№ 41802
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110143531 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗК *“ АД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 433,05 лева, представляваща регресно вземане по Договор за застраховка
„Каско“ по полица № 93002210000769 за лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *,
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано в резултат на удар на
автомобила в паднал на платното за движение несигнализиран и необезопасен пътен знак
„C7“ при движението му по ПП1 Е79, км 328+200, както и сумата от 157,03 лева - мораторна
лихва за периода от 11.11.2022г. до 15.08.2025г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Агенция пътна инфраструктура прави
възражение за местна неподсъдност на спора. В подадения отговор са изложени доводи, че
според нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК исковете срещу държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спора. Представителят на страната
поддържа, че от изложените в исковата молба твърдения следва, че процесното
пътнотранспортно произшествие е възникнало в района на Районен съд – гр. Дупница.
Съдът като взе предвид доводите на ответника намира, че производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на местнокомпетентния съд –
Районен съд – гр. Дупница, поради следните съображения:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 105 ГПК, която урежда общата
местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който се намира постоянният
адрес или седалището на ответника. В разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК е регламентирано
изключение от общото правило, а именно – исковете срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора, освен в случаите по
чл. 109 и 110 ГПК. В чл. 119, ал. 3 ГПК е предвидено, че възражението за неподсъдност по
чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най – късно с
отговора на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание.
Съобразно чл. 21, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл. 4 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и чл. 54 от Закона за администрацията, Агенция „Пътна инфраструктура
представлява държавно учреждение. Агенция „Пътна инфраструктура“ безспорно е и
юридическо лице /по арг. от чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата/. Следва да се посочи, че
1
съгласно трайната практика на ВКС местната подсъдност на исковете срещу държавни
учреждения се определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка
за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи
служебно, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради
което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл. 105 ГПК / в
този смисъл - Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4946/2021 г., Г.К., ІІІ Г. О.
на ВКС, Определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019г., ІІІ г.о, Определение №
148/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г.о., Определение № 52/18.10.2019 г. по гр. д.
№ 29/2019 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС/.
В разглеждания случай от обстоятелствата, изложени в исковата молба и
представените документи, е видно, че процесното ПТП е настъпило на ПП1 Е79, км
328+200, община Дупница, поради което местно компетентен да разгледа спора е Районен
съд – Дупница, тъй като именно в неговия съдебен район е възникнало правоотношението,
от което произтича спорът с АПИ. В този смисъл е определение № 1475 от 17.04.2024г. по
гр.дело № 427/2024г. на СГС; определение № 7060 от 08.06.2023г. по гр.дело № 6547/2023г.
по описа на СРС; определение № 11840 от 09.10.2023г. по гр.дело № 6546/2023г. по описа на
СГС, определение № 1803 от 13.08.2021г. по в.ч.гр.дело № 9443/2021г. по описа на СГС, а в
Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4946/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС се
приема, че местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се определя от
мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, като при
условията на чл. 108, ал. 2 ГПК това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи служебно, съгласно
чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради което дерогира
изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл. 105 ГПК
Така мотивиран и на основание чл. 108, ал. 2 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
намира, че делото следва да бъде прекратено пред Софийски районен съд и изпратено за
разглеждане по подсъдност на надлежния съд – Районен съд – Дупница, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 43531/2025г. по описа на СРС, I ГО, 27
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Дупница.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2