РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Сливен, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230103444 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че от покана за доброволно изпълнение е разбрал,
че срещу него има образувано изпълнително производство № 1278/2023г. на ЧСИ Г.Г. с
взискател-ответника по предявените искове Община Сливен.Твърди се, че с покана за
доброволно изпълнение е поканен ищеца да заплати на Община Сливен доброволно
задълженията си в размер на 3125лв разноски по делото за първа инстанция, 3300лв,
представляващи разноски пред Апелативен съд Бургас и 3600 лв, разноски пред ВКС.
Твърди се, че по отношение на въпросните суми е изтекла в полза на ищеца погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД, като се сочи, че датата на погасяването на вземането е
13.01.2022г.
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 3125лв разноски по делото за първа инстанция, 3300лв, представляващи разноски пред
Апелативен съд Бургас и 3600 лв, разноски пред ВКС, както и направените разноски и такси
по изпълнителното дело, като общата сума възлиза на 16328.19.
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск, като такъв с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за
изтекла погасителна давност , е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
1
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим, но неоснователен.Посочено е, че
давността е прекъсната с изпълнителното дело, образувано през 2017г, а впоследствие с
изпълнителното дело образувано през 2023г.
Поискано е да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и
недоказани..
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
му за прекъсване на давността, е негова.
В съдебно заседание ищеца,редовно призован не се явява, вместо него се явява
адв.М., който поддържа предявения отрицателен установителен иск и моли да бъде уважен
и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, съобразно
представения списък.
Ответника, редовно призован, явява се юрк.М.а, която моли предявения иск да бъде
отхвърлен и да бъдат присъдени направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 10.02.2017г., издаден по гр.д.№581/2014г. на Окръжен съд
Сливен е осъден С. М. К. да заплати на Община Сливен сумата от 3125 лв, представляващи
разноски по делото пред първата инстанция, сумата от 3300лв разноски пред Апелативен
съд Бургас и сумата от 3600лв разноски пред ВКС.Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело №476/2017г. на СИС при СлРС на 17.05.2017г., като
последно изпълнително действие е посочено 28.09.2017г. и на 26.10.2022г. изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433,ал.1т.8 от ГПК.
На 16.06.2023г. е образувано изпълнително дело №1278/2023г. на ЧСИ Г.Г. въз
основа на изпълнителен лист от 10.02.2017г., издаден по гр.д.№581/2014г. на Окръжен съд
Сливен по молба на взискателя Община Сливен срещу длъжника С. М. К..На 23.06.2023г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на С. М. К. и е наложен запор върху лек
автомобил и е изпратено запорно съобщение до Тексибанк АД
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду
си,поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск, че не дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
2
ответника 3125 лв, представляващи разноски по делото пред първата инстанция, сумата от
3300лв разноски пред Апелативен съд Бургас и сумата от 3600лв разноски пред
ВКС,поради изтекла погасителна давност. Доказа се в производството, че изпълнителния
лист е издаден въз основа на съдебно производство производства. Безспорно се установи в
производството, че въз основа на издадения изпълнителен листи е образувано
изпълнително дело №476/2017г. на ДСИ при СлРС и последното посочено изпълнително
действие по делото е на 28.09.2017г.. Съдът приема, че за конкретното вземания за главница
е относима погасителната давност, визирана в чл. 110 от ЗЗД, а именно с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок.
Не се доказа в производството, че е налице прекъсване на погасителната давност по
отношение на вземанията от момента на последното изпълнително действие по първото
изпълнително производство 28.09.2017г. до 23.06.2023г., когато са наложени запорите.
Съгласно т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че е изтекла
петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията. Не се доказа в
производството, че от момента последното изпълнително действие по първото изпълнително
производство-28.09.2017г. до момента на налагане на запорите по второто изпълнително
производство 23.06.2023г. да има прекъсване на давността, по което и да било от двете
изпълнителни дела. В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е
посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
извършването на разпределение. В тълкувателното решение изрично е посочено, че
прекъсва давността- насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана,
извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването на продан. Не е
изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително
дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл.
18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. От 28.09.2017г. петгодишния давностен срок е
изтекъл на 28.09.2022г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от НМРАВ и с оглед на
направеното възражение за прекомерност в молбата на ответното дружество и предвид на
направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съдът намира, че същото е неоснователно и ще следва да
бъде отхвърлено.Минималния размер на договореноадвокатско възнаграждение по
3
чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ възлиза на 1300лвПретендираната сума за разноски е в размер на
950лв, колкото е изплатено по договора за правна защита и съдействие.На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 984.27лв, съразмерно на уважената част от исковете.
По претенцията за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника
разликата от 10 025лв до 16 328.19лв, представляващи държавна такса по изпълнителното
дело, разноски по изпълнителното дело,допълнителни такси по изпълнителното дело и
възнаграждение за вещо лице, разглеждането на претенцията в настоящото производство е
недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в
тази част да бъде прекратено.От компетентността на съдебния изпълнител е да се произнесе
за дължимостта или не на държавна такса и разноски в изпълнително производство.Предмет
на разглеждане на настоящото дело са само и единствено вземанията по изпълнителен лист,
издаден на 10.02.2017г., издаден по гр.д.№581/2014г. на Окръжен съд Сливен.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от иска в
размер на 208.45лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че С. М. К., ЕГН **********, от гр........., НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654,
сумата от 3125 лв., представляващи разноски по делото пред първата инстанция, сумата от
3300лв. разноски пред Апелативен съд Бургас и сумата от 3600.лв. разноски пред ВКС по
изпълнителен лист от 10.02.2017г., издаден по гр.д.№581/2014г. на Окръжен съд Сливен,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С.
М. К., ЕГН **********, от гр................ направените по делото разноски в размер на 984.27
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за признаване на установено, че С. М.
К., ЕГН **********, от гр................ не дължи на Община Сливен, със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 разликата от 10 025лв. до
16 328.19лв., представляващи държавна такса по изпълнителното дело, разноски по
изпълнителното дело, допълнителни такси по изпълнителното дело и възнаграждение за
вещо лице, като недопустимо.
4
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за претенцията за признаване на
установено, че С. М. К., ЕГН **********, от гр................ не дължи на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654
разликата от 10 025лв до 16 328.19лв, представляващи държавна такса по изпълнителното
дело, разноски по изпълнителното дело,допълнителни такси по изпълнителното дело и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН **********, от гр.................... на основание чл.78, ал.3 от
ГПК да заплати на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 направените по делото разноски в размер на
208.46 лв., съразмерно на оставената без разглеждане част от иска.
Решението, в частта за оставяне без разглеждане на претенцията и прекратяване на
производството в тази му част, може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5