Р Е Ш Е Н И Е № 3404
гр. Варна, 19.07.2012г.,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Районен съдия: Иванка Дрингова
при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18428 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от „*срещу С.И.С., ЕГН **********, с местожителство ***.
Ищецът излага в исковата си молба, че на 19.05.2005г. между страните е сключен договор за отдаване на автомобил при условията на финансов лизинг. На ответника е доставен нов л.а. „* който му е надлежно предаден. Поради неплащане на повече от две поредни месечни лизингови вноски от ответника, ищецът му е изпратил уведомление, с което го е поканил да изплати задълженията си, като му е предоставил допълнителен срок за изпълнение на просрочените задължения и го е предупредил, че ще упражни правото си на едностранно прекратяване на договора. Твърди се, че уведомлението е получено на 17.09.2010г., но ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което ищецът намира договора за едностранно прекратен по вина на длъжника, считано от 01.10.2010г. Ищецът сочи, че за дължимите от ответника суми му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13323/2011г. на ВРС, срещу която длъжникът му е възразил, което обуславя правния му интерес от предявяването на специалния установителен иск по чл.415 от ГПК. Отправените искания са да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 241,58 лв., представляваща неизплатена застрахователна премия по застраховка „Каско” за 2010г. - сбор от дължим остатък на третата вноска в размер на 93,78 лв. и четвърта вноска в размер на 147,80 лв., 19,50 лв., представляваща незаплатен пътен данък за 2010г., 1688,84 лв., представляваща общ размер на дължима неустойка за забава в размер на 1% на ден върху всяка просрочена месечна лизингова вноска, считано от падежа от съответната месечна вноска до заплащането й или до датата на прекратяване на договора – 01.10.2009г. и 1210,55 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2011г. по описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав. Претендират се и направените по делото разноски.
С срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен договор за лизинг, по силата на който на 28.12.2005г. е получил лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. * Твърди, че не дължи лизингови вноски по договора и не са налице основания за прекратяване на договора. Твърди, че представената обратна разписка не се отнася за уведомлението, което ищецът твърди, че е изпратил. Твърди, че сумите, посочени в уведомлението, са заплатени, поради което прекратяване на договора не би могло да настъпи. Твърди, че не дължи неустойка, тъй като е изправна страна по договора. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № *-ти състав е видно издаването на заповед за изпълнение в полза на „* ЕООД срещу С.И.С. за следните суми: 241,58 лв., представляваща неизплатена застрахователна премия по застраховка Каско за 2010г.; 19,50 лв., представляваща незаплатен пътен данък за 2010г., 1688,84 лв., представляваща общ размер на дължима неустойка за забава в размер на 0,5% на ден върху всяка просрочена месечна лизингова вноска, считано от падежа от съответната месечна вноска до датата на прекратяване на договора – 01.10.2009г. и 1210,55 лв., представляваща неустойка в размер на пет месечни вноски по чл.66 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда 12.09.2011г. д окончателното им изплащане. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
От заверено копие на договор и поръчка №1 от 19.12.2005г. се установява, че „* е предоставил на С.И.С., по негова поръчка, лек автомобил *”, за който лизингополучателят е следвало да заплати лизингова цена в размер на 10409,86 евро без вкл. ДДС на шестдесет вноски. Началната вноска е била дължима при подписване на поръчката, а останалите 59 месечни вноски – до 10-то число на текущия месец. Съобразно раздел ІV от договора лизингополучателят се е задължил да заплаща за своя сметка и в полза на лизингодателя застраховка „Пълно каско” и „Гражданска отговорност” за срока на лизинговия период. В чл. 62 от договора страните са уговорили хипотезите за едностранно прекратяване на договора от лизингодателя, като една от тях е при неплащане на две поредни лизингови вноски. Чл. 60 от договора регламентира при забава на плащането на лизингови вноски дължимостта на неустойка в размер на 1% на ден върху стойността на дължимата и неизплатена вноска за срока на просрочие от лизингополучателя. Освен това, в чл.66 страните са уговорили при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, същият да заплати на лизингодателя неустойка в размер на пет месечни вноски.
От приемо – предавателен протокол се установява, че лизинговата вещ е получена от ответника на 28.12.2005г.
С уведомление изх. № 8830/14.09.2010г. ищецът е уведомил ответника, че ако до последния ден на настоящия месец не заплати дължимата сума от 2058,70 лв., то считано от първо число на месеца, следващ месеца на получаване на уведомлението, договорът за лизинг от 19.12.2005г. се прекратява. Видно от обратна разписка, уведомлението е получено на 17.09.2010г.
От дебит нота от 26.05.2010г. и дебит нота от 24.08.2010г., придружени с извлечение от електронно банкиране, се установява, че ищецът е заплатил в полза на *” дължимите от С.С. застрахователни вноски в размер на съотв. отт 93,78 лв. и 147,80 лв.
С приходна квитанция от 07.06.2010г. ищецът е заплатил пътен данък за 2010г. за лек автомобил „*” размер на 19,50 лв.
От заключението на вещото лице Р.С. по назначената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че към 01.10.2010г. ответникът е имал задължения към ищеца във връзка със застраховка „Каско” в размер на 241,60 лв., за пътен данък в размер на 19,50 лв. и незаплатени лизингови вноски за периода от м.март 2010г. до м. септември 2010г. Според вещото лице уговорената в чл.60 от договора неустойка върху задълженията на ответника за незаплатени лизингови вноски за периода от м.март 2010г. до м. септември 2010г. е в размер на 1688,84 лв., а стойността на пет лизингови вноски е 1452,65 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
В конкретния случай между
страните не се спори, че помежду им са съществували облигационни отношения,
основани на договор за лизинг, със съдържание съобразно представеното заверено
копие. Не се спори и досежно получаването на лизингованата вещ. Съобразно чл.342 и след. от ТЗ на
задължението на лизингодателя да предостави вещта по
договора за лизинг съответства задължението на лизингополучателя
да заплаща възнаграждение за ползването на вещта. Ответникът е получил поръчания
лек автомобил, поради което дължи на лизингодателя
възнаграждение за ползването му. В тежест на ответната страна бе да установи,
че е заплащала месечните лизингови вноски по начин и
в сроковете, отразени в договора, но същото не бе сторено в хода на
производството. Ответникът не е посочил основание за невиновно
неизпълнение, поради което съдът намира, че същият не е изпълнил задължението
си по договора за лизинг за заплащане на лизинговата
стойност в уговорения срок. Този извод изцяло се подкрепя и от заключението на
вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установи, че ответникът не е заплащал отчасти или изцяло дължимите месечни
вноски за периода от м.март 2010г. до м. септември 2010г. Посоченото
неизпълнение на ответника е обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно
договора, което право е валидно упражнено от лизингодателя
и договорът е прекратен, считано от 01.10.2010г.
Съобразно уговореното от
страните, както и разпоредбата на чл.345, ал.2 от ТЗ, в тежест на лизингополучателя са разноските по поддържане на вещта, в
това число и застраховката и дължимите данъци. Ответникът не ангажира
доказателства за заплащане на сумата от 241,58 лв., представляваща незаплатена застрахователна премия по застраховка „Каско” за 2010г., както и за заплащане на дължимия пътен
данък за 2010г. в размер на 19,50 лв. Установи се, че ищецът е заплатил горните
суми, поради което следва да се приеме, че ответникът е останал задължен за
същите по отношение на ищеца.
В чл.60 от договора за лизинг страните са уговорели при забава в плащанията на лизинговите вноски лизингополучателят да дължи неустойка в размер от 1% от дължимата сума за всеки ден забава. Уговорената от страните неустойка има характер на компенсаторна и за нейната дължимост е необходимо единствено забавено изпълнение на поетото парично задължение и доколкото по делото се установи, че е налице такова, претенцията за заплащане на договорна неустойка се явява основателна в установения от вещото лице размер, съвпадащ с претенцията на ищеца. Като основателна се преценя и претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора, уговорена от страните в чл.66 от договора. Същата е обусловена от предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, което се установи по делото, поради което следва да се уважи в претендирания размер, който е в по-малък размер от установения от вещото лице.
По изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи.
Съобразно направеното искане и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в размер на 254,34 лв., представляващи внесена държавна такса
от 104,34 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „* и С.И.С., ЕГН **********, с местожителство ***, че С.И.С., ЕГН **********, с местожителство *** дължи на „*, със седалище и адрес на управление гр. * следните суми: 241,58 лв., представляваща неизплатена застрахователна премия по застраховка „Каско” за 2010г. - сбор от дължим остатък на третата вноска в размер на 93,78 лв. и четвърта вноска в размер на 147,80 лв., 19,50 лв., представляваща незаплатен пътен данък за 2010г., 1688,84 лв., представляваща общ размер на дължима неустойка за забава в размер на 1% на ден върху всяка просрочена месечна лизингова вноска, считано от падежа от съответната месечна вноска до заплащането й или до датата на прекратяване на договора – 01.10.2009г. и 1210,55 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2011г. по описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, с местожителство *** да заплати на „*, със седалище и адрес на управление гр* сумата от 254,34 лв. /двеста петдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: