№41
Силистра, 29.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря ………………..и в присъствието на прокурора………………
като разгледа докладваното от съдия Стоева
гр. д. № 205 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С определение №
1/02.01.20г. съдът е спрял производството по гр. д. № 205 по описа за 2019г. по описа на СОС до
окончателното приключване на ч.гр.д. № 262/19г. по описа на СОС.
Видно от приложения към
делото от гражданска канцелария при СОС заверен препис на окончателно
Определение № 43/22.01.20г., постановено по ч.т.д.№ 28/20г. по описа на ВнАС, с което е потвърдено определение № 349/19г. по
ч.гр.д. № 262/19г. по описа на СОС, това дело е приключило и производството по
настоящото дело следва да бъде възобновено.
Съдът, след като
провери редовността и допустимостта на предявения иск, стигна до извод, че
предявеният иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим и като такъв следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Видно от изложеното в
исковата молба, в същата е посочено, че СРС е образувал ч.гр.д. № 825/2015г., в
рамките на което е издал на ищеца С. Заповед № 1740/09.06.2015г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ, като по силата на тази заповед
ответникът П.Т. е следвало да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева,
представляваща задължение по запис на заповед от 19.05.2014г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2015г. до окончателното
погасяване на главния дълг, както и 600 лева – разноски в заповедното
производство, ведно с изпълнителен лист за тези суми. Твърди, че е предявил
изпълнителния лист пред ЧСИ Г.Г. и е образувано изп.д. № 20157670400364, но при получаване на призовката за
доброволно изпълнение, длъжникът в изпълнителното производство и настоящ ответник
е направил възражение по реда на чл. 414 от ГПК, като по този начин е поставил
в ход необходимостта от съдебно установяване на паричните притезания,
за които е издадена Заповед № 1740/09.06.2015г. Тази именно фактическа
обстановка е породила за ищеца С. правния интерес да релевира
своята претенция против Т. по реда, регламентиран в чл. 422, ал. 1 от ГПК, с
цел установяване със сила на пресъдено нещо паричните
вземания, за които му е издадена Заповед № 1740/09.06.2015г.
Една от абсолютните
процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е
наличието на заповед за изпълнение.
Видно от данните по
приложеното към настоящото дело в.гр.д № 262/19г. по описа на СОС и ч.гр.д. №
825/15г. по описа на СРС, с влязло в сила определение № 2682/19г., постановено
ч.гр.д. № 825/15г. по описа на СРС, са обезсилени издадената по делото заповед
за изпълнение № 1740/9.06.15г. и изпълнителният лист.
При това положение
така предявеният иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим и като такъв следва да
бъде оставен без разглеждане.
Настоящият съд няма
задължението да указва на ищеца да премине от предявения установителен иск в
осъдителен, задължавайки го да представи доказателства за внесена (нова)
държавна такса от 4 % върху цената на този иск. Такива указания противоречат и
на чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК, и на чл. 129, ал. 2 ГПК, а нарушават основен
принцип на гражданския процес – диспозитивното начало
(чл. 6, ал. 2 ГПК). В този см. и Определение № 206 от 8.05.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1220/2019 г., III г. о.
Предвид
изхода на процеса пред настоящата инстанция на ищеца не се дължат разноски, а
на ответника не следва да се присъждат такива, тъй като липсват доказателства
за направени от него деловодни разноски по делото. Представено е само
пълномощно за упълномощен адвокат от 21.10.19г., но не е представен договор за
заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по гр. д. № 205 по описа
за 2019г. по описа на СОС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от С.Д.С. , против П.С.Т., иск признаване за установено, че
последният му дължи сумата от 30 000 лв., за която му е издадена Заповед №
1740/09.06.2015г. за незабавно изпълнение, лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като и сумата от 600 лв. – разноски в заповедното производство.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 205 по описа
за 2019г. по описа на СОС, като недопустимо.
Определението подлежи
на обжалване пред ВнАС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.