№ 10275
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110115136 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ЗК „, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. Чл. 411
от Кодекса за застраховането (КЗ), след проведено заповедно производство, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1241.37 лв.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2019 г., около 13.30 ч. в
Република Германия на товарна площадка,, при управление на влекач марка
“Скания“, модел ,Д 420“, с per. № Е , КК, с прикрепрено към него ремарке с
рег.№ Е ,А, водачът Бр,в реализира ПТП с влекач марка “ДАФ”, с per. № W,3.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие са изготвени документи от
съответните компетентни органи в Република Германия.
Излага, че щетата по увредения товарен автомобил е определена на база
представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция Зелена
карта от ERGO HESTA, като същата е заплатена в размер на левовата
равностойност в размер на 2 482.75 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/. Сумата е заплатена с преводни
нареждания за кредитен превод.
Сочи, че към датата на събитието за влекач марка „Скания“, модел “Р
420“, с per. № Е , КК е действал договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със З,0, със срок на
действие от 14.01.2019 гдо 13.01.2020 г.
Твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение З,Д на
основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД встъпва в правата на
застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по
1
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
ремарке марка с per. № Е ,А , полица издадена от ЗАД „,0, със срок на
валидност от 28.08.2019 г до 27.08.2020 г за Уг от изплатеното
застрахователно обезщетение.
Аргументира се, че следва да се приложи немското право и Съдебното
Решение на Федералния Съд на Германия от 27.10.2010 г, BHG, Urteil vom
27.10.2010 - IV ZR 279/08, видно от което застрахователят на ремаркето
съгласно чл. 59, параграф 2, изречение 1VVG a.F. /Застрахователния кодекс на
Германия/ трябва да поделят полвината от щетите.
Излага, че с писмо ЗД „, е поканено да заплати 1/2 от изплатената сума
по ликвидационна преписка № 0,8, като за същата ответното дружество се е
произнесло с мотивиран отказ.
Моли съда да приеме за установено, че ЗАД „, с ЕИК,“ АД: сумата от
124137лв. представляваща 1/2 от стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й заплащане, както и направените разноски по водене на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба - Ответникът признава, че между
него и собственика на ремаркето е налице валидна към датата на твърдяно
ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди обаче, че отношенията между влекача и ремаркето
следва да се уредят на база разпоредби от Регламент № 593/2008 и Регламент
864/2007 на ЕП и Съвета за извъндоговорната отговорност, а не от правото на
мястото по настъпване на събитието. Заявява, че страните не са избрали
приложимо право и тъй като и двете имат обичайно местопребиваване на
територията на Република България, то приложимо било българското право.
Сочи, че приложимо е българското право и защото са сключени договори за
задължителна застраховка, на които се основават претенциите. Обяснява, че
поради приложението на българското право и по-конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ
вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално
зависимо от това МПС по време на движение, и/или когато то се е откачило по
време на движение, се покриват от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаваното и ползвано
теглещо МПС. По тази причина и с довода, че вредите са нанесени при теглене
на ремаркето, счита, че не следва да носи отговорност по иска и същия следва
да бъде отхвърлен.
При условията на евентуалност, ако тези доводи не бъдат възприети,
оспорва размера на иска, твърдейки, че е завишен, несъответстващ на
методиката по Наредбата, и неотговарящ на действителните стойности за
единица труд към датата на събитието. Оспорва претенцията за законна лихва
поради неоснователност на главния иск и като акцесорна нему. Моли искът да
2
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Правна квалификация -чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исканията си,
включително, че ищецът е застраховател по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач, валиден към датата на
произшествието; че за ремаркето има договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, валиден към датата на ПТП; че е
настъпило застрахователно събитие (ПТП) по описания в исковата молба
начин, време и място, включително, както и че произшествието представлява
покрит застрахователен риск; че са причинени имуществени вреди от деликта
на пострадалото МПС, техният вид и стойност, както и причинно -
следствената връзка между деянието и вредите; изпълнение на задължението
за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 100% от
щетите. Ищецът трябва да докаже, че е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените от деликта вреди в посочения размер. В негова
тежест е и да докаже изискуемост на главното вземане (изпадането на
ответника в забава), чрез изпращането на покана и изтичането на срока за
плащане.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да
докаже плащане на предявеното регресно вземане, както и направените от
него възражения, вкл. че действителната стойност на вредите е в по-малък от
търсения/действителния размер.
За безспорни са обявени следните обстоятелства: че между ответника и
собственика на ремаркето е налице валидна към датата на твърдяно ПТП
полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че
ищецът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ влекача, валидна към датата на произшествието; че на
28.08.2019 г., около 13.30 ч. в Република Германия на товарна площадка,, при
управление на влекач марка “Скания“, модел ,Д 420“, с per. № Е , КК, с
прикрепено към него ремарке с рег.№ Е ,А, водачът Бр,в реализира ПТП с
влекач марка “ДАФ”, с per. № W,3; че ищецът е заплатил на увреденото лице 2
482.75 лв. ; че ищецът е поканил ответника да плати ½ част от платеното от
него обезщетение, но ответникът е отказал плащане.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от
страните.
По основателността на иска:
Основният спорен между страните, е как при причинени вреди от
композиция, състояща се от влекач и ремарке, когато влекачът и ремаркето
са обект на застраховка "Гражданска отговорност" при различни
застрахователи, се разпределя отговорността за причинените вреди между
тези застрахователи и съответно кое е приложимото право при решаване на
този въпрос предвид наличието на международен елемент – причиняване на
3
вредите в друга държава членка.
При пътно-транспортно произшествие, причинено от теглещо превозно
средство и прикачено към него ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
обезщетил пострадалия, срещу застрахователя на ремаркето, се определя по
чл. 7 от Регламент (ЕО) No 593/2008 на Европейския парламент и 3 на Съвета
(Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент (ЕО)
No 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент "Рим ІІ"),
предвиждат поделяне на задължението за поправяне на вредите между
собственика на влекача и ремаркето.
При това положение, първо следва да се извърши преценката по чл. 4
от Регламент "Рим ІІ", а след това тази по чл. 7 от Регламент "Рим І".
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент "Рим ІІ", ако не е предвидено
друго, приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи
от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт.
В настоящия случай произшествието е настъпило и вредите са
причинени на територията на Федерална република Германия.
Съгласно законодателството на Федерална република Германия /§ 7,
ал. 1, § 18, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, § 115 от Закона за
застрахователните договори, § 421 от Германския граждански кодекс, § 78, ал.
2 от Закона за застрахователните договори и съответна практика на
Федералния Върховен съд/, застрахователите на влекача и ремаркето
отговарят солидарно за причинените вреди, като помежду си разпределят
наполовина сумите по щетата.
След като законодателството на Федерална република Германия
предвижда разделяне на отговорността между застрахователите на влекача и
ремаркето, то приложение намира чл. 7, ал. 2 от Регламент "Рим І".
Доколкото приложимото право не е избрано от страните, то същото
се определя от държавата, в която е обичайното местопребиваване на
застрахователя. И двете страни по делото са български застрахователни
дружества с основна дейност в България, където при това са регистрирани и
ремаркето, и влекачът, поради което отговорността помежду им следва да се
уреди по българското право.
Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела
С359/14 и С- 475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от
теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от
водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при
4
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент No
593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент No 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на
собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на
собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В т. 54 от горепосоченото решение на СЕС е посочено изрично, че
задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да
обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването
на самата вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за
обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото
право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го
обвързва с отговорното застраховано лице.
В т. 61 и т. 62 от решението на СЕС е посочено, че на първо място трябва
да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за
претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика
на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя
на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право
по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в
съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо
договорите за застраховка, сключени между застрахователите - ищци в
главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се
прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на
суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо
застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим
ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Настоящият случай е именно такъв - приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална
Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето (чл. 59 от
Застрахователния кодекс на ФРГ), поради което и приложимото материално
право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото
от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим
І".
В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че
двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията
на Република България, поради което приложимо се явява българското
право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са
5
задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно
Кодекса за застраховането на Република България регламентира както
задължението за сключване на застраховките /чл. 483 КЗ/, така и обема на
застрахователното покритие по тях /в т. ч. покритите рискове при застраховки
"гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремарке - чл. 479
КЗ/.
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7
от Регламент "Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство.
Следователно, отговорността на ответника по процесния договор за
застраховка "гражданска отговорност" поначало не включва задължение
за обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от
теглещо превозно средство и на това основание релевираната претенция
се явява неоснователна - в този смисъл Решение No 3282 от 5.06.2024 г. на
СГС по в. гр. д. No 3044/2023 г., Решение No 6559 от 20.12.2023 г. на СГС по в.
гр. д. No 10458/2022 г., Решение No 105 от 8.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. No
8783/2022 г., Решение No 4050 от 5.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. No 944/2023
г., Решение No 1040 от 2.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. No 1905/2022 г.,
Решение No 199 от 5.01.2023 г. на СРС по гр. д. No 45882/2022 г., Решение No
6122 от 30.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. No 2340/2023 г.; Решение No 5672 от
21.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. No 7057/2023 г.
Поради гореизложеното, искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 3 ГПК.
Ответникът своевременно е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. в исковото и 50,00 в
заповедното производство.
Сторените от ищеца разноски, с оглед изхода на делото, остават в негова
тежест.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З,Д, ЕИК ,, срещу ЗАД „,, ЕИК ,,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 411 от КЗ,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1241.37
6
лв.- регресно вземане във връзка с осъществено ПТП на 28.08.2019 г., около
13.30 ч. в Република Германия на товарна площадка, причинено от влекач
марка “Скания“, модел ,Д 420“, с peг. № Е , КК, с прикрепрено към него
ремарке с рег.№ Е ,А (последното застраховано при ответника), в следствие на
което са нанесени вреди на влекач марка “ДАФ”, с peг. № W,3; и законна лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане; за
които суми е издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№3692/2025 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З,Д, ЕИК ,, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕИК ,, разноски в по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв., от които 100 лв. в исковото и 50,00 в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7