Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1064 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че между ищеца „П.И.Б.“АД
и ЕТ„А.-И. – Б.П. е бил сключен Договор за банков кредит № 000CL-L-000012, по силата на който е бил отпуснат такъв в
размер на сумата от 1 000 000.00 евро във вид на кредитна линия за
обезпечаване изпълнение задълженията на кредитополучателя по други предоставени
му от Банката кредити и овърдрафти. Условията по Договора били променяни с
допълнителни анекси към него. На 28.04.2014г. между страните по Договора било
сключено споразумение, с което са постигнали съгласие за намаляване размера на
дължимите по договора за кредит суми, с оглед извършено прехвърляне на недвижим
имот от кредитополучателя на Банката, като е установен краен срок на плащане на
остатъка от непогасени задължения – до 29.12.2021 г. Ищецът сочи, че кредитополучателят е преустановил плащанията си по кредита,
считано от 22.09.2014 г. Поради забава в плащането Банката е обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 13.07.2018 г. Общият размер на
просрочената главница възлизал на 348 492.97 евро, размерът на
непогасената договорна лихва в размер на 156 153.90 евро, начислена за
периода от 22.09.2014г. до 12.07.2018 г., размерът на непогасената наказателна
лихва възлизал на 26 044.06 евро за периода от 13.07.2018г. до
05.03.2019г., като били начислени и разходи за връчване на покана за доброволно
изпълнение и предсрочна изискуемост в размер на 61.36 лв. По депозирано
заявление от Банката била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 13372/2019г. по описа на СРС , 36 състав, за част от
непогасената главница в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за
разноските в заповедното производство. Сочи, че длъжникът възразил по реда на
чл. 414 ГПК в срока след връчване на поканата за доброволно изпълнение, което
породило правният интерес на ищеца да предяви иска предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
за непогасената главница по процесния договор за кредит и допълнителни
споразумения към него и възлизаща на 50 000 евро, ведно със законната
лихва в размер по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва
редовността на исковата молба, както и предявения иск по допустимост, основание
и размер. В тази връзка оспорва да е налице идентичност в предмета на исковата
претенция и сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, като сочи, че с предявения иск не се претендира и законната лихва върху
главницата, както и че е насочен освен към Б.П., също и в качеството му на
едноличен търговец, а в заповедното производство като длъжник е посочен същият
само в качеството му на търговец. В отговора си ответникът заявява, че не
оспорва възникналото между страните облигационно правоотношение по договора за
кредит според твърденията в исковата молба, както и промяна в условията му
съобразно последващо сключените анекси, както и наличието на сключено
споразумение между страните с намаляване размера на дължимите по кредита суми и
приемането на нов погасителен план. Оспорва размера на непогасената главница по
кредита да възлиза на сумата от 348 492.97 евро. Прави възражение за
погасяване на претендираното вземане по давност. Оспорва кредитът да е бил
обявен надлежно за предсрочно изискуем, като в тази връзка оспорва длъжникът да
е бил уведомен. Прави възражение за нищожност на договора за прехвърляне на
имота срещу погасяване на част от дълга по кредита.
Предявен
е от „П.И.Б.“АД установителен иск с правно основание чл. 430 ТЗ, във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представения по делото Договор за банков кредит №000CL-L-000012/11.09.2008 г., „П.и.б.“АД – в качеството й на кредитор, се е
задължила да предостави в заем на ЕТ„А.-И. – Б.П.“, сумата от 1 100 000
евро, предназначен за обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по други предоставени му от банката кредити и овърдрафти,
общо в размер до 1 000 000 евро. Установен е срок за усвояване на
кредита до 01.01.2014 г., след изтичането на който задължението на банката за
неусвоените суми се погасява. Срокът за погасяване на ползваната част от
кредита е до 30 дни от датата на усвояването му, но не по-късно от 31.01.2014
г. В раздел V от Договора е установен
размерът на дължимата договорна лихва, а именно възлизащ на базовия лихвен
процент на банката в евро, увеличен с надбавка от 3,41 пункта, която лихва се
начислява за дните на фактическото ползване на кредита, а в раздел VI от Договора –
таксите и комисионните във връзка с отпускането на кредита. В чл. 27 от
Договора е предвидено правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем при настъпването на определени предпоставки, сред които и
преустановяване плащането по кредита за срок по-дълъг от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо, за което е необходимо да бъде
отправено предизвестие до длъжника. В чл. 22 от Договора е предвидено
обезпечаване срочното погасяване на кредита с учредена в полза на банката
договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. Козяк № 21
А, до вход А и представляващ Търговски център на 1-ви етаж с площ от 242.71 лв.
