Присъда по дело №274/2024 на Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 8/20.05.2025 Г. ПО НОХД № 274/2024 Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Разград обвинителен акт ведно с материали по Досъдебно
производство № 85/2022 г. по описа на ОСлО – ОП–Разград срещу
подсъдимата Д. Н. Ю. от *** за това, че за времето от началото на месец
август 2020 година до 03.09.2020 г. в гр. Завет, обл. Разград и Република
Турция, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Х.
Й., гражданин на Република Турция, че е малтретирана от семейството си в
България, че ще отиде при него в Република Турция за да сключат брак, че и
трябват пари за пътуване до Турция и с това му е причинила имотна вреда в
размер на 5 758.35 лева, представляващи левовата равностойност на 2 958.00
евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура
поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт.
Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, както и самопризнанията на подсъдимата, установяват по
безспорен начин авторството й в извършване на инкриминираното деяние.
Пледира на подсъдимата да бъде наложено предвиденото за извършеното
престъпление наказание, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК предвид
многобройните смекчаващи вината й обстоятелства, ориентирано на четири
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което следва да бъде отложено
при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен изпитателен срок.
В срока по чл. 85, ал. 3 от НПК пострадалото от престъплението лице
Х. Й. не предявява граждански иск и не претендира да бъде конституиран като
частен обвинител.
Подсъдимата Д. Н. Ю., както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание се признава виновна в извършване на деянието, за което е
обвинена. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за установяване на
тези факти, като прави искане за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Защитникът й заявява, че събраните на ДП
доказателства, както и самопризнанията на подзащитната му установяват
извършването на инкриминираното деяние, поради което пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като заявява, че наказанието следва да
бъде определено при приложението на чл. 55 от НК предвид разпоредбата на
чл. 58а, ал. 4 от НПК. Поддържа становището, че са налице условията за
1

приложение института на условното осъждане.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д. Н. Ю. е ***, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана,
с основно образование, безработна.
Подс.Д. Н. Ю. живее в ***, на семейни начала със св.Д. Е. Р., като от
съжителството си имат родено едно дете.
Св.Х. Й. живее в ***.
На неустановен ден и дата в началото на месец август 2020 г. с Х. Й.
чрез социалната мрежа „Фейсбук“ се свързала подс.Д. Ю., с потребителското
име Б. Й. от URL адрес: ***. След като двамата се запознали продължили да
комуникират чрез приложението WhatsApp от телефонния номер, който
ползвал пострадалия Й. *** и от GSM номер ***, който ползвала подс. Ю..
От събраните по ДП доказателства се установява, че подс.Ю. ползвала и
телефонен номер ***, който в инкриминирния период от време бил
регистриран на името на св.Д. Е. Р., с който съжителства. В процеса на
водените разговори започнали да се опознават и да споделят различни емоции,
като у пострадалия се проявило доверие към подсъдимата.
След като успяла да спечели доверието на пострадалия, подс.Ю. решила
да се възползва от това. В изпълнение на взетото решение, разговаряйки с Й.
тя започнала да го заблуждава, като му разказвала различни истории.
Оплакала се на пострадалия, че е била малтретирана в семейството си и че
иска да отиде в Турция, за да се ожени за него. За да отиде обаче заявила, че
ще са й необходими пари.
В действителност Ю. нямала никакво намерение да ходи и да се жени за
турския гражданин, но свидетелят Й. повярвал на казаното от подсъдимата и
решил да й изпрати пари. Така чрез системата за бързи разплащания „Изипей“
АД на 03.09.2024 г. свидетелят изпратил общо 2958.00 евро – един превод в
размер на 958 евро и втори превод в размер на 2000 евро на посоченото от
подсъдимата лице, а именно на св.Д. Р., с който живеела на семейни начала.
Паричните средства, видно от документите удостоверяващи получаването им,
а именно – разписка № 0700011535132898 от 03.09.2020 г. и разписка №
0700011536285828 от 03.09.2020 г. са били получени от св.Р. от офис на
„Изипей“ АД – „Юрамс“ ООД гр.Завет.
Поради това, че впоследствие пострадалият се усъмнил, че е измамен и
преустановил контактите си с подс.Ю..
В действителност Д. Н. Ю. в инкриминираният период живеела на
семейни начала със св.Д. Р. в гр.Завет. Тя не е била малтретирана от
семейството си в България, не е имала намерение да напуска страната и да
заминава за Република Турция, за да сключи брак с пострадалия турски
гражданин Х. Й.. Историите, които разказвала на потърпевшия, били
единствено с цел да получи финансови средства.
2

От заключението на съдебно-счетоводната и икономическа експертиза е
видно, че Х. Й. е изпратил два превода чрез системата за бързи разплащания
„Изипей“ АД. Общият размер на изпратените от свидетеля суми възлиза на 5
758.35 лева, представляващи левовата равностойност на 2958.00 евро. Парите
са получени от св.Д. Е. Р., който живеел на семейни начала с подс.Ю..
Причинената вреда не е възстановена.
От заключението на изготвената почеркова експертиза е видно, че
саморъчните подписи за клиент и ръкописният текст в разписки за получаване
на пари в брой с номера 0700011535132898 и №
0700011536285828/03.09.2020г. са изпълнени от свидетеля Д. Е. Р..
По доказателствата:
С оглед направените от подсъдимата самопризнания относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за
безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото
самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от доказателствата събрани на
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите Й. и Р.,
справка за съдимост, съдебно-счетоводна и икономическа експертиза,
съдебно-почеркова експертиза, оригинали на бланки за получаване на пари с
номер справка за съдимост, съдебно счетоводна и икономическа експертиза,
очеркова експертиза, разписки за получаване на пари в брой с номера
0700011535132898/03.09.2020г. и № 0700011536285828/03.09.2020г., справки
от мобилни оператори, характеристика на подсъдимата. Тези доказателства са
събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на
инкриминираното деяние от подсъдимата.
От правна страна:
С действията си подсъдимата Д. Н. Ю. е осъществила състава на
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през
периода от началото на месец август 2020 година до 03.09.2020 г. в гр. Завет,
обл. Разград и Република Турция, действайки в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и
поддържала заблуждение у Х. Й., гражданин на Република Турция, че е
малтретирана от семейството си в България, че ще отиде при него в Република
Турция за да сключат брак, че и трябват пари за пътуване до Турция и с това
му е причинила имотна вреда в размер на 5 758.35 лева, представляващи
левовата равностойност на 2 958.00 евро.
От обективна страна: Подсъдимата Д. Н. Ю. при разговорите през
социалните мрежи и по телефон, е създала неправилна представа у св.Х. Й., че
е малтретирана от семейството си в България, за това ще отиде при него в
Република Турция, за да се омъжи за него, но за да пристигне в Турция трябва
да й изпрати пари. Освен, че създала тези неправилни представи, подсъдимата
и поддържала заблуждението, като посочила къде и на кого да й бъдат
3

преведени парите. Формираните в съзнанието на свидетеля неверни
представи са повлияли на волята му да извърши разпоредителни действия,
причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги извършил без заблуждението,
в което е бил въведен, поради което предоставил на подсъдимата исканите
средства, в резултат на което Ю. установила фактическа власт върху
движимите вещи – пари. В резултат на тези разпореждания, извършени
вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за
пострадалия, която всъщност е била целта на подсъдимата, тъй като има
характер на облага за нея и с това е и довършено престъплението.
Установява се, че в инкриминирания период – от началото на месец
месец август 2020 година до 03.09.2020 г. е извършила няколко деяния, които
осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 209, ал.
1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето
защо извършеното от нея следва да се квалифицира в условията на
продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл –
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и видно от действията й,
водена от користни мотиви е искала настъпването на тези последици.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Д. Н. Ю. за виновна в
извършване на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
й наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: признание за виновност, чисто съдебно минало,
млада възраст, съдействие за разкриване на обективната истина, семейно
положение и отегчаващи – няма. Отчитайки предходното съдът определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като отмери
наказание под минимума – четири месеца лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието
не е над три години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и
генералната превенция ще се постигнат с приложението на института на
условното осъждане, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изтърпяването на определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
С оглед този изход на делото – осъдителна присъда, подсъдимата Д. Н.
Ю. следва да заплати в полза на ОДМВР Разград, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 435.99 лева и по сметка на РС – Кубрат сумата 403.20 лева –
разноски на съдебното следствие.
В този смисъл съдът постанови съдебния си акт.
4

Съдия-докладчик:
5

Номер на акта:	8
Дата:	20 май 2025 г. (в сила от 5 юни 2025 г.)
Съдия:	Албена Дякова Великова

Дело:	20243320200274
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 октомври 2024 г.

Присъда по дело №274/2024 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите