Решение по дело №3635/2020 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 10.01.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

При участието на секретаря: Диана Й.

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №3635 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Р.Ж.Д., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат П.С. *** срещу „*****” ЕООД, ЕИК****** , със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ****, представлявано от управителя А. Г. А. Исковете са с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумите, присъдени със Заповед №1036/18.09.2020г., издадена по ч. гр. д. №2263/2020г. по описа на ДРС, а именно: ****лв. – неплатено арендно възнаграждение /****/дка/ за стоп. 2017/2018г. – **** лв., дължима до 31.12.2018г. и за стоп. 2018/2019г. – **** лв., дължима до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, **** лв. – лихва за забава за периода от 01.01.2019г. – 01.09.2020г. за първото вземане и **** лв. - лихва за забава за периода от 01.01.2020г. – 01.09.2020г. за второто вземане.

       В ИМ се излага, че ищецът е собственик на земеделски имот в землището на с. К., о.Т., придобит, съгласно договор за дарение от *****г. по описа на нотариус при ТРС, а именно: ПИ с площ 13.710 дка, ІV категория, съставляваща имот №**** по плана за земеразделяна землището на с.К., с начин на трайно ползване: полска култура. Между страните е бил сключен договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 05.04.2011г., надлежно вписан в СВ-Т. за срок от 10 години, т.е. до 01.10.2020г.

       Ищецът излага, че за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., ответникът не му е заплатил арендно възнаграждение в определения срок в размер на **** лв. на декар. Между страните са били водени разговори, но плащане от страна на арендатора не е последвало.

       Предвид изложеното, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. №2263/2020г. по описа на ДРС и е била издадена Заповед срещу длъжника-ответинк за горепосочените суми. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, „*****” ЕООД, ЕИК*****  е подал възражение срещу заповедта и съдът с разпореждане от 13.11.2020г. е указал на заявителя да подаде искова молба срещу длъжника в 1-месечен срок от получаване на съобщението.

       Р. Д. в дадения му срок е изпълнил горното указание и е депозирал в ДРС настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК.

        Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното и в заповедното производство.

       С разпореждане от 2.01.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от управителя на ответното дружество на 16.03.2021г.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим и вероятно основателен. Ответната страна предлага доброволно уреждане на спора, чрез спогодба, при разсрочено плащане на четири равни вноски от по **** лв. всяка, ведно със сторените разноски. Същевременно обаче, ответникът е поискал допускане и назначаване на СИЕ с формулиран въпрос: „Какъв е размерът на дължимото арендно плащане за стоп. 2018/2019г. и 2019г./2020г., съгл. чл.5, ал.1 от процесния договор за аренда, скл. между страните?”.

Районният съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.04.2011 г. между „*****” ЕООД, от една страна като арендатор и Р.Ж.Д., от друга страна като арендодател, е сключен Договор за аренда на земеделска земя, вписан под №****, том ***, вх. рег. №**** от 05.04.2011 г. на Службата по вписвания – гр. Т., с нотариална заверка на подписите на нотариус Р. Д. с район на действие при Т.ския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***. По силата на този договор Р.Ж. е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно: земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива с площ от 13,708 дка, ІV-та категория при неполивни условия, представляваща имот №**** по плана за земеразделяне в землището на с. К., общ. Т., за срок от 10 /десет/ стопански години, считано от 01.10.2010г. до 01.10.2020г. Според чл.5, ал.1 от договора страните са уговорили арендно възнаграждение, съответно в размер на на 35% от стойността на произведената продукция по видоме и култури, изплатена по пазарни цени за текущата стопанска година, но не по-малко от **** лв. на декар. 

Установено е, че ищецът Р.Ж. се легитимира като собственик на процесната земеделска земя, съставляваща имот с №**** по плана за земеразделяне  землището на с. К., община Т., представляваща нива с площ от 13.708 дка по нот. акт, а по скица – 13.710 дка, придобита по силата на  договор за дарение на недвижим имот от *****г., обективиран в нот. акт №****, том **, дело №****г. по описа на нотариус при ТРС.

Ищецът твърди, че не е получил от ответника-арендатор дължимите по договора за аренда арендни възнаграждения за процесната земя за стопанските 2017/2018 и 2018/2019г., поради което е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК до ДРС, по повод на което е било образувано ч. гр. д. №2263/2020г. и е била издадена Заповед №1036/18.09.2020г., с която заповедният съд е уважил искането на Р.Ж. и е разпоредил длъжника „*****” ЕООД, ЕИК*****  да му плати следните суми: *****лв. – неплатено арендно възнаграждение /****/дка/ за стоп. 2017/2018г. – **** лв., дължима до 31.12.2018г. и за стоп. 2018/2019г. – **** лв., дължима до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, **** лв. – лихва за забава за периода от 01.01.2019г. – 01.09.2020г. за първото вземане и **** лв. - лихва за забава за периода от 01.01.2020г. – 01.09.2020г. за второто вземане.

Заповедта е била връчена на „*****” ЕООД на 15.10.2020г., като в законоустановения срок, дружеството е подало възражение срещу заповедта /на 12.11.2020г./. Предвид горното, заповедният съд с разпореждане от 12.11.2020г. е указал на заявителя Р. Ж. да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си срещу него. Горното указание е получено от адвоката на Р.Д. на  18.11.2020г. и в дадения му 1-месечен срок, заявителя е депозирал в ДРС настоящата искова молба /на 09.12.2020г./.

Предвид гореизложеното, налице е идентитет на вземанията по основание и по размер в заповедното производство и в настоящото, с оглед на което исковете са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, ответникът  е поискал с отговора по исковата молба, съдът да допусне и назначи съдебно-счетоводна експертиза, със задача: вещото лице да установи – „Какъв е размерът на дължимото арендно плащане за стоп. 2018/2019г. и 2019г./2020г., съгл. чл.5, ал.1 от процесния договор за аренда, скл. между страните?”, което е доказателствено искане е уважено като своевременно и относимо към предмета на спора, но ответното дружество не е внесло по депозитната сметка на ДРС определения депозит за вещо лице в размер на **** лв., нито е поискало удължаване на срока в тази връзка. Предвид горното, съдът с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание от 09.12.2021г. е отменил на осн. чл.253 от ГПК определението си, с което е назначил ССчЕ. В тази връзка и на осн. чл. 161 от ГПК, съдът е предупредил ответната страна, доколкото същата препятства събирането на допуснатите доказателства и в частност назначаването и изготвянето на  съдебно-счетоводна експертиза, че ще приеме за доказани твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, относно размера на дължимото рентно възнаграждение и мораторна лихва.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.8 от Закон за арендата в земеделието /Обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г., чл.86 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на арендатор е имал задължение за плащане на уговорената рента по договора в размера и в сроковете, уговорени между страните. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, последният следва да установи факта, че е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за наем.

След като е налице неоснователно неизпълнение на задължението на ответното дружество да внесе определения депозит за вещо лице по назначената ССчЕ /допусната по искане на самия ответник/, то съдът следва да приложи нормата на чл.161 от ГПК, като приема, че същият възпрепятства изготвянето на заключението по горепосочената експертиза, поради което е доказано твърдението на ищеца, че действителният размер на дължимото му от ответника арендно възнаграждение за стопанските 2017/2018г. и за 2018/2019г. за земеделската земя, съгласно сключения между страните по делото аренден договор, възлиза на ****лв./дка.

С оглед гореизложеното, се налага извода, че средното арендно плащане за земеделска земя за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019 г. за с. К., община Т. е в размер на ****лв./дка, като ищецът претендира вземания именно в този размер от **** лв./дка за процесната арендована нива с площ от 13.708 дка по нот. акт, а по скица – 13.710 дка, то предявените искове за заплащане на сумата от *****лв. общо /или по **** лв. за всяка от двете стопански години/, представляващи дължими арендни плащания за стопанските 2017/2018 г. и 2018г./2019г. за 13.708 дка земеделска земя, находяща се в землището на с. К., общ. Т., са основателни и доказани и подлежат на уважаване в пълен рамер, ведно със законната лихва върху главницата от *****лв., считано от 02.09.2020г. /датат на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред ДРС/ до окончателното и изплащане.

Предвид основателността на главния иск, основателни и доказани се явяват и исковете за заплащане на мораторни лихви, обусловени от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД, съгласно което, в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. По отношение на предявените искове по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите от: ****лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от **** лв., определено по размер на законната лихва, считано от 01.01.2019 г. до 01.09.2020 г. и **** лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от **** лв., определено по размер на законната лихва, считано от 01.01.2020 г. до 01.09.2020, същите са основателни и доказани до тези размери, претендирани от ищеца, съобразно извършената служебна справка с лихвен калкулатор Calcuiator.BG.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството по делото, както следва: **** лв. – внесена държавна такса /л.9, л.17/; **** лв. - адвокатско възнаграждение /л.38/, или всичко **** лева.

Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, съобразно изхода от спора. Ето защо, при този изход на процеса и на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на **** лв. – държавна такса. Така, общият размер на разноските, които ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца възлизат на **** лв.

За пълнота, следва да се отбележи, че ищецът претендира и сумата от **** лв. – курирерски услуги и представя доказателства за сторени такива на 02.09.2020г. /л.39/, когато с писмовна пратка е изпратено заявлението по чл.410 от ГПК до ДРС, но заявителят Ж. не е претендирал този разход в заповедното производство и съответно той не му е присъден по ч. гр. д. №2263/2020г., а едва сега в настоящото установително производство по гр. д. №3635/2020г представя платежен документ за този разход, което обуславя отказ да бъде признат този разходи, поради преклудиране на възможността да му бъде присъдена сега сумата от **** лв. 

Мотивиран от горните съображения, съдът

        Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА  за установено в отношенията между страните, че ответникът „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ****, представлявано от управителя А. Г. А. дължи на ищеца Р.Ж.Д., ЕГН **********,***, сумите от: *****лв. – представляващо сбора от две неплатени арендни възнаграждения /по **** лв/дка/, съответно: за стоп. 2017/2018г. – **** лв., дължимо до 31.12.2018г. и за стоп. 2018/2019г. – **** лв., дължимо до 31.12.2019г., произтичащо от Договор за аренда на земеделска земя, вписан под №****, том ***, вх. рег. №*** от 05.04.2011 г. на Службата по вписвания – гр. Т. и с нотариална заверка на подписите на нотариус Р. Д. с район на действие при Т.ския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №***, с предмет на договора: земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива с площ от 13,708 дка, ІV-та категория при неполивни условия, представляваща имот №****по плана за земеразделяне в землището на с. К., общ. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, **** лв.– представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от **** лв., определено по размер на законната лихва, считано от 01.01.2019г. – 01.09.2020г. и **** лв. - представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от **** лв., определено по размер на законната лихва, считано от 01.01.2020г. – 01.09.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1036/18.09.2020г. по ч. гр. д. №2263/2020г. на РС Д. на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1  ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.8 от ЗАЗ, чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул****, представлявано от управителя А. Г. А. да заплати на Р.Ж.Д., ЕГН **********,***, сума в размер на **** лв., представляваща направени разноски в настоящото исково производство /**** лв./ и в заповедното производство по ч. гр. д. №2263/2020г. по описа на Районен съд Д. /**** лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Д. с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: