са
налице предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП.
От друга страна в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:
Не е посочена конкретната хипотеза, която актосъставителя е приел, че е
нарушена от жалбоподателя при съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП има различни хипотези. Коя от тях е нарушена не е уточнено в
правната квалификация отразена в АУАН, като по този начин е нарушена
императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН.
При издаването на атакуваното наказателно постановление също са
допуснати процесуални нарушения. Нарушена е императивната разпоредба на
чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е извършено точно и пълно описание на
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено, както и коя от
хипотезите на чл.6, т.1 от ЗДвП е нарушена.
Разпоредбата на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП предвижда: участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, в случая
на светофарната уредба за регулиране на релсови ППС-та.
4
От друга страна разпоредбата на чл.7, т.1, б.”б” от Наредба №17/2001 г.
предвижда, че за регулиране на движението на ППС-та се използват видовете
светлинни сигнали немигаща светлина с червен цвят, която означава
„ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО” - водачите на ППС са длъжни да спрат
преди стоп-линията, преди пешеходната пътека или преди линията, на която е
поставен светофарът, когато стоп-линия и пешеходна пътека не са очертани;
когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва
да навлизат в кръстовището. По този начин е внесена неяснота и неточност в
описанието на законовата разпоредба, която се твърди, че е нарушил
жалбоподателят.
Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и същото следва
да бъде отменено.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административнонаказателното производство.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалните представители на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000
лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на
процесуалните представители на жалбоподателя в размер на 300 лв., се явява
под границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
размер от 300 лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-4332-002644/12.02.2024 г. на
началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.
5
„Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на Е. Т. П., с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Д. М.“№75, вх. „Б“, ет.6, ап.20, сумата в размер на
300 (триста лева) лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6