Решение по дело №339/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Г. С. К. от град Пазарджик, [ЕГН] срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице при ОДМВР-Пазарджик, както следва:

- за претърпени имуществени вреди в размер на 406, 59 лв. за дължими от ищцата здравни осигурителни вноски към НАП , и

- за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се в страдание и унизително чувство от неоснователно обвинение в престъпление, загубване на работа, срам, страх как ще се грижи за детето си, лишаване от реализиране на трудови доходи, незаконно отнемане на свидетелството за правоуправление, както и незаконно извършване на личен обиск.

Периодът, за който се претендират вредите е уточнен от процесуалния представител на ищцата в проведеното открито съдебно заседание по указание на съда и е от 23.11.2023 г. до 09.10.2024 г.

Претендира се законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, чрез когото ангажира доказателства и пледира за уважаване на исковите претенции в пълен размер.

Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик, в открито съдебно заседание се представлява процесуален представител - юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за основателност на исковите претенции, но счита че предявената претенция за неимуществени вреди е завишена.

Административен съд - Пазарджик, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На ищцата Г. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1089461/23.11.2023 г. за това, че на същата дата в град Панагюрище е управлявала товарен автомобил Фолксваген Кадди с рег.№ [рег. номер], собственост на „Нонейм“ ЕООД гр.Пловдив под въздействието на наркотични вещества, установено чрез извършване на проба с техническо средство „Дрегер Друг Тест“ 5000 с фабр. номер ARLK 0074, отчело наличие на бензодиазепини. Въз основа на АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000128/23.11.2023г. от мл.автоконтрольор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно й е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Образувано е досъдебно производство №249/2023 год. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Панагюрище за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, в хода на което е назначена химико - токсикологична експретиза на взетите от ищцата биологични проби. Резултатът от експертизата е отрицателен за наличие на наркотични/упойващи вещества. Въз основа на експертното заключение прокурорът е прекратил наказателното производство поради това, че ищцата не е извършила престъпление. Това е станало с постановление от 24.09.2024 г., влязло в сила седем дни след съобщаването му на ищцата.

Ищцата е обжалвала издадената ЗППАМ, като с Решение № 4041/24.10.2024 г. по адм. дело № 1175/2023 г. на Административен съд-Пазарджик същата е отменена като постановена в нарушение на материалния закон, при съобразяване с коментираното горе експертно заключение. Съдебното решение е необжалваемо и е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 24.10.2024 г.

Спор между страните по гореизложените факти не съществува, като те се установяват по един категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. материалите по досъдебно производство №249/2023 год. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Панагюрище

Ищцата твърди, че била шокирана от резултата от техническото средство, тъй като никога не била употребявала наркотици. Затова тя настояла да даде кръвна проба и дала такава във ФСМП Панагюрище, придружена от полицаите. След това тя била отведена в сградата на РУ – Панагюрище, където й бил извършен личен обиск, при който не били намерени забранени предмети. Впоследствие се обадила на работодателя й и му обяснила за случилото се, потънала от срам. Работата й като търговски представител била свързана с ежедневно пътуване с поверен й служебен автомобил и тъй като СУМПС й било временно отнето тя била в невъзможност да осъществява трудовите си функции. По тази причина трудовото й правоотношение било прекратено. До момента на прекратяване на наказателното производство всички я гледали с недоверие, а тя изпитвала постоянен срам. Не можела да си намери работа докато не получила СУМПС на 09.10.2024 г. След като евентуалните бъдещи работодатели разбирали причината да напусне предишната си работа, те започвали да я гледат с недоворие и отказвали да я наемат. Започнала работа още на следващия ден - 10.10.2024 г. след като на 09.10.2024 г. получила новото си СУМПС / Срока на валидност на иззетото СУМПС е изтекъл по време на действието на ЗППАМ, поради което същото не е върнато, а е последвало издаването на ново/.

Тъй като не успяла да си намери друга работа, ищцата нямала никакви доходи и средства за финансова издръжка за нея и малолетното й дете, поради което не можела да погасява задълженията за здравно осигурителни вноски. След направена справка в НАП я уведомили, че към 21.02.2025 г. дължи 406, 59 лв. за здравни осигуровки, които претендира като имуществени вреди.

