№ 39
гр. Силистра, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243400600060 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №12 от 17.01.2024г. постановена по НОХД №30/2024г.,
Силистренски районен съд е признал подсъдимия М. А. Фауз за виновен в
това, че на 30.12.2023г., извън населено място на територията на община
Силистра, в землището на с.Срацимир, обл.Силистра, между 606-607
гранични пирамиди е направил опит да излезе през границата на страната, без
разрешение на надлежните органи и не през определените за това места, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.с чл.18, ал.1, вр.с чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложил за изтърпяване за срок
от три години.
Недоволен от постановената присъда е останал процесуалния
представител на подсъдимия-адв.К., който я счита за необоснована и деянието
на подсъдимия несъставомерно. Нередовно призован, подс.Фауз не се явява в
съдебно заседание. За него се явява адв.К., който поддържа жалбата и прави
искане присъдата да бъде отменена и постановена нова-оправдателна.
Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че
престъплението е доказано, постановената присъда правилна и
законосъобразна и иска от въззивната инстанция да я потвърди.
1
Силистренски окръжен съд на основание чл.313, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изложени в жалбата и становището на страните констатира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че на 29.12.2023г. около
22:00 часа в ГПУ-Силистра е получен сигнал за това, че се очаква нелегално
преминаване на държавната граница в района на 606-607 гранична пирамида
в района на с.Срацимир, обл.Силистра. Преминаването е щяло да се извърши
от група мигранти превозвани с автомобил „Крайслер Войаджър“ с рег.№
СВ2739ХН. В тази връзка, във взаимодействие със служители от ГПУ-Русе са
били извършени заградителни мероприятия в посочения район.
В около 04:00ч. посочения автомобил бил засечен да се движи в
направление гр.Силистра-гр.Добрич. Автопатрулите участващи в
мероприятието подали сигнал за спиране на процесния автомобил, който
обаче не спрял, а продължил движението си, като се отклонил в посока на
с.Срацимир. Той бил последван от автопатрулите и в началото на селото
преследвания автомобил катастрофирал. Св.Великов, който пристигнал на
местопроизшествието веднага след това, разбрал от намиращите се там
полицейски служители, че водачът на Крайслерът е избягал и се укрил в
близките имоти. Впоследствие били извършени ОИМ и той бил задържан,
като се установило, че това е македонския гражданин Никола Манев. В
автомобила били установени четиринадесет лица, в това число и подс.М. А.
Фауз.
Според въззивната инстанция делото е изяснено от фактическа страна.
Фактическите констатации, както и направените правни изводи
кореспондират и са в логическа връзка със събраната по делото
доказателствена съвкупност относно извършеното деяние, авторството и
вината.
Ето защо настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.
Решаващият съд е изложил достатъчно убедителни, логически и взаимно
допълващи се аргументи защо счита, че деянието извършено от подс.Фауз е
съставомерно по чл.279, ал.1, вр.с чл.18, ал.1 НК, аргументи основаващи се на
обективните данни по делото, поради което се приемат и от надзорната
инстанция.
Реално, всички изложени в жалбата възражения са поставени пред
първоинстанционния съд от адв.К., като съдът е изложил подробни и
убедителни аргументи по въпросите обхванати от тези възражения.
Правилната интерпретация на доказателствената съвкупност напълно се
споделя от въззивната инстанция, която счита, че не е необходимо да
преповтаря изцяло доказателствения анализ в своето решение. В тази връзка е
уместно да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивния съд не е длъжен да обсъжда
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата доводи. В
случая както бе посочено, възраженията във въззивната жалба дословно
повтарят тези представени пред първоинстанционния съд, който им е дал
2
достоен отговор.
Предвид на това настоящата инстанция намира, че при правилно
установената фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първоинстанционния съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението на подс.Фауз както
от обективна, така и от субективна страна, именно по реда на чл.279, ал.1,
вр.с чл.18, ал.1 НК.
Съдът няма основание да постави под съмнение обективността на
показанията на св.Великов, предоставящи убедителна информация относно
причините за организирането и осъществяването на процесната СПО. И това
несъмнено е получения сигнал по отношение на конкретно МПС, маршрута и
целта на предвижването му. Полицейските служители са извършили действия
не по отношение на случаен автомобил, и не спрямо лица предприели
безобидно пътуване към морето, а преследващи конкретна цел-
нерегламентирано преминаване през държавната граница. Това обстоятелство
не се отрича и от подсъдимия, който в присъствието именно на адв.К. е
признал вината си, като същевременно се е възползвал от правото си да не
дава подробни обяснения.
Въз основа на изложеното и ведно с аргументите на първоинстанционния
съд, въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките за
постановяването на оправдателен съдебен акт.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №12 от 17.01.2024г. постановена по НОХД
№30/2024г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3