№ 17245
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110163251 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника И. Т. Г. за сумата в размер на 1266,16 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************************, сумата в
размер на 16,69 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово
разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2024 г.
до окончателното плащане, сумата в размер на 154,09 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022г. до 01.03.2024г., и сумата в размер
на 3,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от
16.07.2021 г. до 01.03.2024г.
Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за
наличието на облигационно отношение, по силата на което ответника И. Т. Г. е потребител
на топлинна енергия за битови нужди с аб. № 166106 до размера на ¼ идеална част от
топлоснабдения имот. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради
обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия,
ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през
процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи
цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената
топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в
етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
***********, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За
дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за
дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба в който
са изложени доводи за недопустимост на исковете, които доводи и съображения съдът е
обсъдил с определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК, като ги е приел за
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт П., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът И. Т. Г., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ***********, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния
период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за
ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането.
Съдът с протоколно определение от 10.07.2025г. е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване на всички факти и обстоятелства от предмета на доказване.
Само за яснота съдът ще посочи, че по делото безспорно се установява, че ответникът И. Т.
Г., за процесния период касаещ сумите за които е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 17299/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, е собственик на ¼ идеални част от
процесния имот, находящ се в ************************** до момента в който е
прехвърлил притежаваната от него идеална част на Д.И.Г. с договор за продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139, том I, рег. №
3940, дело № 126 от 03.05.2023г. на Нотариус П.Д., с рег. № *** в НК, с район на действие,
районна на СРС. Установява се по делото също така, че с решение на ОС на етажните
собственици, живущи на адрес – *************** обективирано в протокол от 23.09.2002г. е
взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с
**************, правоприемник на което е ***********. Към протокола е приложен и
списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не
са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни
собственици, каквито са ответниците. Въз основа на решението е сключен Договор № ТО-
2101 от 26.09.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ***************,
приет по делото. Договорът е сключен за срок от една година, с опция за едностранно
прекратяване с писмено предизвестие, отправено един месец преди датата на извършване на
годишните отчитания. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.
По делото не са допуснати за изслушване СТЕ и ССчЕ, доколкото ответникът не е
оспорил количеството на доставената в имота за съответния период топлинна енергия и
размера на цената й.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
2
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е бил съсобственик на
процесния имот в рамките на процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г., поради което
именно той е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове. По делото няма
данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за
временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като
топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС в рамките на процесния период. ¼ идеална част от имота е прехвърлена след
това.
Не се оспорва, както бе посочено по-горе количеството на доставената в имота за
съответния период топлинна енергия и размера на цената й. Не се оспорва с конкретни
възражения и главния иск за дължимост на такси за дялово разпределение, цената на тези
искове, поради което главните искови претенции следва да бъдат уважени.
Не се оспорват с конкретни възражения и акцесорните претенции за лихва, а съдът
следва да се намеси и разясни спора по същество само когато релевантните за спора факти и
обстоятелства са спорни между страните.
По изложените съображения съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените
искови претенции.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца в заповедното производство следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 41,30 лева. В исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 28,81 лева, като претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за правната помощ, като съдът с оглед изхода на спора, бързото му разрешаване,
цената на исковете и правната и фактическа сложност на делото намира, че следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, или на ищеца в исковото
производство следва да му бъдат присъдени общо разноски в размер на 128,81 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
******************, ЕИК **************** срещу И. Т. Г., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.
Т. Г. дължи на *********************, сумата в размер на 1266,16 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в *************************, сумата в
размер на 16,69 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово
разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2024 г.
до окончателното плащане, сумата в размер на 154,09 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022г. до 01.03.2024г. и сумата в размер
на 3,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от
16.07.2021 г. до 01.03.2024г.
ОСЪЖДА И. Т. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *********************, ЕИК
****************, сумата в размер на 41,30 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *********************, ЕИК
****************, сумата в размер на 128,81 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца ****************** – ***********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4