РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Русе, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520100200 по описа за 2025 година
Адв.В. Г. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), заявява, че на 30.03.2021г. между представляваното от нея дружество и
М. А. Й. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ********* със
срок на действие до 30.03.2023г. Страните подновили правоотношението с Допълнително
споразумение от 05.11.2021г. с предпочетена абонаментна такса Тотал Макс 39.99 лева с
уговорен срок на действие 24 месеца – до 05.11.2023г.
На *********г. ответникът сключил втори договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер *********** с абонаментен план Тотал+ 23.99 лева със срок на действие 24
месеца – до 03.08.2023г., въз основа на който взел мобилно устройство с отстъпка –
************. Пояснява, че лизинговата цена или цената, платена в брой, с абонаментния
план е 39.99 лева, стандартната цена на устройството е 329.90 лева, като отстъпката от
стандартната цена е в размер на 289.91 лева. Абонатът застраховал устройството под
формата на застрахователна полица №********* с месечна застрахователна премия в размер
на 4.99 лева.
На 21.09.2021г. М. Й. сключил трети договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер ********** с абонаментен план Интернет+ 9.99 лева със срок на действие 24
месеца – до 21.09.2023г.
На 05.11.2021г. абонатът сключил четвърти договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер ********* с абонаментен план Интернет 15.99 лева със срок на действие 24
месеца – до 05.11.2023г., към който сключил и договор за лизинг на мобилно устройство
*****************, което следвало да изплаща чрез месечни лизингови вноски, всяка в
1
размер на 1.99 лева.
Ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, който фактурирал
потреблението под клиентски номер *********.
За услугите, предоставени в периода 05.12.2021г. – 05.05.2022г., мобилният оператор
издал:
- фактура №**********/05.01.2022г. за отчетен период 05.12.2021г. – 04.01.2022г. на
обща стойност 111.59 лева, с падеж на задължението 20.01.2022г.;
- фактура №**********/05.02.2022г. за отчетен период 05.01.2022г. – 04.02.2022г. на
обща стойност 142.05 лева, с падеж на задължението 20.02.2022г.;
- фактура №**********/05.03.2022г. за отчетен период 05.02.2022г. – 04.03.2022г. на
обща стойност 99.84 лева, с падеж на задължението 20.03.2022г.;
- кредитно известие за период на потребление 05.03.2022г. – 04.04.2022г., с което
общо дължимата сума е редуцирана с 32.95 лева, с начислена застраховка – 4.99 лева и
лизингови вноски в размер на 1.99 лева. След приспадане от общо дължимите 353.48 лева
(стойността на ползваните услуги, визирани във фактурите) на посочените суми, ответникът
следвало да заплати в срок до 20.04.2022г. сумата 332.50 лева.
Адв.Г. твърди, че М. Й. не изпълнил задълженията си, произтичащи от договорите,
поради което, съобразно т.11 от контракта, вр.чл.75, вр.чл.19б от ОУ, „Йеттел България“
ЕАД прекратило едностранно индивидуалните договори за ползваните от ответника
абонаменти и издал крайна фактура №**********/05.05.2022г., в която начислил: неустойка
в общ размер 660.29 лева; 37.81 лева – цена, дължима за оставащите незаплатени лизингови
вноски и 332.50 лева – потребените мобилни услуги за предходните три отчетни периода.
Ищецът заявява, че съгласно чл.49 от Общите условия, има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя, а съобразно разпоредбата на чл.75 от ОУ, при
неспазване на което и да е задължение, има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите и при условията на т.19б, б.“в“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя. Приема, че след като в закона и договора не е вменено задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си, за мобилния оператор е
възникнало потестативното право едностранно да прекрати облигационната връзка.
Пояснява, че датата на деактивация на процесния абонамент се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на
непогасени задължения след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В случая, неизпълнението на ответника обусловило правото на ищеца да ангажира
договорната му отговорност, съгласно изричната клауза в т.11 от Договора, и да начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента. Предвид влизане в сила на
постигнатата Спогодба между „Йеттел България“ ЕАД и Комисия за защита на
потребителите, относно начина на формиране на неустойките, ищецът претендирал
неустойка в размер на 660.29 лева, която не надвишавала трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Неустойката (660.29 лева) била формирана от:
2
- 303.92 лева – сбор от сумата 139.77 лева - три месечни абонаментни такси за
предсрочно прекратяване на договора с предпочетен мобилен номер *********** и сумата
164.15 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство **************, с отстъпка
от стандартната цена;
- 130.63 лева – сбор от сумата 70.20 лева – три месечни абонаментни такси за
предсрочно прекратяване на договора с предпочетен мобилен номер ********* и сумата
60.43 лева - неустойка за предоставено за ползване устройство ****************, с
отстъпка от стандартната цена;
- 64.65 лева – три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на
договора с предпочетен мобилен номер ********** и
- 161.09 лева – три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на
договора с предпочетен мобилен номер *********.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №**********г., издадена по ЧГД
№**********г. по описа на РРС срещу М. А. Й. за сумата 1030.60 лева.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.
По изложените съображения, адв. В. Г. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че М. А. Й., ЕГН ********** с адрес: ******** дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
***********, представляван от Д.К.К., ЛНЧ ********, заедно с М.С., ЛНЧ ********
сумите: 332.50 лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, дължими за периода 05.12.2021г. – 05.05.2022г., по договор за мобилни услуги;
644.49 лева – дължими лизингови вноски; 660.29 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорния абонамент, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 27.08.2024г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.М. М. – особен представител на ответника М. А. Й. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Счита, че ищецът като търговец и ответникът като потребител са в неравностойно
положение. Поддържа, че дружеството заблудило и принудило М. Й. след първия договор да
сключи още четири, в стремежа си да се обогати незаконно за сметка на потребителя.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:
Договор за мобилни услуги №********г. със срок на действие до 30.03.2023г., по
силата на който на ответника е предоставен мобилен номер ********* със стандартна
3
месечна абонаментна такса 21.99 лева, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 16.99 лева. С Допълнително
споразумение №**********г. изменили абонаментния план - Тотал Макс с такса 39.99 лева
и срока на действие на договора - до 05.11.2023г.
Договор за мобилни услуги №*********г. със срок на действие 24 месеца, по силата
на който на ответника е предоставен мобилен номер *********** с абонаментен план
Тотал+ - 23.99 лева и мобилен апарат марка Motorola, модел: Moto E6i 32GB Dual Grey, при
цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план – 39.99 лева, като е посочена
стандартна цена на устройството – 329.90 лева. В подкрепа на твърдението, че устройството
е застраховано, ищецът представя Застрахователна полица номер ********* от *********г.
Договор за мобилни услуги №*********г. със срок на действие 24 месеца, по силата
на който на ответника е предоставен мобилен номер ********* с абонаментен план
Интернет + - 15.99 лева и мобилно устройство марка: *****, модел: ***********, при цена в
брой или обща лизингова цена с абонаментния план – 60.26 лева, като е посочена стандартна
цена на устройството – 149.99 лева.
Приложен е Договор за лизинг от 05.11.2021г. за мобилно устройство
**************** според който, лизингополучателят се задължил да заплати цената на
устройството – 58.27 лева с ДДС както следва: 12.50 лева – първоначална вноска и 23
вноски, всяка в размер на 1.99 лева.
Договорите съдържат неустоечна клауза, според която при предсрочно прекратяване
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.
Предвидено е задължение, абонатът да заплати и част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
За услугите, предоставени в периода 05.12.2021г. – 05.05.2022г., мобилният оператор
издал:
- фактура №**********/05.02.2022г. за отчетен период 05.01.2022г. – 04.02.2022г. на
обща стойност 253.64 лева, с падеж на задължението 20.02.2022г.;
- фактура №**********/05.03.2022г. за отчетен период 05.02.2022г. – 04.03.2022г. на
обща стойност 353.48 лева, с падеж на задължението 20.03.2022г.;
- фактура №**********/05.05.2022г. за отчетен период 05.04.2022г. – 04.05.2022г. на
обща стойност 1030.60 лева, с падеж на задължението 20.05.2022г.
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №**********г. и издадена заповед №**********г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу М. А. Й., ЕГН ********** с адрес: ******** за сумите:
332.50 лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
дължими по: договор от 30.03.2021г. с Допълнително споразумение от 05.11.2021г. за
мобилен номер *********; Договор за мобилен номер *********** от *********г. и
застрахователна полица от същата дата; Договор за мобилен номер ********** от
21.09.2021г.; Договор за мобилен номер ********* от 05.11.2021г. и Договор за лизинг от
05.11.2021г.; 37.81 лева – дължими лизингови вноски; 660.29 лева – неустойка за
4
предсрочно прекратяване на договорния абонамент, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 27.08.2024г. до окончателното им изплащане; 25 лева – заплатена
държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 332.50
лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
дължими за периода 05.12.2021г. – 05.05.2022г., по договор за мобилни услуги; 644.49 лева –
дължими лизингови вноски; 660.29 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорния абонамент, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.08.2024г.
до окончателното им изплащане, предмет на заповед №**********г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД №**********г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство ЧГД №**********г. по описа на РРС е
видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, като
указал последиците от непредявяване на иска.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Йеттел България“ ЕАД основава претенцията си на неизпълнение задължения,
произтичащи от договор за мобилни услуги. Вземането в общ размер 332.50 лева е
формирано от стойността на незаплатени, ползвани мобилни услуги и неустойки.
Не се спори относно съществуването на следните правнорелевантни факти:
наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на договор за
мобилни услуги; реално предоставяне на договорените услуги за процесния период и
закупена вещ на преференциална цена. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства
установяващи погасяване задължението за плащане цената на ползваните мобилни услуги, с
оглед което в полза на ищеца следва да се признае съществуване на вземането за тяхната
стойност – 332.50 лева.
Основателен се явява иска в частта, относно претендираните неустойки. Основанието
за възникване задължението за заплащане неустойка при предсрочното прекратяване на
услугите по вина или инициатива на потребителя, както и нейният размер, са уредени от
страните в изрични клаузи. Във всички договори и допълнителни споразумения, с удебелен
5
шрифт изрично е визирано, задължението на абоната за заплащане неустойката при
прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази,
на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната. Начислената
неустойка по процесните договори е компенсаторна, договорна. Прекратяването на договор
за мобилни услуги, за което длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за
кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението (чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД).
Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му
прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения
срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал
печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, то клаузата за заплащане неустойка до оставащия срок на договора, но
ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да
бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване дължимата неустойка
с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като
създаване задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна
такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на
неустойката кореспондира с нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди,
които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с
присъщите й функции.
В случая договорът е прекратен предсрочно и съобразно разпоредбите на контракта
клиентът дължи неустойка в общ размер 660.29 лева, съставляваща сбор от три месечни
абонаментни такси за предсрочно прекратяване на: договора с предпочетен мобилен номер
*********** и предоставеното за ползване устройство ************, с отстъпка от
стандартната цена; договора с предпочетен мобилен номер ********* и предоставено за
ползване устройство ****************, с отстъпка от стандартната цена; договора с
предпочетен мобилен номер ********** и договора с предпочетен мобилен номер
*********.
По отношение претенцията за сумата 644.49 лева – дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от *********г.:
За допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК е необходимо да е налице
пълна идентичност на претенциите, заявени в двете производство – по основание, размер и
период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, така и за допустимостта му, тъй
като с решението ще бъде признато или отречено правото, за което е издадена заповедта.
Поради това в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право,
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по
установителния иск.
6
В настоящия случай не е налице идентичност, досежно претендираните лизингови
вноски. В заповедното производство кредиторът основава вземането си, в размер на 37.81
лева, на Договор за лизинг от 30.03.2021г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер *********, а в исковото производство – претендира 644.49 лева на основание Договор
за лизинг от *********г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********.
Очевидно в исковата молба и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК са посочени различни обстоятелства, от които се твърди, че
произтичат вземанията на ищцовото дружество, т.е. не е налице идентичност по основание и
размер на претенциите, заявени в двете производства. Поради това и на основание чл.130
ГПК, производството по делото в частта за признаване установено дължимостта на сумата
644.49 лева – дължими лизингови вноски на основание Договор за лизинг от *********г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, следва да се прекрати
като недопустимо.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Йеттел България“ ЕАД по
настоящото дело възлизат на 525 лева – заплатена държавна такса (125 лева) и
възнаграждение за процесуално представителство (400 лева), а съразмерно с уважената част
от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 318.34 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 505 лева
(държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които ответникът следва да поеме 306.21
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че М. А. Й., ЕГН
********** с адрес: ******** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, ***********, представляван от Д.К.К., ЛНЧ
********, заедно с М.С., ЛНЧ ******** сумите: 332.50 лева – незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, дължими за периода 05.12.2021г. –
05.05.2022г., по договор за мобилни услуги и 660.29 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорния абонамент, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 27.08.2024г. до окончателното им изплащане, предмет на заповед №**********г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД №**********г. по описа на РРС.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, като недопустимо производството по
делото в частта за признаване установено дължимостта на сумата 644.49 лева – дължими
лизингови вноски на основание Договор за лизинг от *********г., сключен във връзка с
7
договорен абонамент за номер ***********.
ОСЪЖДА М. А. Й., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ГД №200/2025г. по описа на РРС разноски в размер на 318.34
лева.
ОСЪЖДА М. А. Й., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ЧГД №**********г. по описа на РРС разноски в размер на
306.21 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8