№ 20088
гр. С, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110128017 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ЗДЕ“ АД, ЕИК ******, срещу "ДЗИ
- ООЗ" ЕАД, ЕИК ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1436,53 лв., представляваща регресно вземане /с
включени ликвидационни разноски в размер от 7,50 лв./ за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № ********** от
13.11.2021 г. за вреди на л.а. „Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР, причинени при ПТП на
05.11.2021 г. при условията на съпричиняване от л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № РА ****
ВТ със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2023 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 158,09 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 12.05.2022 г. до 22.05.2023 г.
Ищецът твърди, че на 05.11.2021 г. в района на гр. Панагюрище, на кръстовището на
ул. „Поп Марко“ и ул. „Първа“, водачът на л.а. „Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР при
маневра ляв завой удря неправилно паркирания на по-малко от 5 м от кръстовище л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № РА **** ВТ със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“. В резултат от това били причинени имуществени вреди на л.а.
„Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР, който към датата на ПТП бил застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско на МПС“. За причинените щети при ищеца била
образувана щета № ********** от 13.11.2021 г. и след калкулация на щетите на
извършилото ремонта лице била изплатена сумата от 2858,06 лв. Счита, че имуществените
1
вреди по застрахованото при ищеца МПС са възникнали в условията на съпричиняване,
поради което претендира 1/2 част от изплатеното застрахователно обезщетение. Поддържа,
че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, който не извършил плащане в
определения за това срок. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане и на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата от 12.05.2022 г. до
22.05.2023 г. в размер на 158,09 лв. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Счита, че претенцията
на ищеца е завишена по размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Поддържа, че обезщетението следва да бъде определено на база средни пазарни цени,
доколкото за застрахования при ищеца автомобил не е налице основание за извършване на
ремонтни дейности в официален сервиз. Оспорва дължимостта на претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до
следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от
установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащ фактически
състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил,
2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач на
МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при
ищеца МПС, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
С доклада по делото съгл. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК. е отделено като безспорно в
отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че
по отношение на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № РА **** ВТ е налице действащ към датата
на ПТП валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по който
застраховател е ответникът.
Безспорно e между страните, а се установява и от представената застрахователна
полица №00500100390257 от 25.11.2020, че към датата на настъпване на ПТП е
съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ между собственика на
увреденото МПС марка и модел „Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР и ищеца. Не се оспорва
2
и че по образуваната при ищеца преписка по щета № ********** от 13.11.2021 е определено
и платено застрахователно обезщетение в размер на 2858,06 лева за претърпените от
процесното ПТП вреди. Ищецът изпратил на ответника регресна покана за възстановяване
на платеното застрахователно обезщетение ведно с разноските за определянето му в размер
от 15 лева - общо 2873,06 лева. Поканата, видно от положения входящ номер, е получена от
ответника на 11.04.2022 г.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на ПТП /съгл. изявлението на
процесуалния представител на ответника в о.с.з/ и размера на вредите, от същото.
Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.11.2021 г., от който се
установява, че на 05.11.2021 г. в района на гр. Панагюрище, на кръстовището на ул. „Поп
Марко“ и ул. „Първа“, водачът на л.а. „Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР при маневра ляв
завой удря паркирания на ул. „Първа“ лек автомобил. „Фолксваген Пасат“ с рег. № РА ****
ВТ. Видно от КП в резултат от ПТП по л.а. „Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР били
установени видими щети по предна броня, преден калник, две врати и заден калник, а по л.а.
„Фолксваген пасат“ – по задна броня и десен стоп.
От показанията на свидетеля И. О. Я. се установява, че при настъпване на процесното
ПТП същият е управлявал л.а. „Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР като на т-образно
кръстовище е предприел завой на ляво, смятайки че би могъл да премине, въпреки
наличието на паркирали автомобили и от ляво, и отдясно в зоната на кръстовището. При
маневрата за завИ.е на ляво управляваното от свидетеля МПС ударило паркиралия от ляво
на кръстовището л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № РА **** ВТ. От съприкосновението между
автомобилите били причинените увреждания - на „Фолксваген Пасат“ по заден стоп и
броня, а на л.а. „Хюнай“ - преден ляв калник, предна и задна лява врата и заден ляв калник.
Според свидетеля л.а. „Фолксваген“ бил по такъв начин паркиран, че било почти
невъзможно да се завие на ляво. След настъпване на ПТП свидетелят сигнализирал на
полицията и изчакал на място пристигането на екип, като междувременно от близка къща
излязъл и водачът на паркирания автомобил и двамата съставили констативни протоколи,
след като от страна на автоконтрольорите било отказано и им било обяснено, че и двамата
имат вина за произшествието,
Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ процесното ПТП, по
начинът, описан в КП, е съответно на установените увреждания и е налице причинно-
следствена връзка помежду им. Според вещото лице при ремонт на автомобила в официален
сервиз за марката, стойността на ремонта би била 4228,67 лева. Стойността на щетите по
средни пазарни цени към датата на ПТП вещото лице определя на 2882,36 лева .От
заключението се установява, че увреденият автомобил е с експлоатационен срок повече от
10 години Според вещото лице предвидените количества вложен труд за отремонтиране на
увредените детайли са на обща стойност 20,90 човекочаса и съответства на часовата ставка
30 лева/ час.
Съвкупната преценка на събраните доказателства води до извод, че е установено
реализирането на процесното ПТП на 05.11.2021 г. в района на гр. Панагюрище, на
кръстовището на ул. „Поп Марко“ и ул. „Първа“, при което водачът на л.а. „Хюндай IX35“,
3
рег. № РВ **** ХР при маневра ляв завой от ул. Поп Марко по ул. Първа реализира
съприкосновение с паркирания в зоната на кръстовище л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № РА
**** ВТ. Установява се, че водачът на л.а.“Фолксваген Пасат“ го е паркирал на по-малко от
5 метра от кръстовището, с което е нарушил изричната забрана, предвидена в чл. 98, ал. 1, т.
6 ЗДвП ,за престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Водачът на
л.а. „Хюндай от друга страна не е съобразил габаритите на управлявания от него автомобил
и местоположението на паркиралите автомобил, респ. свободното място за извършване на
предприетата маневра, които е бил длъжен да съобрази при маневриране съгласно чл. 25
ЗДвП. Предвид посоченото всеки от двамата е допринесъл в равна степен за настъпване на
ПТП.
Предвид посоченото събраните в настоящото производство доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, са достатъчни за формиране на извод, че са доказани основанията за
възникване в полза на ищеца на регресно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ
– сключен е договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на
вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед
суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случая до половината от същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При частични вреди на МПС
размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части и
труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се намалява
имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като е необходимо да бъдат
сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното извършване е в пряка причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се
намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до
несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена от
4
виновния водач.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в
съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1
КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото действителната
стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка, но до размера на половината от изплатеното
обезщетение с оглед приета равна степен на съпричиняване.
В случая от заключението на САТЕ, КП и гласните доказателства се установяват
вредите на процесния автoмобил, а от заключението и тяхната стойност. Съдът намира, че
настъпилите вреди по застрахованото при ищеца МПС са именно щетите, описани от вещото
лице и посочени в представените писмени доказателства – описи на щети и констативен
протокол от ПТП и че същите са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно, поради което следва да бъде
кредитирано в неговата цялост. Не са налице доказателства, които да опровергават така
формираните изводи, нито да установяват основателност на възраженията на ответника.
Напротив – вещото лице на база установения механизъм на ПТП, е дало категорично и
обосновано заключение, че всички повреди са в резултат от процесното ПТП.
Неоснователни са възраженията на ответника и срещу размера на стойността, тъй като
вещото лице обосновано мотивира заключението и разяснява, че ремонтът на автомобила е
извършен не в официалния сервиз на марката, но в доверен такъв на застрахователя, като са
вложени различни части, вкл. алтернативен калник вместо оригинален и разумно е
калкулиран труд, съответстващ на необходимите ремонти дейности, който не надвишава
средната пазарна сцена.
По делото не е спорно, а и са представени писмени доказателства, че за отстраняване
повредите от процесното ПТП ищецът е определил и изплатил обезщетение в размер на
2858,06 лева за извършения ремонт на застрахованото имущество. Сторените разходи за
отстраняване на причинените щети са в рамките на установената от вещото лице стойност
на отремонтиране на увредените части на автомобила по средни пазарни цени към датата на
ПТП / 2882,36 лева/. С оглед приетото съпричиняване на вредоносния резултат в равна
степен ответникът дължи половината от стойността, необходима за репариране на вредите.
Поради това и исковата претенция, предявена в размер – 1436, 53 лв /с вкл. 7,5 лв обичайни
5
ликвидационни разноски от общо 15 лева / съставлява отговорността на ответника спрямо
ищеца за вредите, причинени от противоправното поведение на застрахования при него
водач.
С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От разпоредбите на чл. 412 КЗ следва, че за да настъпи изискуемост на регресното
вземане застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, следва да е предявил претенцията си срещу този застраховател ведно с
доказателствата, с които разполага и да е изтекъл 30 дневен срок от представяне на
доказателствата. В случая се установява, че ищецът е отправил към ответника регресна
покана на 11.04.2022 г., поради което на основание чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е изпаднал в
забава по отношение плащане на дължимото обезщетение по претенцията на 12.05.2022 г. и
дължи на ищеца на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 12.05.2022 г. до 22.05.2023 г. г./ денят, преди подаване на ИМ/, което
съдът определя на основание чл. 162 ГПК и с помощта на интернет калкулатор в размер на
158,09 лева. Поради това и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на сторените и доказани разноски в
производството в общ размер 397,46 лева (107,16 лева за държавна такса, 140 лева депозит
за САТЕ, 50 лева – депозит за свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение).
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ - ООЗ" ЕАД, ЕИК ******, представлявано от КХЧ и БАВ, с адрес:
гр. С, бул. „В“ №89 Б да заплати на „ЗДЕ“ АД, ЕИК ******, представлявано от РГБ и ЕСИ, с
адрес гр. С, бул. „ХК“ №43 на основание чл. 411 КЗ сумата от 1436,53 лв., представляваща
регресно вземане /с включени ликвидационни разноски в размер на 7,50 лв./ за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета №
********** от 13.11.2021 г. за вреди на л.а. „Хюндай IX35“, рег. № РВ **** ХР, причинени
при ПТП на 05.11.2021 г. при условията на съпричиняване от л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ РА **** ВТ със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2023 г. до окончателното
плащане и на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД сумата от 158,09 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 12.05.2022 г. до
22.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ДЗИ - ООЗ" ЕАД, ЕИК ******,
представлявано от КХЧ и БАВ, с адрес: гр. С, бул. „В“ №89 Б да заплати на „ЗДЕ“ АД, ЕИК
6
******, представлявано от РГБ и ЕСИ, с адрес гр. С, бул. „ХК“ №43 сумата 397,46 лева –
разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7