Р
Е Ш
Е Н И Е №260364
гр. Русе, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри
гр.състав в публично заседание на 29-ти октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т.
ПЕТРОВА и в присъствието на
прокурора………………..……….. ,като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 5369 по описа
за 2019 г. за да се
произнесе съобрази:
Ищецът
Г.П.Й. *** е предявил против ответниците И.Г.Г. и Д.Г.Г. иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 6750,00 лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от правото да ползва собствения си имот, находащ се в гр.Р., ул.“Т.И.“ №.бл…,
вх…, ет. за периода 02.09.2017г. - 02.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума
от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане. Претендират се
разноски.
В законоустановения
1-месечен срок ответниците И.Г.Г.
и Д.Г.Г. са подали отговор на ИМ, с който оспорват
изцяло иска. Не оспорват, че ищеца е собственик на процесния
имот, но твърдят, че не са го ползвали през процесния
период. Считат и иска за недоказан, т.к. ищеца живеел в РФранция
и не е поканил ответниците да му предадат ключ за
имота и не е представил доказателства за сключени договори за наем.Молят иска
да се отхвърли, претендират разноски.
От фактическа страна:
По делото не се спори, а и е
видно от приложеното гр.д.№8434/2018г. на РРС, че ищеца е собственик на процесния апартамент. С решение по посоченото дело, съдът
не е признал право на задържане в полза на И.Г.Г. и Д.Г.Г. върху процесния имот.
Видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп.д.№20198320402170
на ЧСИ, рег.№832 на 14.01.2020г./л.94/ ответниците И. Г. и Д.
Г. са предали доброволно процесния имот.
С покана, връчена на
И. Г. на 06.02.2019г.
ищецът е поканил
ответницата да му заплати обезщетение
за ползване на процесния имот
в размер на 250, 00 лв. месечно считано от
02.09.2017г.
Назначената в производството
експертиза, по която страните не са имали възражения, се е произнесла, че за процесния период обезщетението за ползване на имота,
определено на база среден пазарен наем за такъв тип обекти, възлиза в общ
размер на 6750,00 лв.
От правна страна:
Правната
квалификация на предявения иск, според изложеното в исковата молба е чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно за заплащане равностойността на
неоснователно обогатяване, възникнало като последица от ползване на чужд
недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на
собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се
връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В
производството следва да се установи наличие на увеличаване на патримониума на едно лице, намаляване патримониума
на друго, като следва да се изясни и наличието на връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, т.е. следва да се установи дали
разместването на благата е в резултат на един общ факт или от обща група факти.
Цитираната разпоредба се основава на един от основните принципи на действащото
обективно гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Фактическият състав, при който възниква отговорност за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, включва три кумулативни елемента -
обогатяване, обедняване и липса на основание за обогатяването. Правото да се
претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 ЗЗД
възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити срещу неоснователното обогатяване-чл.59,ал.2 ЗЗД. Разглежданият състав намира приложение и
в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по
този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на
собственика ѝ. По тези въпроси е налице задължителна практика, изразена в
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., на Пленум на ВС и
Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. В същата е прието, че разпоредбата
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД намира приложение в случаите, когато собственикът е лишен
от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т. н. В
редица свои решения, ВКС приема, че когато собственик на недвижим имот
претендира обезщетение за ползването му от страна на ответника без основание за
посочените периоди, то правната квалификация на така предявеният иск е по чл.
чл. 59 ЗЗД / в този см. решение № 19 от 1.02.2008 г. на ВКС по гр. д. №
632/2007 г., III г. о./.
По
делото няма спор, че ищеца Й. е
собственик на недвижим имот, находащ се в ...........
С оглед събраните доказателства по настоящето дело/призовки за
доброволно изпълнение, протокол за въвод във владение
на недвижим имот/, както и тези по приложеното гр.д.№8434/2018г. на РРС, съдът
приема за установено, че за процесния период имота без правно основание е ползван от ответниците, в
резултат на което те са се обогатили.
Ответниците от своя страна не противопоставят собствени
права, изключващи правото на ищеца, нито установяват наличието на основание,
даващо им право да ползват имота.
На следващо
място - във връзка с установяване на елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, настоящият състав съобрази, че ползването на имота без правно основание от
ответниците е съпътствано с лишаване на ищеца
–собственик от правно признатата му възможност да си служи с имота и да реализира
ползи чрез отдаването му под наем на трети лица. Лишеното от основание ползване
на чуждия имот е довело от една страна до обогатяване на ответниците,
съизмеряващо се със спестените разноски, които е
следвало да заплати на ищеца като наем или възнаграждение, а наред с това - и с
обедняване на ищеца, който е пропуснал да реализира ползи от имота. Следва да
се отбележи, че дори не е необходимо да бъде установено реално получаване на
пазарен наем или реализиране на някакви приходи, като е достатъчно, че ищецът е
бил препятстван да ползват собствения си имот.
Изложеното
обосновава извод, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците за неоснователно обогатяване за чужда сметка.
Също така следва да се отбележи, че възникването и реализирането на правото на
обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е обусловено от отправяне на покана до
неоснователно обогатилото се лице за възстановяване на равностойността на
неоснователното обогатяване /за разлика например от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС/,
поради което наличието или липсата на покана в случая са ирелевантни
за допустимостта и основателността на предявения иск / в този смисъл решение №
715 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1681/2008 г., IV г. о., ГК, Решение №
381 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 272/2009 г., IV г. о., ГК. За ищеца - собственик не съществува друг път
за защита срещу последиците на неоснователното обогатяване, освен този по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, от което следва, че искът е допустим и основателен.
Относно
размера на вземането и задължението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД: При неоснователно
обогатяване по см. на чл. 59 ЗЗД обогатилият се за чужда сметка дължи връщане
на онова, с което се е обогатил, но до размер на обедняването. В разглеждания
случай, обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответниците и се съизмерява със
средния пазарен наем, който ищецът - собственик е могъл да получи при отдаване
на собствения си имот за ползване чрез договор за наем, но е пропуснал да го
получи поради неоснователното ползване на имота от ответниците,
респективно с наема, който те е следвало да платят на ищеца срещу ползването,
но са го спестили, тъй като не е съществувало наемно правоотношение помежду им. Назначената в производството експертиза е определила, че за заявения по исковата
молба период, следващото се на
ищеца
обезщетение за лишаване от ползване
на имота възлиза на 6750,00
лв., поради което и искът следва да се
уважи така, както е предявен, като сумата се
дължи със законната лихва, считано от предявяване
на иска-09.12.2019г.
По разноските:
На основание
чл.78, ал.1 в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 870,00 лв., за които е представен
списък по чл.80 ГПК/л.109/.
Мотивиран така, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА И.Г.Г.,
ЕГН:********** и Д.Г.Г.,
ЕГН:**********, и двете със съдебен адрес:г*** чрез адв.Ст.С. да
заплатят на Г.П.Й., ЕГН:**********,*** чрез адв.Н.Н. сумата от 6750,00 лв., представляваща
обезщетение за ползване без основание
на недвижим имот, находящ се в ..........
за периода 02.09.2017г. - 02.12.2019г г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.12.2019г. до
окончателното плащане и сумата от 870,00 лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Русе
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: