Решение по дело №1564/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,12.12.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.ИВАН  КИРИМОВ                                                     

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1564 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

             С решение от 15.11.2018 г. по гр.д. № 23586/18 г., СРС, ГО, 47 с-в  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* срещу А.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***,и П.Д.П.-Т., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че А.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* сумата от 559,94 лв., ведно със законна лихва от 14.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на

100.98  лв. за периода от 16.9.2015 г. до 29.11.2017 г., 21,87лева главница за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,62 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 29.11.2017 г„ че П.Д.П.- Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* сумата от 559,94 лв., ведно със законна лихва от 14.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на

100.98  лв. за периода от 16.9.2015 г. до 29.11.2017 г., 21,87лева главница за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г, лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,62 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 29.11.2017 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№87441/2017г. на СРС, 47-ми състав.

ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН ********** да заплати на "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 313,29лева в исковото и 38,29лева в заповедното производство.

ОСЪЖДА П.Д.П.-Т., ЕГН **********да заплати на "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 313,29лева в исковото и 38,29лева в заповедното производство.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците. Във въззивната жалба се сочи, че решението е частично недопустимо.То е и неправилно-не е доказана облигационна връзка,не е уважено възражението за изтекла давност по отношение на част от претенцията,мораторна лихва не се дължи,защото няма доказателства за публикуване на фактурите.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което приеме недължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба не  е постъпил отговор.

            Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

        Правилото е, че собствениците или титулярите наограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприяттие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката в хипотезата ,при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,например с откриване на индивидуална партида за целия имот/в този смисъл е ТР №2 /17.05.2018 г./

Представеният по делото  нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №141,,д.17096/1993 г.удостоверява,че Х.П.П. е дарила на дъщеря си П.П. и сина си А.П.  собствения си  имот като си е запазила правото на пожизнено ползване върху даряемия имот.

С молба –декларация от 26.09.2001 г.собственикът А.П. е поискал да се открие партида на негово име като  Христина П. се е подписала като съгласна.С откриване на партидата на негово име същият е ползвател и дължи цената на потребената енергия.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

          Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

           Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.

             С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода 01.05.2014 г. -м. 31.11. 2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 14.12.2017 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 31.11.2014 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2015 г. Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.От общата сума от 1076.14 лв.-264 лв.погасените по давност,остава задължението  812.14 лв.При разделна отговорност –по 406.07 лв.

     Дължима е сумата за дялово разпределение-главница.

      По делото няма доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на топлопреносното предприятие,поради което не следва да се начислява мораторна лихва върху главниците.

      Исковете спрямо ответничката П.П. следва да се отхвърлят като неоснователни .

Общо заявената претенция за главница е 1076.14 лв.,при разделно отговорност –по 538.07 лв.Съдът е постановил свръхпетитум като е призанал за установено,че ответниците дължат по 559.94 лв..Решението следва да се обезсили в частта,с която съдът е признал за установено ,че ответниците дължат горницата над 538.07 лв.до 559.94 лв.

Разноските-в заповедно производство на заявителя се дължи сумата 23.20 лв.разноски ,съобразно уважената част от исковете.В исковото производство ищецът е сторил  26.58 лв.разноски за д.т. и 500 лв.разноски за хонорари на вещи лица,съобразно уважената част му се дължи сумата 161 лв.,а за хонорар за юрисконсулт сумата 25 лв.На ответника А.П.,при сторени разноски 800 лв.,ще се дължи сумата 290 лв.,съобразно отхвърлената част на исковете,на ответницата П.Т. , сторените разноски от 800 лв.ще й бъдат присъдени изцяло.Във въззивното производство въззивниците са сторили по 700 лв.разноски за адвокатски хонорар и по 26.58 лв.за д.т.Наппарвено е възражение за прекомерност,което с ъдът намира за основателно предвид фактическаа и прван сложност на делото ,поради което ги намалява на 300 лв.,съобразно минималните размери по наредба 1/2004 г.за МРАВ.На въззивницата следва да се присъди изцяло  сумата в размер на 300 лв.,както и  платената д.т.в размер на 26.58 лв.,на възззивника ще се присъди сумата 109 лв.за адвокатски хонорар и 9.66 лв.за д.т.

 

                  Водим от гореизложеното, съдът

                                    Р   Е   Ш   И  :

              ОБЕЗСИЛВА        решение от 15.11.2018 г. по гр.д. № 23586/18 г., СРС, ГО, 47 с-в в частта,с която се  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* срещу А.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***,и П.Д.П.-Т., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, че А.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* горницата над сумата 538.07 лв.до 559,94 лв.,и П.Д.П.- Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* горницата над сумата 538.07 лв.до сумата от 559,94 лв.

     ОТМЕНЯ решение от 15.11.2018 г. по гр.д. № 23586/18 г., СРС, ГО, 47 с-в в частта,с която  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* срещу А.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1  от ЗЗД, че А.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* горницата над сумата от 406.07 лв.до сумата 538.07 лв., ведно със законна лихва от 14.12.2017 г. до изплащане на вземането ,че дължи мораторна лихва в размер на 100.98 лв.и  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* срещу П.Д.П.-Т., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, че П.Д.П.-Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* сумата 538.07 лв. ., ведно със законна лихва от 14.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на100.98 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 29.11.2017 г., 21,87лева главница за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г, лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,62 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 29.11.2017 г., ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН ********** да заплати на "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 313,29лева в исковото и 38,29лева в заповедното производство и ОСЪЖДА П.Д.П.-Т., ЕГН **********да заплати на "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 313,29лева в исковото и 38,29лева в заповедното производство и вместо това

                                                 П О С Т А Н О В Я В А :

      ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* срещу А.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1  от ЗЗД, че А.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ******* горницата над сумата от 406.07 лв.до сумата 538.07 лв.., ведно със законна лихва от 14.12.2017 г. до изплащане на вземането  ,отхвърля иска  за периода м.05.2014 г.-м.11.2014 г.

        ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД за сумата 100.98 лв.като неоснователен и недоказан.

         ОТХВЪРЛЯ исковете срещу  П.Д.П.- Т., ЕГН ********** като неоснователни и незоказани.

        ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН ********** да заплати на "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 186 лева в исковото и 23.20 лева в заповедното производство.

ОСЪЖДА "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* за заплати на А.Д.П., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски в размер на 290 лева разноски за адвокатски хонорар в исковото производство.

           ОСЪЖДА "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* за заплати на П.Д.П.-Т., ЕГН ********** сумата 800 лв.разноски за адвокатски хонорар в исковото производство.

           ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* за заплати на А.Д.П., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 118.66 лева разноски във въззивното производство

           ОСЪЖДА "Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* за заплати на П.Д.П.-Т., ЕГН ********** сумата 326.58 лв.разноски във въззивното производство.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи_: на обжалване.

          

 

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

            

                        ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

 

                                              2.