№ 331
гр. Дупница, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ели Г. Скоклева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно
наказателно дело № 20221510200629 по описа за 2022 година
И. А. М. , обжалва наказателно постановление № 592
/16.05.2022г..издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1800лв. за нарушение по чл.179,ал.3а, ЗДвП .Прави оплаквания за
незаконосъобразност и прави искане да бъде отменено, като излага доводи ,че
не е доказано авторството на нарушението и той не е субект на
същото.Претендира деловодни разноски.
Процесуалния представител на АНО оспорва жалбата, излагайки
съображения за законосъобразност на наказателното постановление и иска
същото да бъде потвърдено,като претендира и присъждане на
юристконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива,
преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е водач на товарен автомобил- влекач, с рег.№ ***. На
1
29.11.2022г. при напускане пределите на РБългария с товарния автомобил, на
ГКПП Кулата, от длъжностни лица при АНО ,след справка в Електронната
система за събиране на пътни такси, било установено ,че жалбоподателят,
като водач на посочения по-горе товарен автомобил, управлявайки го път №1-
1,км.343+292, в района на с.Слатино, обл.Кюстендил на 14.11.2021г., не е
заплатил пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП. На същия била начислена такса
в размер на 399лв.по чл.10а,ал.2 ЗП/ по 133лв. за три отделни дни/,която била
заплатена от последния на място, и му бил съставен АУАН за нарушение по
чл.139,ал.7 от ЗДвП,който бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на съставения акт, било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което е наложеното по-горе административно наказание, за
нарушение по чл.179,ал.3а ЗДвП.
От приложените по преписката писмени и веществени доказателства-
разпечатка от Електронната система за събиране на тол такси, таблица с
данните за движението на товарния автомобил на датата на нарушението
14.11.2021г. и становище от отдел „УИСИ“ НТУ и снимков материал, се
установява,че за товарния автомобил, управляван от жалбоподателя ,няма
получени тол декларации, както и маршрутни карти.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
преписката писмени доказателства, които кореспондират изцяло със
свидетелските показания.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по
същество е неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление, по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповеди
№РД-11-486/20.04.2021г. и № РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на УС
на А“ПИ“ гр.София.
АУАН съдържа всички реквизити ,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е
съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН.
Събраните по делото доказателства установиха, че жалбоподателя, като
водач на товарен автомобил,не е заплатил дължимата пътна такса за
посочения по-горе участък на пътя, за който се дължи такава-бездействие,
2
което води до неизпълнение на задължението, визирано в чл.139,ал.7 ЗДвП и
съответно осъществява признаците от състава на нарушението по
чл.179,ал.3а от ЗДвП и законосъобразно е наложено, предвиденото в този
текст административно наказание-глоба в размер на 1800лв., който е
нормативно фиксиран.
Възражението на жалбоподателя,че не е субект на горното
нарушение, тъй като не е собственик или ползвател на товарния автомобил,
както и че не е установено по безспорен начин,че е извършил нарушението
като водач на такъв, е неоснователно. Както би посочено по-горе,
отговорността на същия е ангажирана именно като водач на товарния
автомобил, който не е изпълнил задължението, визирано в чл.139,ал.7 ЗДвП,.
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице.В случая се установи,че тези задължения не са били изпълнени от трети
лица-/обстоятелство, което водачът е бил длъжен да знае/ и същият е бил
длъжен да закупи маршрутна карта, доколкото явно товарния автомобил не е
бил оборудван с бордово устройство.
Твърдението,че на датата на нарушението, автомобила е бил
управляван от друго лице, е необосновано. Представения пътен лист не е
подписан от лицето, което е посочено като водач на товарния автомобил на
датата на нарушението, а представената разпечатка от картата на водача на
същото лице за дата 14.11.2021г. сочи,че в часа, в който е засечено
нарушението 09:14ч. ,е било в почивка. Периода от време 08:38-09:49 е
обозначен на разпечатката със символ „прекъсвания, почивка, годишен
отпуск, отпуск по болест“, съгласно чл.34,т.5,б. iv от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт.Действително,установяване авторството на
3
нарушението е задължение на АНО, но доколкото жалбоподателя не е
направил възражение в тази насока при съставяне на АУАН, то направеното
такова в съдебното производство, следва да се обоснове с относими
доказателства.
С оглед изложеното, съдът прие,че следва да потвърди атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно.
Съдът осъди жалбоподателя да заплати на АНО сторените деловодни
разноски на осн.чл.63д,ал.4 ЗАНН в размер на 80лв. юристконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 592
/16.05.2022г..издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800лв. за
нарушение по чл.179,ал.3а, ЗДвП на И. А. М. с ЕГН ********** от гр.***,
ж.к.“******.
ОСЪЖДА И. А. М. да заплати деловодни разноски в размер на 80лв. на
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския
административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4