Видно е от заповед № 11/30.11.2023 г. трудовото правоотношение с ищцата на длъжност търговски представител е прекратено с работодател „ВИМ 2022“ ООД – Пловдив , считано от 01.12.2023 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ, което означава че договорът е бил със срок на изпитване, който не е бил изтекъл към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Видно е от трудов договор № 95 от 10.10.2024 г. ищцата е започнала работа от тази дата при работодател „КРАУН 95“ ЕООД, отново като търговски представител.

Видно е от справка от НАП, за периода от 01.12.2023 г. до 03.10.2024 г. ищцата има неплатени задължения за здравни осигуровки в размер на 371, 55 лв. и лихви за просрчие в размер на 35,04 лв. или общо дължима сума в размер на 406, 59 лв.

По искане на ищцата по делото са допуснати и изслушани свидетелите К. М. и Т. Г.. Същите установиха, че събитията, свързани с отнемането на СУМПС на ищцата я сринали психически. Тя се затворила в себе си, не искала да общува. Загубила работата си като търговски представител, която била свързана с ежедневно пътуване в цялата област, за което й бил поверен служебен автомобил, за да го управлява. Така без СУМПС тя не можела да осъществява функциите си. По тази причина нямало как да започне работата, за която била обучена, па макар и при друг работодател. Останала без доходи. Това породило у нея силни притеснения, тъй като имала малко дете, за което се грижела. Била в процес на развод, като съпругът й използвал положението и я заплашвал, че ще „й вземе детето“. Тези заплахи ищцата приемала особено болезнено. Сънят й бил нарушен. Понякога не спяла по цели нощи. Това се отразило и на външния й вид. Получила тъмни кръгове под очите.

Като неопровергани от останалия доказателствен материал, съдът кредитира свидетелските показания. Те не се разколебават от представената по делото заповед № 11/30.11.2023 г., видно от която трудовото правоотношение с ищцата на длъжност търговски представител е прекратено с работодател „ВИМ 2022“ ООД – Пловдив , считано от 01.12.2023 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ. Причината трудовият договор, който е бил със срок на изпитване да бъде прекратен на посоченото в заповедта основание бе пояснена от ищцата в дадените от нея обяснения по реда на чл.176 ГПК - проявено разбиране от работодателя да не бъде дисциплинарно наказана. Действително ищцата не представя писмени доказателства, от които да е видно че СУМПС е било абсолютно необходимо за изпълнение на трудовите й функции като търговски представител, но това се установи с категоричност от ангажираните устни такива, които съдът няма основание да не кредитира. Освен това този факт е ноторен, а и се установява от безспорно установеното в процеса, че още на следващия ден, след като е получила новоиздаденото й СУМПС ищцата е започнала работа отново като търговски представител. Това кореспондира напълно със свидетелските показания и е още едно основание съдът да се отнесе с доверие към тях.

При така установеното, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

При проверка на допустимостта на предявените искове съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран.

Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на Г. К. е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени й от отменен като незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице при ОДМВР-Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен акт на администрация е предпоставка за иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, обуславящ характера на акта – административен или правораздавателен, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора и са свързани с евентуалната основателност на иска, поради което съдът приема, че исковете са допустими.

Разгледан по същество искът за имуществени вреди е неоснователен, а този за неимуществени - частично основателен, по следните съображения:

Съдът приема, че в случая е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, издаден от административен орган или длъжностно лице на държавата или общината. Видно от решение Решение № 4041, постановено по адм. дело № 1175/2023 г. на Административен съд-Пазарджик, влязло в сила на 24.10.2024 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000128/23.11.2023 г., издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на ищцата Г. К. временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство, е отменена като незаконосъобразна. Налице е и следващата предпоставка – актът е издаден при изпълнение на административна дейност, каквато по съществото си представлява дейността на контролните органи при ОДМВР-Пазарджик във връзка с осъществяване на превенция по Закона за движение по пътищата.

След анализ на представените и приети по делото доказателствата, съдът приема за частично доказана настъпила увреда от отменената в друго административно производство ЗППАМ досежно твърдените претърпени неимуществени вреди По отношение на същите трябва да се каже, че обезщетенията за такива вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които да са в причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищцата Г. К. е била силно притеснена и стресирана, била е потисната, изпитвала унизително чувство от неоснователно обвинение в престъпление. Загубила работата си, тъй като без СУМПС не можела да упражнява трудовите си функции като търговски представител. Липсата на доходи още повече засилвали притесненията й, тъй като издържала малолетно дете.

При наличие на отменен като незаконосъобразен акт на длъжностно лице без съмнение за ищцата са произтекли неимуществени вреди - нормално е отнемането на СУМПС по причина неоснователно обвинение в престъпление, да се е отразило негативно на психиката и личния и личния й живот – този факт е достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството й, през периода на действие на незаконосъобразния акт и К. да има отрицателни изживявания в тази връзка. Негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни доказателства относно размера им. Ето защо съдът приема за доказани претърпени неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ, с която на К. е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От представената справка за нарушител/водач за Г. К. /л.61 в делото/ се установява, че на 23.11.2023 г. й е отнето СУМПС въз основа на съставен АУАН № GA1089461/23.11.2023 г., което е било със срок на валидност до 09.09.2024 г., към която дата въпросът за отговорността на ищцата не е бил решен. Установи се от представеното в открито съдебно заседание СУМПС № ********* на ищцата /в оригинал, за констатация/, че същото е със срок на валидност от 09.10.2024 г. и е издадено на ищцата след прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, посочен като краен срок в отменената ЗППАМ. В тази връзка следва да се приеме, че ищцата Г. К. е претърпяла неимуществени вреди от вида на твърдените от нея вследствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС за периода от 23.11.2023 г. до 09.10.2024 г., както е претендиран,видно от направеното в откритото съдебно заседание уточнение на иска. Съобразявайки периода на отнемане на свидетелството за управление на МПС следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищцата вреди от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ възлиза на сумата от 2 500 лв., а искът над тази сума следва да бъде отхвърлен.

По отношение на твърдените имуществени вреди, макар че това не е изрично посочено в исковата молба, не може да има съмнение че същите се претендират под формата на пропуснати ползи, доколкото здравните осигуровки не са заплатени от ищцата.

За да се приеме, че ищцата е понесла имуществена вреда под формата на пропуснати ползи, следва да се установи пропускането на ползи, които със сигурност би реализирала, ако не беше издаден незаконосъобразния административен акт, т.е. следва да е налице пряка причинно – следствена връзка, а в случая връзката е опосредена от прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това ищцата добросъвестно установи, че причината за да не се регистрира като безработна, съответно да не получава обезщетение от НОИ, в.т.ч. да бъдат внасяни от държавния бюджет здравни осигуровки в нейна полза е тази, че е собственик на капитала на търговско дружество - обстоятелство което се установява и от публично достъпна информация. Ето защо искът за претърпени имуществени вреди в размер на 406, 59 лв. за дължими от ищцата здравни осигурителни вноски към НАП е неоснователен и като такъв следва да е отхвърли.

По отношение на разноските, на първо място трябва да се каже, че направеното от юрисконсулта на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата Г. К., уговорено и платено в размер на 1000 лева не е основателно, доколкото то напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото, а е и съобразено с размерите на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

При този изход на делото, предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ищцата, ОДМВР – Пазарджик следва да бъде осъдена да й заплати изцяло внесената държавна такса, която е в размер на 10 лева, като и възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, изчислено в размер на 240,23 лв.

Предвид разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ОДМВР – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 150 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, като същото следва да се присъди по съразмерност и се изчислява в размер на 113, 97 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд-Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на Г. С. К., [ЕГН], адрес: гр.Пазарджик, [улица], сума в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ЗППАМ № 23-0310-000128/23.11.2023 г. на мл.автоконтрольор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, отменена с Решение № 4041/24.10.2024 г. по адм. дело № 1175/2023 г. на Административен съд-Пазарджик, за периода от 23.11.2023 год. до 09.10.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно предявения размер от 10 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. С. К., [ЕГН], адрес: гр.Пазарджик, [улица]срещу Областна дирекция на МВР-Пазарджик за претърпени имуществени вреди от ЗППАМ № 23-0310-000128/23.11.2023 г. от мл.автоконтрольор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, отменена с Решение № 4041/24.10.2024 г. по адм. дело № 1175/2023 г. на Административен съд-Пазарджик, за периода от 23.11.2023 год. до 09.10.2024 год., в размер на 406, 59 лв. за дължими здравни осигурителни вноски към НАП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. К., [ЕГН], адрес: гр.Пазарджик, [улица], внесената държавна такса в размер на 10 (десет) лева, както и разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение в размер на 240,23 лв. (двеста и четиридесет лева и 23 ст.)

ОСЪЖДА Г. С. К. [ЕГН], адрес: гр.Пазарджик, [улица]ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР-Пазарджик юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 113,97 лв. (сто и тринадесет лева и 97 ст.) .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.