С
Анекс № 1 от 21.11.2012 г. към Договора за банков кредит от 11.09.2008г.,
страните са постигнали съгласие за частично заличаване на договорна ипотека,
учредена в полза на банката върху инвидидуализиран в чл. 22 от Договора
недвижим имот, предвид постъпила сума от 478 000 лв. за погасяване на
кредита.
С
Анекс № 2 от 27.12.2012г. към Договора за банков кредит от 11.09.2008г.,
страните са се споразумели за приемането на нов погасителен план – Приложение №
1, по който да бъдат извършвани плащанията по кредита. Видно от приложения
погасителен план, установен е краен срок на погасяване до 02.01.2014г., при
дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по договорната
лихва от 50 972.60 евро
С
Анекс № 3 от 17.01.2013г. към Договора за банков кредит от 11.09.2008г.,
страните са се споразумели за приемането на нов актуален погасителен план –
Приложение № 1, по който да бъдат извършвани плащанията по кредита. Видно от
приложения погасителен план, установен е краен срок на погасяване до 06.01.2014г.,
при дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по
договорната лихва от 53 843.65 евро
С
Анекс № 4 от 13.03.2013г. към Договора за банков кредит от 11.09.2008г.,
страните са постигнали съгласие падежиралата главница от 647 606.13 евро да се олихвява с лихвен
процент равен на договорения и възлизащ на 11,4% в срок до 30.04.2014 г.
Видно
от представеното Споразумение от 28.08.2014г. към Договор за банков кредит от
11.09.2008г., страните са постигнали съгласие да се намали размерът на
кредитното задължение с 966 434.92 лв., поради прехвърляне правото на
собственост вместо плащане чрез сключване на договор за покупко-продажба на
имот, ипотекиран в полза на банката. За остатъка на непогасения кредит в размер
на 348 492.97 евро е приет нов погасителен план – Приложение № 1, в който
е установен краен срок на погасяване – до 29.12.2021 г.
По
делото е представена Покана адресирана от „П.и.б.“АД до Б.А.П. за доброволно
изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит от 11.09.2008г. и
в която се сочи, че в случай, че кредитополучателят не погаси всички свои
изискуеми задължения, банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем, като е
определен 7-дневен срок за това. Получаването на поканата на 28.02.2018г. е
удостоверено с положен подпис от адресата върху документа.
По
делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която
съдът кредитира като пълно и съответно на останалите доказателства по делото и
от което се установява, че по процесния договор за кредит банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер до 1 000 000 евро за
обезпечаване задълженията му по други предоставени кредити и овърдрафти, при
което на 19.12.2012 г. са били служебно усвоени 647 606.13 евро. Според
експертизата, непогасеният остатък по така усвоения кредит към 06.03.2019г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
възлиза на 530 752.29 евро, от които 348 492.97 евро – главница;
156 153.90 евро – договорна лихва, 26 044.06 евро – наказателна лихва
и 61.36 евро – разноски за връчване на покани. В заключението се сочи, че задължението
на ответника към 20.03.2021 г. /датата на изготвяне на експертизата/ е в размер
на 613 723.50 евро, от които 348 492.97 евро – главница,
156 153.90 евро – възнаградителна лихва, 96 463.53 евро – наказателна
лихва, 61.36 евро – разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение,
10 347.22 евро – законна лихва и 2 204.52 евро – съдебни разноски.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет
на предявените в настоящото производство искове е установяване съществуване
вземанията за главница, лихви и разноски по издадена на 28.03.2019 г. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 13372/2019г. по
описа на СРС, 36 състав. Видно от материалите по приложеното заповедно производство,
срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в указания
14-дневен срок за това, което е породило правният интерес у ищеца да предяви
исковете си по реда на чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца по делото е да
докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него
съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от
кредитополучателя, размера на задълженията за главница, договорна
възнаградителна и наказателна лихва, настъпване падежа на
вземането за главницата и предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост; изпадането на
ответника в забава да плати.
В тежест на ответника е да
докаже, че задълженията са погасени своевременно.
От
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установи, че между „П.и.б.“АД
- от една страна, в качеството му на кредитодател, и от друга страна – ответника,
като кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит на 11.09.2018 г.
под формата на кредитна линия при установена сума за кредитния лимит, до който
кредитополучателят може да разполага – от 1 000 000 евро. Договаряно
е неколкократно продължаване срока на договора с допълнително сключвани анекси
/Анекс № 2 и Анекс № 3/ между страните и приети с всеки от тях актуални
погасителни планове, като с последващо Споразумение от 28.08.2014г. срокът на
издължаване по кредита е бил удължен до 29.12.2021 г. С предоговарянето по
кредита е бил актуализиран и размерът на останалите непогасени задължения на
кредитополучателя, като е било извършвано частично погасяване по кредита,
включително и със стойността на прехвърления в собственост на банката недвижим
имот, ипотекиран за обезпечението на дълга.
За
установяване дължимите непогасени и изискуеми задължения по договора за кредит
по делото е изслушана ССЕ, заключението по която не е било оспорено от
страните, като от същото се установи, че размерът на остатъка непогасена
главница, както към момента на издаването на заповедта за изпълнение, така и в
хода на съдебното дирене в настоящото производство, възлиза на 348 492.97
евро. Отпуснатият кредит е бил частично усвоен в размер на сумата от
647 606.13 евро на 19.12.2012г., като с предоставената от банката
сума са били погасени задълженията на
ответника по други сключени от него с банката – Договор за кредит № 000LD-L-000033,
Договор за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка № 000OD-L-000015 и Договор за банков
кредит № 000CL-L-000012.
От
заключението по ССЕ се установи, че последното плащане по кредита е било
извършено към датата на сключване на споразумението към договора от
28.08.2014г. със стойността на получения от банката в собственост имот,
послужил като обезпечение на дълга и възлизаща на 494 130.33 евро, при
което непогасената главница е била редуцирана до 348 492.97 евро.
В
чл. 27 от Договора е предвидено правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят преустанови плащанията си
по него за период повече от 5 работни дни, считано от датата на падежа на
съответната вноска. За да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, необходимо е банката да отправи уведомление за това, което да
достигне до знанието на кредитополучателя. В този смисъл е и отправената до
ответника писмена покана за доброволно изпълнение, в която се съдържа изричното
волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в
случай, че кредитополучателя не изпълни в предоставения му 7-дневен срок за
това. Съдът приема за доказано получаването на поканата от нейния адресат,
което същият е удостоверил с положен от него подпис на 28.02.2018 г. При това
положение и с оглед осъществяване на фактическия състав на предсрочната
изискуемост по кредита, дължимият остатък по него за главницата е станал
изискуем след изтичане срока в поканата, а именно на 08.03.2018 г., от който
момент кредитополучателят дължи плащането й в пълен размер.
Въпреки
установения размер на непогасената главница от 348 492.97 евро, ищецът е
упражнил правото си на съдебна защита само за част нея до размера на предявения
иск от 50 000 евро, който съдът приема за изцяло основателен.
С
отговора си на исковата молба ответникът е направил своевременно възражение за
погасяване вземанията на ищеца по давност, което съдът намира за неоснователно.
С оглед настъпилата предсрочна изискуемост на вземането за главницата, същото е
станало изискуемо в целия останал непогасен размер, независимо, че за част от
погасителните вноски не е бил настъпил падежа за плащане. Падежът на вземането
в целия му останал непогасен размер съвпада с датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – 08.03.2018г., от който момент започва да тече и
срокът на погасителната давност. В случая приложим е общият установен
петгодишен давностен срок в нормата на чл. 110 ЗЗД, доколкото вземането е
изгубило характера си на периодични плащания с определени по размер и падеж
погасителни вноски, като дългът се е превърнал в изискуемо вземане в пълния му
остатъчен размер. Към датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 06.03.2019 г., не е бил изтекъл срокът
на погасителната давност, поради което кредиторът е разполагал с правото да
иска принудителното му изпълнение.
Предявеният
установителен иск по реда на чл. 415 ГПК, като основателен, следва да бъде
изцяло уважен.
Дължи се и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
заплащане на сторените от ищеца разноски в производството в общ размер на 2 505.83
лв., от които 1 955.83 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо лице и 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Дължат се и разноските в заповедното
производство в общ размер от 2105.83 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П.И.Б.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, във вр. с чл.
422, ал.1, че ответникът ЕТ„А.-И.
– Б.П.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, дължи на ищеца по Договор за банков кредит №000CL-L-000012/11.09.2008
г.,
сумата 50 000 евро – непогасен остатък от главницата по
предоставения кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.03.2019
г. до окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 13372/2019
г. по описа на СРС, 36 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 38.03.2019 г.
ОСЪЖДА
ЕТ„А.-И. – Б.П.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „П.И.Б.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 2 505.83 лв. – разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 2105.83 лв. - разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: