Р
Е Ш Е
Н И Е №
104
Самоков 27 май 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд, Іви
състав в публично съдебно
заседание на двадесети януари 2021
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при
секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело № 471 по описа за 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 183 от „ЕФИБ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, улица „Димитър
Смрикаров“ № 25, представлявано по закон от Ефтим Иванов Богев - управител,
представлявано по пълномощие от адв. Иванка С. от КАК срещу „ЕМ ДИ ЗИ“ ЕООД С
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Самоков, улица
„Митрополитска“ № 53, представлявано от Илияна Георгиева Ничева - собственик и
управител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- 2167,92 лв. без ДДС , представляваща
стойността на получено на 16. 08. 2018 год., по договор за продажба, но
незаплатено от ответника 1210 литра дизелово гориво В6, за която продажба е
издадена данъчна фактура описана в исковата молба № 4872/16.08.2018 год. на
обща стойност в размер на 2 601.50 лева с ДДС;
- 3282, 13 лева без ДДС, представляваща стойността на получено на 17.
09. 2018 год., но незаплатено от ответника 1815 литра дизелово гориво В6, за
която продажба е издадена данъчна фактура описана в ИМ № 4916/17.09.2018 год.
на обща стойност в размер на 3938.56 лева с ДДС;
- 1083, 19 лева без ДДС, представляваща стойността на получено на 23.
09. 2018 година по договор за продажба, но незаплатени от ответника 599 литра
дизелово гориво В6, за която продажба е издадена данъчна фактура описана в
исковата молба ;
- 1198, 67 лева без ДДС, представляваща стойността на получено на 08.
11. 2018 година, но незаплатено от ответника 620 литра дизелово гориво В6, за
която продажба е издадена данъчна фактура описана в исковата молба ;
- 635, 17 лева без ДДС, представляваща стойността на получено на 24.
01. 2019 година, но незаплатено от ответника 370 литра дизелово гориво В6, за
която продажба е издадена данъчна фактура описана в исковата молба ;
- 866, 67 лева без ДДС, представляваща стойността на получено на 31.
01. 2019 година, но незаплатено от ответника 500 литра дизелово гориво В6, за
която продажба е издадена данъчна фактура, описана в исковата молба ;
953, 33 лева без ДДС, представляващо стойност на получено на 08.
02. 2019 година но незаплатено от ответника 550 литра дизелово гориво В6, за
която продажба е издадена данъчна фактура, описана в исковата молба ;
- 2946, 50 лева без ДДС, представляваща стойността на получено
26. 02. 2019 год., но незаплатено от ответника 1660 литра дизелово гориво В6,
за която продажба е издадена данъчна фактура описана в исковата молба ;
- 1133, 66 лева без ДДС, представляваща стойността на получено на 19.
03. 2019 година, но незаплатено от ответника 624 литра дизелово гориво В6, за
която продажба е издадена данъчна фактура описана в исковата молба;
2091, 55 лева без ДДС, представляваща стойността на получено на 31.
03. 2019 година, но незаплатено от ответника 1130, 57 литра дизелово гориво В6,
за която продажба е издадена данъчна фактура описана в исковата молба;
Твърди се в исковата молба, че за
извършените и описани по-горе продажби и доставки на дизелово гориво ищецът издал фактури по
ДДС № 4872/16.08.2018 год. на обща стойност в размер на 2 601.50 лева с ДДС; №
4916/17.09.2018 год. на обща стойност в размер на 3938.56 лева с ДДС; №
4927/23.09.2018 год. на обща стойност в размер на 1299.83 лева с ДДС; №
5040/08.11.2018 год. на обща стойност в размер на 1438.40 лева с ДДС; № 5163/24.01.2019
год. на обща стойност в размер на 762.20 лева с ДДС; № 5176/31.01.2019 год. на
обща стойност в размер на 1040.00 лева с ДДС: № 5187/08.02.2019 год. на обща
стойност в размер на 1144.00 лева с ДДС; № 5215/26.02.2019 год. на обща
стойност в размер на 3535.80 лева с ДДС; № 5240/19.03.2019 год. на обща
стойност в размер на 1360.32 лева с ДДС; № 5261/31.03.2019 год. на обща
стойност в размер на 2 509.86 лева с ДДС. Твърди се че тези суми са стойност на
закупеното дизелово гориво, по единични цени посочени в ИМ и които суми
ответното дружество следвало да заплати с платежно нареждане.
В исковата молба се прави изявление че до
подаване на исковата молба ответното дружество е заплатила само сумата от 2
172.80 лева по първата фактура от 16.08.2018 год., по която остава да дължи още
428.70 лева. По останалите фактури, до настоящият момент ответникът не бил
извършил плащане на доставеното и продадено му дизелово гориво по гореописаните
фактури.
Твърди се в исковата молба, че независимо от
усилията на ищеца, да получи доброволно плащане на вземанията на
"ЕФИБ" ООД и извънсъдебно уреждане на отношенията му с "ЕМ ДИ
ЗИ" ЕООД, до предявяване на иска липсва, каквото и да било плащане за
погасяване на общо дължимата сума от 17 457.67 лева с включено ДДС.
Всяка от посочените суми главница се
претендира с включено ДДС, в общ размер 17 457, 67 лева ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 20. 07. 2020 година до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба ищецът „ЕФИБ“ ООД, ЕИК 131571447ООД
твърди, че ответникът „ЕМ ДИ ЗИ“ ЕООД град Самоков ЕИК ********* е закупил и получил от ищеца дизелово гориво
В6 в посочените по - горе количества и стойност. 3а всяка от сделките била
издадена фактура, като датата на плащане на сумата по фактурата била посочена в
нея - съответно това било датата на получаване на стоката. Моли съда да
постанови решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да му
заплати цитираните суми като цена на полученото но незаплатено дизелово гориво,
с включено в цената ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените деловодни разноски по делото.
В съдебно заседание е направено оттегляне на
иска със съгласието на ответника за разликата над сумата 8783, 01 лева до
претендираните първоначално 17 457, 67 лева. Така при съобразяване това
оттегляне на иска ищецът на устните състезания претендира сумата 8783, 01 лева,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
Ответната страна не подава отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът чрез законния
си представител Илияна Георгиева Ничева – собственик на капитала и управител на
търговското дружество ответник не оспорва по същество иска. Твърди че след
завеждане на делото, но преди устните състезания е платил три от описаните
фактури и взема становище съдът да уважи иска съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като съобрази и плащанията след завеждане на
иска. От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Между страните по делото са били сключени
договори за търговска продажба, като ищеца по делото „ЕФИБ“ ООД, ЕИК 131571447ООД
в качеството на продавач е предал на ответника "„ЕМ ДИ ЗИ“ ЕООД ГРАД
САМОКОВ ЕИК ********* дизелово гориво В6, като последният е получил
горивото по всяка от процесните посочени в исковата молба фактури и е имал
задължение да заплати цената за същото.
Ищцовата страна е издала фактури, за
следните продажби дизелово гориво на следните стойности:
2167,92 лв. без ДДС , за закупено и получено
от ответника на 16. 08. 2018 година 1210 литра дизелово гориво В6, за което е
издадена данъчна фактура № № 4872/16.08.2018 год. на обща стойност в размер на
2 601.50 лева с ДДС;
3282, 13 лева без ДДС, за закупени и получени на 17. 09. 2018 година
1815 литра дизелово гориво В6, за което е издадена данъчна фактура №
4916/17.09.2018 год. на обща стойност в размер на 3938.56 лева с ДДС;
1083, 19 лева без ДДС, за
закупено и получено на 23. 09. 2018 година 599 литра дизелово гориво В6,
данъчна фактура №4927/23.09.2018 год. на обща стойност в размер на 1299.83 лева
с ДДС;
1198,
67 лева без ДДС, за закупено и получено на 08. 11. 2018 година 620 литра дизелово гориво В6, данъчна фактура
№ 5040/08.11.2018 год. на обща стойност в размер на 1438.40 лева с ДДС;
635,
17 лева без ДДС, за закупено и получено на 24. 01. 2019 година 370
литра дизелово гориво В6, данъчна фактура№ 5163/24.01.2019 год. на обща
стойност в размер на 762.20 лева с ДДС;
866,
67 лева без ДДС, представляваща стойност на закупено и получено
на 31. 01. 2019 година, 500 литра дизелово гориво В6, данъчна фактура №
5176/31.01.2019 год. на обща стойност в размер на 1040.00 лева с включено ДДС;
2946,
50 лева без ДДС, за закупено и получено
на 08. 02. 2019 година 1660 литра дизелово гориво В6, данъчна фактура №5187/08.02.2019
год. на обща стойност в размер на 1144.00 лева с включено ДДС;
1133,
66 лева без ДДС, за закупено и получено на 19. 03. 2019 година 624 литра дизелово гориво В6, данъчна фактура
№ 5240/19.03.2019 год. на обща стойност в размер на 1360.32 лева с включено ДДС
и
2091, 55 лева без ДДС, представляваща стойността на закупено и
получено на 31. 03. 2019 година, но незаплатено от ответника 1130, 57 литра
дизелово гориво В6, за която продажба е издадена данъчна фактура
5261/31.03.2019 год. на обща стойност в размер на 2509.86 лева с включено ДДС.
Съгласно заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда общо неизплатената от
ответника сума по описаните продажби е в размер на 6320 лв. Вярно е че експертизата дава като неизплатени
8783, 01 лева, но включва в тази сума стойности по предшестващи продажби преди
исковия период, който започва от 16. 08. 2018 година. Тези суми са 1462, 80
лева за продажба извън предмета на делото осъществена на 16. 07. 2018 година и
други 1000 лева по неупомената продажба, но във всички случаи извън предмета на
делото, непосочена в исковата молба. Тези суми следва да се извадят от сумата
87832, 01 лева посочени от експертизата като неизплатен остатък. Налага се
изводът че неизплатения остатък от стойността за закупеното и получено гориво
по описаните продажби е в размер на 6320 лева. Тази сума която е била дължима
на ищеца до датата 15. 01. 2021 година следва да се намали със сумата 1144 лева ответникът на тази дата е превел на
ищеца сумата дължими по фактурата от 08. 02. 2019 година № 5187/08.02.2019 год.
на обща стойност 1144.00 лева с включено ДДС. Така, към датата на приключване
на съдебното дирене остатъка от неизплатената стойност на горивото по
процесните описани по-горе продажби е 5170 лева.
По делото са приети като доказателства:
заверени от страната преписи от данъчни фактури № № 4872/16.08.2018 год. на
обща стойност в размер на 2 601.50 лева с ДДС; № 4916/17.09.2018 год. на обща
стойност в размер на 3938.56 лева с ДДС; № 4927/23.09.2018 год. на обща
стойност в размер на 1299.83 лева с ДДС; № 5040/08.11.2018 год. на обща
стойност в размер на 1438.40 лева с ДДС; № 5163/24.01.2019 год. на обща
стойност в размер на 762.20 лева с ДДС; № 5176/31.01.2019 год. на обща стойност
в размер на 1040.00 лева с ДДС: № 5187/08.02.2019 год. на обща стойност в
размер на 1144.00 лева с ДДС; № 5215/26.02.2019 год. на обща стойност в размер
на 3535.80 лева с ДДС; № 5240/19.03.2019 год. на обща стойност в размер на
1360.32 лева с ДДС; № 5261/31.03.2019 год. на обща стойност в размер на 2
509.86 лева с ДДС.
На 15. 01. 2021 година ответникът е превел
на ищеца сумата 1144 лева дължими по фактурата от 08. 02. 2019 година №
5187/08.02.2019 год. на обща стойност 1144.00 лева с включено ДДС
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:
Установи се, че страните са в облигационни
отношения, уредени от сключените между тях договори за търговска продажба,
която сделка е безсъмнено търговска по характер, предвид качеството търговец на
страните по нея. Установи се също, че ищцовата страна, имаща качеството на
продавач по договора, е изпълнила задължението си и е прехвърлила на ответника
и предала, в качеството му на купувач, собствеността върху стоки - дизелово
гориво, като обстоятелствата по
закупуването на горивото, цената и стойността на горивото и неговото
получаване от ответника, което не са оспорени от него. Последното, дава
основание на съда да приеме за доказано, че продавачът е изпълнил задълженията
си по сделките, включително и за предоставяне на ответника продаденото му
гориво по всяка от процесните продажби предмет на иска. Съгласно разпоредбата
на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е
договорено друго. Не се представиха доказателства, установяващи, че купувачът
ответник по делото до момента на предявяване на иска е изпълнил задължението си
за плащане на продажната цена по процесните продажби. Предвид гореизложеното,
съдът приема, че ответната страна към момента на предявяване на иска не е
изпълнила задължението си за престация, а именно да плати изцяло цената на
закупеното и получено гориво от което са останали неизплатени 5170 лева, поради
което претенцията за заплащане на тази сума от продажната цена на процесното
гориво, следва да бъде уважена.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че
предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ се явява основателен за
сумата 5 170 лева, като ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ от ЗЗД:
Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ, при
търговските сделки, в случай на неизпълнение на парично задължение се дължи
лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. При неизпълнение
на задължение от такъв вид, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В
процесния случай се установи, че "„ЕМ ДИ ЗИ“ ЕООД ГРАД САМОКОВ ЕИК ********* не изпълнил в срок задължението си да плати на
ищцовата страна продажната цена по описаните по-горе сключени договори за
продажба на дизелово гориво В6 получено но незаплатено от ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че на
основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответника дължи и
следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху сумата 5170
лева считано от датата на предявяване на иска 20. 07. 2020 година когато е
заведена в съда исковата молба и ответникът доказано е бил в забава за тази
сума, представляваща неизплатена цена на закупеното от него и получено гориво.
Искането на ищеца за присъждане на
реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за
действително реализирани такива под формата на сумата 1100 лева заплатено
възнаграждение на адвокат Иванка С. пълномощник на ищеца, държавни такси в
размер на 691, 31 лева и 215 лева платени за експертиза. Общият размер на
направените от ищеца разноски е 2013 лева. При предявен иск за сумата 8783, 01
лева, при съобразяване на направеното оттегляне на иска същият е основателен,
към този момент за сумата 5170 лева. Съобразно уважената част на иска ищецът на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК има право на разноски в размер на 1186, 50 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски съобразно уважената част на иска в размер на 1186, 50 лв.,
За разликата над 5170 лева до предявените
8783, 01 лева предявеният иск е неоснователен. В тази насока съдът съобрази,
както бе посочено, че тази сума визирана от експертизата като неизплатен
остатък от продажната цена на горивото са включени суми по фактури и продажби
извън предмета на делото. Такива суми в графа „остатък“ от заключението на
вещото лице са сумата 1462, 80 лева която е за продажба извършена на 16. 07.
2018 година, която е извън предмета на делото, както и сумата 1000 лева
визирана като неизплатен остатък по фактура от 31. 7. 2018 година, която
продажба също е извън предмета на делото. Освен това съдът към момента на
приключване на устните състезания съобразява преведените на ищеца 1144 лева
дължими по процесната продажба от 08. 02. 2019 година за която е издадена
данъчна фактура 5187/08.02.2019 год. Платежното нареждане е представено от
ищцата в съдебно заседание на 20. 01. 2021 година и е приложено в препис по
делото. Другите плащания на които се
позовава ответницата в това заседание не касаят продажбите предмет на делото и
няма основание с тези плащания да се намалява задължението на ответницата.
Мотивиран от изложените съображения
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕМ ДИ ЗИ“ ЕООД С ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град Самоков, улица „Митрополитска“ № 53, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕФИБ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Самоков, улица
„Митрополитска“ № 53, представлявано от Ефтим Иванов Богев – управител сумата
5170 (пет хиляди сто и седемдесет) лева,
представляваща главница - стойност на получено, но незаплатено от ответника „ЕМ
ДИ ЗИ“ ЕООД С ЕИК ********* дизелово гориво В6, от които 1299, 83 лева по
данъчна фактура № 4927/23.09.2018 год. на обща стойност в размер на 1299.83
лева с включено ДДС; 1360, 32 лева по данъчна фактура № 5240/19.03.2019 год. на
обща стойност 1360.32 лева с включено ДДС; 2 509, 86 лева по данъчна фактура
№ 5261/31.03.2019 год. на обща стойност в размер на 2 509.86 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху сумата 5170 лева считано от датата на предявяване на
иска 20. 07. 2020 година до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА на основание чл. 178 ал. 1 ГПК „ЕМ ДИ
ЗИ“ ЕООД гр. Самоков, ЕИК ********* да заплати на „ЕФИБ“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата 1186, 50 лева за разноски по делото, съобразно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ЕФИБ“ ЕООД, ЕИК *********,
предявен срещу „ЕМ ДИ ЗИ“ ЕООД с ЕИК ********* за разликата над 5 170 лева
до предявените 8783, 01 лева като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчване преписа на страните
пред Софийския окръжен съд.
Районен съдия: