№ 3562
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. Б. С. срещу решение от 28.01.2021 г.,
поправено с решение от 14.09.2021 г., по гр.д. №3588/2020 г. на Софийски районен съд, 74
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от срещу Г.Д. „Г.П.“ осъдителни искове
с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР за сумата от 2000,00 лв.,
представляваща стойността на положен през периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г.
извънреден труд от по половин час в повече за всяко дежурство, и с правно основание чл.86
ал.1 ЗЗД за сумата от 300,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от първо число
на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 10.12.2019 г., като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не
е установено, че ищецът се е явявал половин час по-рано за всяко дежурство. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г.Д. „Г.П.“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника Г.Д. „Г.П.“ срещу решение от
28.01.2021 г., поправено с решение от 14.09.2021 г., по гр.д. №3588/2020 г. на Софийски
районен съд, 74 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на И. Б. С. на
основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР сумата от 1984,25 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., ведно
със законната лихва от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86 ал.1
ЗЗД сумата от 225,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от първо число на
1
месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 10.12.2019 г., както и да заплати по
сметка на СРС държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Сочи, че регламентацията на разпределението на работното време,
отчитането му, компенсирането на държавните служители извън редовното време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители са определени с
Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, както и със заповеди
на министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното
възнаграждение за нощен труд, като не е предвидено преобразуване на положения нощен
труд към дневен. Поддържа, че различната уредба на продължителността на нощния труд в
ЗМВР е съобразена със спецификата на длъжността и не може да се приеме, че служителите
на МВР са в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И. Б. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените осъдителни искове
за възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава върху него са отхвърлени
за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в тази му
част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По жалбата на ищеца:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
По делото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „Младши инспектор“ – ст.
полицай към ГПУ – София, РДГП „Аерогари“ към ГД „Г.П.“, както и че в процесния период
е работил на смени, всяка от които с продължителност 12 часа, при режим: дневна смяна,
нощна смяна, 1 ден почивка, както и че преди всяко дежурство на служителите в дирекцията
е извършван инструктаж.
По делото представена заповед №4064з-828/08.08.2016 г. на директора на ГД „Г.П.“,
с която е определена организацията на работното време на отделните структури и дейности
в РДГП „Аерогари“, като за служителите, заемащи длъжността на ищеца в ГПУ – София,
разпределението на работното време е както следва: дневна смяна – от 08:00 ч. до 20:00 ч. и
нощна смяна – от 20:00 ч. до 08:00 ч., с включени 30 мин. време за хранене в посочените 12
ч.
Представени са и указания №УРИ3282р-27050/14.12.2015 г. за зам. директора на ГД
„Г.П.“ относно: Ред за водене, попълване и съхранение на служебни документи,
2
регламентиращи наблюдението на държавната граница и специфичната охранителна
дейност в зоните на международните летища, с които на служителите е указан ежедневен
инструктаж на гранично-полицейските наряди, който инструктаж се изготвя преди всяка
работна смяна по бланка, в която се нанася актуалната за деня и смяната информация,
промените в състоянието на ситуационната картина и наличната оперативна информация,
като след инструктажа всички служители са задължени да се подписват за удостоверяване,
че са запознати с поставените им задачи. Представен е и ежедневен инструктаж на
гранично-полицейски наряди в 03 група, ЛСАС за времето от 20:00 ч. на 05.04.2019 г. до
08:00 ч. на 06.04.2019 г., от който се установява, че времето за провеждането му възлиза на
около 25 мин.
Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР в релевантната и редакция работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, а съгласно ал.6 този труд се заплаща с 25 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Настоящият въззивен състав намира, че по делото не е спорно и се установява от
описаните по-горе писмени доказателства, че ежедневният инструктаж преди започването
на всяка смяна е бил задължителен, както и фактът на неговото провеждане, поради което и
следва да се приеме, че тези 30 мин. преди началото на работното време ищецът е бил
длъжен да е на работното си място.
Нормата чл.2 Директива №2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време дава легална дефиниция на понятието
„работно време“, а именно: всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения
в съответствие с националното законодателство и/или практика.
Ето защо, следва да се приеме, че времето, през което ищецът е присъствал на
задължителния ежедневен инструктаж, който е част от задълженията на служителя и се е
извършвал в работно време, и присъствието на него е било задължително, представлява част
от работното време и следователно следва да се отчита като такова, съответно при
превишение следва да се отчита като извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.
От заключението на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се
установява, че през процесния период общият брой отработени от ищеца смени е 449 бр.,
като времето са инструктаж за тези 449 бр. смени е 224,5 ч., т.е. ищецът е положил 224,5 ч.
извънреден труд, като размерът на дължимото му се възнаграждение за тези часове
извънреден труд е в общ размер на сумата от 1592,86 лв., а размерът на лихвата за забава –
206,59 лв.
При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 1592,86 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. За изпадането на ответника в забава по отношение вземанията за
извънреден труд не е необходима покана, доколкото заплащането му е част от задължението
за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо, ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното
възнаграждение, поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в
забава.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен
до размера на сумата от 206,59 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
3
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По жалбата на ответника:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
В разпоредбата на чл.187 ал.1 ЗМВР /в редакцията към ДВ бр.81/2016 г./ е
предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 е
предвидено, че работното време на държавните служители, които работят на смени /8-, 12-
или 24-часови смени/ сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 и ал.6 ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Въз основа на законовата делегация на чл.187 ал. 9 ЗМВР е издадена Наредба
№8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, действала през исковия период. Съгласно чл.31, чл.32 и чл.33 от
наредбата положеният извънреден труд се заплаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, като
няма разпоредба, уреждаща плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд,
положен от държавния служител. Наредба №8121з-776/29.06.2016 г. е отменена с решение
от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. по описа на ВАС, обн. в ДВ на 14.01.2020 г.
Действала през процесния период е и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение в сила от 14.08.2018 г., както и Наредба №8121з-
1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00
ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение в сила на
04.10.2019 г. С тези две наредби се въвежда правило, че се дължи допълнително
възнаграждение за положения нощен труд от 22 до 6 часа. В приложимите към процесния
период подзаконови нормативни актове, обаче, не е предвидено правило за трансформиране
на нощния труд в дневен. В този случай, следва да се има предвид разпоредбата на чл.188
ал.2 ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между
4
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Следователно и доколкото ЗМВР
е специален закон, уреждащ статута на държавните служители в МВР, то за неуредените
случаи субсидиарно намират приложение разпоредбите на ЗДСл и КТ /в този смисъл е т.23
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.7 т.1 ЗДСл и чл.20 и чл.21 Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него /след 22,00 ч. до 06,00 ч./ е до 0,25 лв., а за положен
извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща
допълнително възнаграждение от 50 % върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ –
чл.8 /в относимата му редакция/ също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В
този смисъл и държавните служители в МВР имат право да получават възнаграждение за
положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат поставяни в неравностойно
положение спрямо другите държавни служители и полагащите труд по трудово
правоотношение /в този смисъл решение №311/08.01.2019 г. по гр.д. № 144/2018 г. по описа
на ВКС, ІV ГО/. Относно правилата при сумарно отчитане на работното време, каквото е
процесното, на служителите следва да се прилага и правилото за трансформиране на
нощните часове в дневни, предвидено в чл.9 ал.2 НСОРЗ, като това следва да се извърши
независимо от това дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на всеки отработен час
през нощта. Това е така, тъй като законодателят е предвидил увеличено заплащане на
нощния труд в сравнение с дневния, като това увеличение се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ - чл.9 ал.2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто
минимален размер е установен в ЗМВР, чл.67 ЗДСл и приложимите актове и чл.8 НСОРЗ /в
този смисъл решение №14/27.03.2012 г. по гр.д. №405/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО/.
Съгласно правилото, предвидено в чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В
исковия период липсва норма, която да определя нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време, поради което съответно
приложение намира разпоредбата на чл.140 ал.1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Отношението между определената в чл.187 ал.1 ЗМВР нормална продължителност на
работното време – 8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на
нощното работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1,143.
В разпоредбата на чл.18 ал.3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. В приложимата към процесния период Наредба №8121з-776
от 29.07.2016 г. не е предвидена подобна корекция чрез превръщане на нощните часове в
дневни при отчитане и заплащане на извънреден труд. В чл.26 ал.1 от тази наредба е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените
часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове
5
над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
С оглед изложеното по-горе относно приложимостта на разпоредбата на чл.9 ал.2
НСОРЗ следва отработените нощни часове от ищеца да бъдат преизчислени с коефициент
1,143 и следва да се вземат предвид при преценка дали е положен извънреден труд извън
установеното за него работно време.
Тези изводи не се променят и от постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело С-
262/20 на СЕС, доколкото в него се приема, че е допустимо определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Приложимото законодателство не предвижда
съществуването на такива критерии, които да обосновават различно третиране на
служителите от публичния и частния сектор, поради което и следва да бъдат приложени
нормите, свързани с преизчисляване на нощния труд в дневен.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за възнаграждение за извънреден труд от по половин час повече за
всяко дежурство за сумата от 1592,86 лв. и за лихва за забава върху него за сумата от 206,59
лв., и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до
посочените размери. В останалата част, в която исковете са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, и в частта, в която са уважени исковете за извънреден труд и
лихва за забава върху него, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде
отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата
над сумата от 19,26 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
285,65 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС допълнително сумата от 71,98 лв.,
представляваща държавна такса, и допълнително сумата от 141,38 лв., представляваща
депозит за вещо лице, и по сметка на СГС сумата от 35,99 лв., представляваща държавна
такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20025750/28.01.2021 г., поправено с решение
№20184906/14.09.2021 г., постановено по гр.д. №3588/2020 г. по описа на СРС, ГО, 74
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от И. Б. С., ЕГН **********, адрес: гр.
София, жк. „*******, срещу Г.Д. „Г.П.”, адрес: гр. София, бул. *******, осъдителни искове
за сумата от 1592,86 лв., представляваща стойността на положен през периода 10.12.2016 г. –
10.12.2019 г. извънреден труд от по половин час в повече за всяко дежурство, и за сумата от
206,59 лв., представляваща лихва за забава за периода от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до 10.12.2019 г., и в частта, в която И. Б. С., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „*******, е осъден да заплати на Г.Д. „Г.П.” , адрес: гр.
София, бул. *******, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за разликата над сумата от 19,26
лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г.Д. „Г.П.” , адрес: гр. София, бул. *******, да заплати на И. Б. С., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „*******, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР сумата от
6
1592,86 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд във връзка с
провеждан 30-минутен инструктаж, положен през периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.01.2020 г. до окончателното плащане, на
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 206,59 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 1592,86 лв., считано от падежа на всяко вземане до 19.12.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Д. „Г.П.“, адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на И. Б. С., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „*******, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 285,65
лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
да заплати допълнително по сметка на СРС сумата от 71,98 лв., представляваща държавна
такса, и допълнително сумата от 141,38 лв., представляваща депозит за вещо лице, и по
сметка на СГС сумата от 35,99 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7