Решение по дело №324/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260194
Дата: 2 юли 2021 г.
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20205600100324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               02.07.2021г.                           гр.Х.

Хасковският окръжен съд                                                 граждански състав

На тридесет и първи май две хиляди и двадесети първа година

В открито заседание в състав

       Съдия: Йонко Георгиев

Секретар Румяна Р.

                Като разгледа докладваното от съдия Георгиев г.д. №324 по описа на съда за 2020г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по искова  молба вх. №1141/20.01.2020г, с правно основание чл.27 от ЗЗД вр. чл.31 от ЗС, подадена от адв. М.Х., пълномощник на Д.М.К. против Р.Р.К., починала на 16.04.2020г. след образуване на настоящото дело и С.М.П. *** за обявяване за унищожаем договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт №64/2019г., по силата на който М. Р. К., починал на 17.12.2019г. и Р.Р.К., починала на 16.04.2020г., дарили на своята дъщеря втората ответница следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № 77195.702.392 по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед №РД-18-63/2006г. на ИД на АК София, с административен адрес гр. ****, с площ от 1 099 кв.м., трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10м“, номер по предходен план 1 279, при граници: №77195.702.390, №77195.702.393, №77195.703.394, №77195.702.391 и №77195.702.208, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор №77195.702.392.1 с площ от 59 кв.м., с предназначение Еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, Сграда с идентификатор №77195.702.392.2 с площ от 36 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад и Сграда с идентификатор №77195.702.392.3 с площ от 81 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад, поради факта, че към 23.08.2019г. момента на извършване на дарението не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

              В исковата молба и уточняваща искова молба се излагат обстоятелства, че към датата на извършване на сделката – 23.08.2019г., Р.Р.К., починала на 16.04.2020г., майка на ответницата С.М.П. и ищеца Д.М.К., не е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си, което било довело и до опорочаване на извършената сделка. Ищецът твърди, че поради влошеното здравословно състояние на своите наследодатели и обстоятелството, че същият заедно със съпругата си живеел и работел в Кралство Великобритания, както и предвид нежеланието на своята сестра С.М.П. да полага грижи за родителите им, бил принуден в края на месец май 2019г. да настани Р.Р.К. и М. Р. К. в Дом за стари хора в гр. Гурково,  за което заплатил изискуемата се от заведението такса. В исковата молба се излагат и твърдения, че през 2016г., майката на ответницата и ищеца, Р.Р.К., била диагностицирана с органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, характеризиращо се с несвързан говор, с налудности за отношение, въздействие, губене и агресия, което състояние продължавало и до момента на предявяване на иска. Предвид състоянието й, същата станала опасна за себе си и околните, поради което след препоръка на лекар-психиатър, Д.М.К. поискал поставянето й под запрещение, за което било образувано гр.д. №92/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. Х.. Всички тези обстоятелства, сочени от ищеца, навеждали към извода, че у Р.Р.К. към 23.08.2019г., моментът на извършване на дарението, липсвала разумно формирана воля, насочена към постигане на желани правни последици. Иска се постановяване на съдебно решение, с което договор за дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт №64, том 2, дело №252/2019г. на Нотариус №079 В.С.от 23.08.2019г., по силата на който М. Р. К. Р.Р.К. дарили на своята дъщеря втората ответница описания имот, да бъде обявен за унищожаем до 1/2ид.ч. Иска се присъждане на сторените в настоящото производство деловодни разноски.

             В срока по чл.131 от ГПК, чрез адв. М.Г., пълномощник на ответницата С.М.П., е постъпил отговор на искова молба, в който последната се оспорва като недопустима, алтернативно неоснователна.

             На първо място се обосновава твърдение за недопустимост на така предявения иск, понеже същият бил заявен от лице, което нямало правен интерес от  предявяването му. С петитума на исковата молба се искало унищожение на цялата сделка, но предвид настъпилата на 17.12.2019г. смърт на М. Р. К., такова искане било недопустимо по отношение на дарената от него идеална част от имота. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.32 от ЗЗД давала право единствено на лицето, чиято воля се твърди да е опорочена да атакува такава сделка, в случая това била Р.К., която била жива към момента на предявяване на иска от ищеца. Предвид така изложените обстоятелства, се иска прекратяване на настоящото производство. На следващо място с отговора на исковата молба се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца относно влошеното здравословно състояние на родителите на ищеца и ответницата, както и обстоятелството, че към датата на извършване на сделката Р.К. не разбирала свойството на постъпките си и у нея липсвала разумна воля. Оспорва се и твърдението, че Р.К. страдала от шизофреноподобно разстройство, като се излагат доводи, че диагнозата не била обективна, същата била поставена без изследвания, без проведено лечение и престой в психиатрично отделение. Моли се за присъждане на деловодни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, представен с отговора на исковата молба.

    Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, непосредствените впечатления и данните по делото, приема за установено от фактическа страна:

    Страните по спора са брат и сестра, наследници на М. Р. К., починал на 17.12.2019г. и Р.Р.К., починала на 16.04.2020г.,по отношение на имот,дарен  преживе от наследодателите на ответницата. Към дата на исковата молба   20.-1.2020г. М. К. е починал /17.12.2019г./.В хода на исковото производство Р.К. е починала 17.04.2020г./Преди завеждане на иска по чл.31 от ЗС за унищожаване на извършеното на 23.08.2019г. дарение, от ищеца в настоящато производство Д.М.К. е заведен на 15.01.2020г. иск по чл.5 от ЗЛС за поставянето на Р.К. под запрещение,производството по който е прекратено,поради настъпилата на 17.04.2020г. смърт на Р.К.

      Относно допустимостта на иска,предявен от наследник Д.К. на дарителите М. Р. К. и Р.К. против приобретател на имота при горните данни съдът изхожда от интереса,който в случая се обуславя не от естеството на твърдения порок, а от правните последици от уважаването на иска. С оглед разпоредбата на чл. 34 ЗЗД следва да се приеме, че доколкото връщането на дадената престация ще настъпи в патримониума на наследника на прехвърлителя, то същият има интерес да иска унищожаемостта на сделката, тъй като правото да се иска унищожаване на опорочената сделка има имуществен характер. Това право обаче се свежда до 1/2ид.ч. така както е заявено с исковата молба.Ето защо възражението за недопустимост се явява неоснователно и иска следва да бъде разгледан по същество.В случая приложима е разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗЗД,когато унищожението на порочна сделка може да се иска след смъртта на лицето,когато е бил предявен иск за поставянето му под запрещение и то само до размера на наследствената част,която видно от удостоверението за наследници всяка една от страните наследява по ½ ид.ч.

 

   Видно от нотариален акт №64, том 2, дело №252/2019г. на Нотариус №079 В.С.от 23.08.2019г., Р.К. и М. Р. К. са дарили на дъщеря им, ответница в настоящото производство, С.М.П., недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор № 77195.702.392 по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед №РД-18-63/2006г. на ИД на АК София, с административен адрес гр. ****, с площ от 1 099 кв.м., трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10м“, номер по предходен план 1 279, при граници: №77195.702.390, №77195.702.393, №77195.703.394, №77195.702.391 и №77195.702.208, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор №77195.702.392.1 с площ от 59 кв.м., с предназначение Еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, Сграда с идентификатор №77195.702.392.2 с площ от 36 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад и Сграда с идентификатор №77195.702.392.3 с площ от 81 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад.

                  Във връзка с установяване обстоятелства в съдебно заседание са проведени разпити на свидетели. Събрани са две групи противоречиви свидетелски показания. Част от тях съответстват на установеното и описано в представените медицински документи.

                От разпита на доктор П. се установява,че от прегледа който е извършила и моментното състояние на пациента не би могло да се направи извод за трайност на състоянието,което е констатирано-напрегнатост, неспокойност, разкъсан паралогичен мисловен процес, халюцинаторно параноидни изживявания,интелектуално снизена.

                  В експертното заключение от назначената послесмъртна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установи, че у Р.Р.К. има данни за напреднал дементен процес и същата е страдала от съдова деменция, поради което към датата на изповядване на сделката, извършена на 23.08.2019г., не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

                  Спорният в настоящото производство въпрос е именно състоянието на Р.К. към момента на извършване на сделката,чието унищожение се иска до размера на 1/2ид.ч.  При преценката на отговора на този въпрос съдът изхожда от следните безспорни факти. Производството по поставяне под запрещение на Р.К. е прекратено поради смъртта й,поради което краен извод за наличие на основание за поставянето й под запрещение не може да бъде изведен.Същественото в случая е дали към момента на извършването на сделката същата е разбирала свойството и значението и е могла да ръководи постъпките си.За това нейно състояние от противоречивите  и взаимно изключващи се показания на свидетелите катогорична достоверност не би могла да се изведе. Такава обаче съдът извежда от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична експертиза,чието заключение недвусмислено посочва,че Р.К. не е могла да разбира свойството и значението  и да ръководи постъпките си.Обстоятелството,че тази експертиза е послесмъртна  не омаловажава нейната  компетентност, тежест и обективност.

              При така установеното съдът намира предявеният от Д.М.К. против С.М.П. ***  иск за обявяване за унищожаем договор за дарение на недвижим имот с идентификатор № 77195.702.392 по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед №РД-18-63/2006г. на ИД на АК София, с административен адрес гр. ****, с площ от 1 099 кв.м., трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10м“, номер по предходен план 1 279, при граници: №77195.702.390, №77195.702.393, №77195.703.394, №77195.702.391 и №77195.702.208, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор №77195.702.392.1 с площ от 59 кв.м., с предназначение Еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, Сграда с идентификатор №77195.702.392.2 с площ от 36 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад и Сграда с идентификатор №77195.702.392.3 с площ от 81 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад., обективиран в нотариален акт №64/2019г. том 2, дело №252/2019г. на Нотариус №079 В.С.от 23.08.2019г, поради факта, че към 23.08.2019г. момента на извършване на дарението не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си  за основателен и доказан до размера от 1/2ид.ч.,представляваща наследствена част.

              По разноските ответницата С.М.П.  следва да заплати на ищеца Д.М.К. разноски по делото  2680лв. с оглед изхода на спора.

                             

РЕШИ:

 

                  Унищожава на основание чл.31 от ЗЗД по иск на Д.М.К. против С.М.П. ***  договор за дарение на недвижим имот с идентификатор № 77195.702.392 по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед №РД-18-63/2006г. на ИД на АК София, с административен адрес гр. ****, с площ от 1 099 кв.м., трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10м“, номер по предходен план 1 279, при граници: №77195.702.390, №77195.702.393, №77195.703.394, №77195.702.391 и №77195.702.208, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор №77195.702.392.1 с площ от 59 кв.м., с предназначение Еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, Сграда с идентификатор №77195.702.392.2 с площ от 36 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад и Сграда с идентификатор №77195.702.392.3 с площ от 81 кв.м., брой етажи 1, с предназначение складова база-склад., обективиран в нотариален акт №64/2019г. том 2, дело №252/2019г. на Нотариус №079 В.С.от 23.08.2019г ., поради факта, че към 23.08.2019г. момента на извършване на дарението Р.Р.К. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си до размера от 1/2ид.ч.

              Осъжда С.М.П. ЕГН ********** *** да заплати на  Д.М.К.  ЕГН********** разноски по делото в размер на 2680лв.

                      

              Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.

 

                                                                   Съдия: