ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 775
гр. Горна Оряховица, 19.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20254120100256 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба по чл.248,ал.1 от ГПК с вх. № 7406/23.05.2025г. и молба по чл.248,ал.1
от ГПК с вх. № 7555/28.05.2025г. от ответника А. Е. Н., за изменение на Решение № 567 от
14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС, в частта за разноските. В молбата се
сочи, че заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение е в размер от 500 лв.,
процентът на уважеване на иска е 75%, поради което същото следва да бъде присъдено в
размер от 375 лв., а не 465 лв. Излага подробни съображения. Моли съда да измени
постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъди в полза на ищцата
съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв.
В предоставения срок по чл.248,ал.2 от ГПК, ищцата Д. Ц. К., действаща като майка и
законен представител на малолетното дете Р. А. Н., с пълномощник – адв. М. П. – Д. от
ВТАК, не депозира отговор на горепосочената молба.
Съдът, след като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
С Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС, съдът е
уважил частично предявения иск с правно основание чл.150 от СК, определената с Решение
№ 2 от 03.01.2023г. по гр.дело № 1435/2022г. по описа на ГОРС, влязло в сила на
24.05.2023г., издръжка в размер от 330 лева месечно за малолетното дете Р. А. Н. с ЕГН
**********, като е осъдил А. Е. Н. с ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете Р. А.
Н. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Ц. К. с ЕГН
**********, по банкова сметка с IBAN: BG40UNCR76301036688281 с титуляр Д. Ц. К.,
месечна издръжка в размер от 420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, до 15-то число на
съответния месец, считано от 31.01.2025г. до настъпване на законни причини за
1
изменяването или прекратяването на тази издръжка, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му
изплащане, както и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта му
относно увеличения размер на издръжката, на основание чл.242,ал.1 от ГПК. С цитираното
решение, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.150
от СК, в останалата му част, за разликата от уважения размер от 420 лв. до пълния предявен
размер от 450 лв. С цитираното решение, съдът е осъдил ответника А. Е. Н. да заплати на Д.
Ц. К., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Р. А.
Н. с ЕГН **********, сумата от 465,00 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева/,
представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбите по чл.248,ал.1 от
ГПК са допустими – същите са подадени от ответника А. Е. Н. в едномесечен срок от
получаване на преписа от постановеното Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело №
256/2025г. по описа на ГОРС.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78,ал.1 от
ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Видно от данните по делото, в случая производството по делото е приключило с Решение №
567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г., с което предявеният против ответника иск с
правно основание чл.150 от СК е уважен частично. В тази връзка, съдът приема и към
настоящия момент, че претенцията за присъждане на сторените по делото разноски от
ищцовата страна за платеното от нея адвокатско възнаграждение, по реда на чл.78,ал.1 от
ГПК, е основателна и следва да бъде уважена съразмерно на уважената част от иска.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение – 500 лв., е
неоснователно. Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за Адвокатурата. Съдът счита, че размерът на заплатеното
от ищцовата страна адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство
по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС кореспондира на правната и фактическа
сложност на делото и в случая обезпечава справедливото възмездяване на високоотговорния
труд на адвоката (в тази връзка са съображенията по т.1 от Решение на Съда на ЕС (първи
състав) от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ). С Решение от 28.07.2016г.
по дело C-57/2015, Съдът на ЕС е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира
разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид
2
фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за
защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата
делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са
пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които
спечелилата делото страна деиствително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са
разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото
страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то
все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една
значителна и подходяща част от разумните разноски, които деиствително е понесла.
Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в
които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.”
Във връзка с тълкуването, дадено с цитираното решение на Съда на ЕС, съдът намира и
към настоящия момент, че заплатеното от Д. Ц. К., действаща в качеството си на майка и
законен представител на малолетното дете Р. А. Н., адвокатско възнаграждение в размер от
500 лв. съгласно приложеното адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, потвърдено със списък на разноските по чл.80 от ГПК, не е прекомерно с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, с оглед високата цена на
спора/иска, липсата на положени усилия от ответника за доброволно уреждане на правния
спор и ангажирането на многобройни писмени становища, искания и доказателства във
връзка с оспорване основателността на исковата претенция.
Същевременно, разпоредбата на чл.7,ал.1,т.6 от Наредба № 1/9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа предвижда възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по дело за издръжка в минимален размер от 500 лв.
Поради това и с оглед изискванията на чл.78,ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза
на ищцовата страна разноските за платеното от нея адвокатско възнаграждение не по-малко
от определения размер съобразно чл.36 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.6 от Наредба № 1/9.07.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа, съразмерно (, а не като процентно съотношение) на
уважената част от иска – 420/450х500 = 465 лв. Това е именно критерият за проверката за
съответствие с легитимните цели на нормативната уредба, която дължи съда съобразно
приетото по приложението на чл.78,ал.5 ГПК в Решение по съединени дела C‑427/16 и
C‑428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 по преюдициални запитвания на
Софийски районен съд.
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че не са налице основания за изменение на
Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на ГОРС, в частта му, в
която съдът е присъдил в полза на ищцовата страна сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в частичен размер от 465 лв. По тези съображения, искането с правно
основание чл.248,ал.1 от ГПК, предявено от ответника, се явява неоснователно и следва да
бъде отхвърлено като такова.
Воден от горните съображения и на основание чл.248,ал.3 във вр. ал.1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, предявено с вх. №
7406/23.05.2025г. и молба по чл.248,ал.1 от ГПК с вх. № 7555/28.05.2025г. от ответника А. Е.
Н., за изменение на Решение № 567 от 14.05.2025г. по гр. дело № 256/2025г. по описа на
ГОРС в частта му относно присъдените в полза на ищцовата страна съдебни разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 465 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване от страните пред Великотърновски Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
На страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4