№ 23055
гр. С, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110145173 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Б. Н. Р.,
ЕГН: ********** /уточнена с молба вх. 400930/08.12.2025 г., подадена от името на
Б. Н. Р./ против „К" ЕООД, ЕИК: ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните,
извършено със Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя „К" ЕООД, ЕИК: *** и
неговата отмяна и 2/ с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждането на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 3093,00 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, равен на едномесечното
брутно възнаграждение.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 12.06.2025 г. между ищцата и
ответника е сключен Трудов договор № 352 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ - за неопределено време, без уговорен срок за изпитване,
съгласно чл. 70 КТ. В тази връзка се сочи, че в трудовия договор липсва каквато и
да е клауза за изпитване, нито пък към него е подписано допълнително
споразумение.
Поддържа, че след постъпване на работа, на 02.07.2025 г., на ищцата е
връчена Заповед № 199/02.07.2025 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, с посочено правно основание чл. 71, ал. 1 от КТ, т.е. цитираното
правно основание е прекратяване в изпитателен срок от страната, в чиято полза е
1
уговорено изпитването. Това правно основание обаче не отговаряло на
действителността, тъй като: 1/ трудовият договор е сключен за неопределено
време, без уговорен изпитателен срок; 2/ липсвало, каквато и да било уговорка
между страните за изпитване по чл. 70 от КТ, при това в полза на работодателя; 3/
между страните не е налице сключено допълнително споразумение за въвеждане
на такъв изпитателен срок.
Предвид гореизложеното прекратяването на трудовия договор било в явно
противоречие с разпоредбите на трудовото законодателство и се явявало
незаконосъобразно.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на
процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните. Излагат се съображения за недопустимост на предявените искове с
правно основание чл. 220, ал. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи се, че във водени
между страните преговори за сключване на процесния трудов договор, ответникът
изпратил до ищцата оферта, в която била предвидена и уговорка за 6-месечен
изпитателен срок, предвиден в полза на работодателя, която оферта била приета от
ищцата по телефон, с което била спазена писмената форма за действителност,
както на трудовия договор, така и на уговорката за срок за изпитване.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено със Заповед №
199/02.07.2025 г. на работодателя „К" ЕООД, ЕИК: *** и неговата отмяна и 2/ с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да
заплати в полза на ищеца сумата от 3093,00 лева, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие, равен на едномесечното брутно възнаграждение.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение
2
между страните, извършено със Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя
„К" ЕООД, ЕИК: *** и неговата отмяна, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно че правото на
прекратяване на трудовото правоотношение е надлежно упражнено.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС
по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото
правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по
трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е
предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 е
в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита
срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на
прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен
срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия
договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от
начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие,
писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до
работника.
Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до
адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.
Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може
да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез
пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено
3
лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при връчване чрез
нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за
пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е
достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчано писмо на
адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето
на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът или служителят е
променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия
договор и тя е породила правно действие - в този смисъл Решение № 283 от
6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 35 от 7.05.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от 30.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на 03.07.2025 г.
Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото
момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 03.07.2025 г., от една
страна и от друга - датата на подаване на исковата молба - 01.09.2025 г., дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че исковете са предявени преди
изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и
подлежат на разглеждане по същество, както законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че считано от 12.06.2025 г. до 02.07.2025 г., ищецът е заемал
длъжността „Оператор, контактен център" при работодателя „К" ЕООД, ЕИК: ***,
по силата на сключен между него и „К" ЕООД, ЕИК: *** Трудов договор № 352 от
12.06.2025 г.; както и че със Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя „К"
ЕООД, ЕИК: *** трудовото правоотношение между страните в производството е
било прекратено.
Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се
провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за
изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали
4
работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в договора не е
отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70, ал. 2 КТ се счита, че срокът е
уговорен в полза и на двете страни. В срока на изпитване работодателят извършва
преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която
преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване
разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията
на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато срокът е уговорен
в полза и на работника, той разполага със същите права - да провери доколко
възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с
едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за
изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно
писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до
насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати
договора.
Уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са
различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на трудовия договор.
Страните в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на
трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два
отделни вида трудови договори. Срок за изпитване може да се уговори при
сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове
срочни трудови договори. Видът на трудовия договор - срочен или за неопределено
време, е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Трудовият договор
се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за
изпитване. Когато изпитателният срок е уговорен при трудов договор за
неопределено време, то и окончателният трудов договор е такъв. Изтичането на
срока за изпитване не променя и вида на срочния трудов договор, който си остава
срочен. В този смисъл са Решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4838/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1476/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 178 от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д. №
1132/99 г., III г. о. и др.
В процесният случай, трудовият договор между страните не съдържа
уговорка за срок за изпитване, предвидена в полза на която и да е от страните по
трудовото правоотношение. Следователно работодателят не е имал правна
възможност за прекратяване на правоотношението на посоченото в процесната
заповед основание.
Възражението на ответника, че във водени между страните преговори за
5
сключване на процесния трудов договор, ответникът изпратил до ищцата оферта, в
която била предвидена и уговорка за 6-месечен изпитателен срок, предвиден в
полза на работодателя, която оферта била приета от ищцата по телефон, с което
била спазена писмената форма за действителност, както на трудовия договор, така
и на уговорката за срок за изпитване, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен
и категоричен начин, както изпращането на оферта с твърдяното от ответника
съдържание, а още по-малко приемането на същата в изискуемата от закона форма,
което да обуслови извод, че такава уговорка за изпитване действително е включена
от страните в съдържанието на процесното правоотношение, произтичащо от
подписания между тях трудов договор. В тази връзка, следва да се посочи, че
представените от ответника писмени доказателства /най-вече работна оферта и
официално предложение за работа/ не доказват обстоятелството, че между
страните по делото е водена твърдяната преддоговорна кореспонденция,
доколкото, както работното предложение, така и официалната оферта за работа,
касаят позиция “Специалист поддръжка „B2B“ във Фърст – най-добрите в спорта“,
без по делото да са ангажирани каквито и да било доказателства за връзката между
Фърст – най-добрите в спорта и ответното дружество, още по-малко, че двете
представляват едно и също лице.
На следващо място е необходимо да се посочи, че единствено валидна е
изразената от страните по процесното трудово правоотношение воля,
обективирана в сключения между тях трудов договор. Водени преди сключването
на договора преговори и кореспонденция между страните, както и постигането на
съгласие по елементи от трудовото правоотношение, които не са обективирани в
трудовия договор /т.е. по които липсва съгласие между страните със сключения
окончателен договор между тях/, следва да се приемат, че не представляват част от
процесното правоотношение и сключения между страните трудов договор.
Доколкото по делото не се твърди /а и установява/ правоотношението да е
прекратено, законосъобразно, на каквото и да е основание, различно от
обективираното в заповедта, то следва извод за незаконосъобразност на оспорената
в производството Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя „К" ЕООД, ЕИК:
***.
По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за
осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от
3093,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, равен
на едномесечното брутно възнаграждение, съдът намира следното:
6
В тежест на ищеца, по предявения иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, е
да докаже, че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово
правоотношение с ответника, което е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ;
срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение; размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на
работника, както и обстоятелството, че уговореният между страните срок на
предизвестие не е бил спазен от ответника.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че считано от 12.06.2025 г. до 02.07.2025 г., ищецът е заемал
длъжността „Оператор, контактен център" при работодателя „К" ЕООД, ЕИК: ***,
по силата на сключен между него и „К" ЕООД, ЕИК: *** Трудов договор № 352 от
12.06.2025 г.; че със Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя „К" ЕООД, ЕИК:
*** трудовото правоотношение между страните в производството е било
прекратено, както и че уговореното между страните по процесното трудово
правоотношение, месечно брутно трудово възнаграждение, дължимо в полза на
ищцата, било в размер на 3093,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди
да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Следователно дължимостта на
обезщетението е в причинна връзка с прекратяване на правоотношението от страна
на страната, която може да го прекрати с предизвестие, но без да спазва това
предизвестие. В случая заповедта, с която правоотношението е прекратено е
отменена, като незаконосъобразна, същевременно по делото не е спорно и се
установява от събрания доказателствен материал, че срокът на уговореното
предизвестие е 30-дневен, както и че същият не е спазен от работодателя, което
обуславя извод, че в полза на ищцата се дължи обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на 3093,00 лева..
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на правния спор право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на същия своевременно е направено искане за присъждане на
7
разноски, а именно за адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лева.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
8
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
От всичко изложено по-горе се налага извод, че разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, в полза на ищеца, следва да се
присъдят в минимален размер от 1800,00 лева, който напълно отговаря на
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия,
както и с фактическата и правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „К" ЕООД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Ф ***, Б, ***, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца Б. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. П,
ул. С ***, сумата от 1800,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 45173/2025 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 203,72 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 45173/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, прекратяването на
трудовото правоотношение между „К" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Ф ***, Б, *** и Б. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. П, ул. С
***, извършено със Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя „К" ЕООД, ЕИК:
***.
ОСЪЖДА „К" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. Ф ***, Б, ***, да заплати в полза на Б. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. П, ул.
С ***, сумата от 3093,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, равен на едномесечното брутно възнаграждение.
ОСЪЖДА „К" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. Ф ***, Б, ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Б. Н. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П, ул. С ***, сумата от 1800,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 45173/2025 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
9
ОСЪЖДА „К" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. Ф ***, Б, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 203,72 лева, представляваща държавна такса в
производството по гр.д. № 45173/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10