Определение по дело №1207/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260893
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20191100501207
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                      

                 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                            

                                      гр.София, 15.02.2023 год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                                 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                    Мл.с-я: ТЕОДОРА ИВАНОВА

                                  

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1207 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           

         Производството е по чл.64, ал.2 от ГПК.

         С решение от 10.02.2022 год. постановено по в.гр.дело № 1207/2019 год. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав са осъдени Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,  Н.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 6, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2550 лв./ две хиляди, петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции. С решението на съда са осъдени   Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,  Н.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Т.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“Филиповци“, ул.“ *****на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2050 лв./ две хиляди и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции. С решението на съда са осъдени  Ю.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,  Н.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Б.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2050 лв./ две хиляди и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.

          С молба с вх.№ 277891/30.03.2022 г., подадена от ищците Х.М.Х. и С.М.Х., е направено искане за възстановяване по чл.64, ал.2 от ГПК на срока за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. В молбата се излагат доводи от молителите, че делото не е било предоставено на разположение на страните в деловодството на състава и едва на 28.03.2022 год. са успели да се запознаят подробно с решението и неговите мотиви. В молбата се излагат доводи също така, че делото еднократно е било предоставено на разположение на процесуалния представител на останалите въззиваеми страни на 08.03.2022 г., но в този ден никой от молителите не е могъл да се яви лично в съда, поради което не са могли да се запознаят с решението. След това делото отново било на доклад и едва от 28.03.2022 год. е в деловодството на разположение на страните.

          С определение от 11.07.2022 год., постановено по в.гр.дело № 1207/2019 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав е оставено без разглеждане искането на Х.М.Х., ЕГН ********** и С.М.Х., ЕГН ********** обективирано в молба с вх. № 277891/30.03.2022 г.ггг, на основание чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като процесуално недопустимо.

          С определение от 25.10.2022 год., постановено в закрито заседание  по ч.гр.дело № 2951/2022 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав е отменено определение № 264775/11.07.2022 г., постановено по гр.дело № 1207/2019 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.64, ал.2 ГПК на частните жалбоподатели за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските и е върнато делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

           Въззиваемите страни- ищци Ю.П.К. и  Н.П.С., чрез пълномощника си адв.Р.С. в писмено становище излагат доводи за основателност на направеното искане.

          Въззиваемите страни- ответници Т.А.К., Б.А.П. и „У.С.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Р.Ш. в писмена молба излагат доводи за недопустимост и неоснователност на направеното искане за възстановяване на срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК от страна на ищците Х.М.Х. и С.М.Х..

          Съдът приема, че искането на ищците Х.М.Х. и С.М.Х., направено с молба с вх.№ 277891/30.03.2022 г., за възстановяване по чл.64, ал.2 от ГПК на срока за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските е неоснователно, поради следното:

          По приложението на чл.64 от ГПК е формирана трайноустановена практика, в това число определение № 408 от 01.08.2016 г. по ч.т.дело № 1471/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Съгласно тази практика производството по чл.64 от ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускане на установените от закона или на определените от съда срокове за извършване на съдопроизводствени действия, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Посоченият способ е приложим тогава, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл.64 от ГПК, е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, пропуснатият срок подлежи на възстановяване, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

          Съдебната практика приема, че особено непредвидените обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК са тези обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на срока и страната не е била в състояние да ги преодолее, т.е. да извърши в рамките на определения от закона или съда срок конкретно процесуално действие.

          Последователно в практиката на ВКС се приема, че особено непредвидено обстоятелство е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната, съответно и процесуалният й представител, не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок. Такова обстоятелство може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната, съответно процесуалният й представител, не е в състояние да извърши процесуалното действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането мутози смисъл са определение № 39/27.03.2014 г. по ч.гр.дело № 5299/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 216/18.12.2018 г. по ч.гр.дело № 4360/18 г.  на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др./. В константната практика на ВКС, трайно и безпротиворечиво във времето, се е наложило разбирането, че под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Съдебната практика е приемала като такива обстоятелства смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР и други. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни - те се преценяват за всеки конкретен случай, наред с останалите предпоставки за възстановяване на срока, каквито са причинната връзка с неизвършеното в срок процесуално действие и обективната невъзможност за преодоляването им.

          В процесния случай, искането за възстановяване на срок по реда на чл.64 от ГПК, обективирано в молба с вх.№ 277891/30.03.2022 г., е обосновано с твърдения от ищците Х.М.Х. и С.М.Х., че делото не е било предоставено на разположение на страните в деловодството на състава и едва на 28.03.2022 год. са успели да се запознаят подробно с решението и неговите мотиви. В процесния случай, съдът приема, че посоченото обстоятелство не съставлява особено непредвидено, внезапно възникнало за страната препятствие по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК. Същото само по себе си не би могло да бъде квалифицирано, като непредвидимо и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, още повече за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в частта относно разноските, чиято продължителност е 1 месец. От друга страна в молбата има наведени твърдения, но няма ангажирани доказателства, че делото не е било предоставено на разположение на страните в деловодството на състава и едва на 28.03.2022 год. са успели да се запознаят подробно с решението и неговите мотиви. В процесния случай, безспорно е обстоятелството с оглед данните от деловодната система на съда, че решението по настоящето въззивно гражданско дело е било обявено на 10.02.2022 г. От този момент е започнал да тече 1-месечния срок за подаване на молба по чл.248, ал.1 от ГПК, в който срок молителите, респективно техния пълномощник са имали възможност да се запознаят подробно с решението и мотивите на същото, обявено на 10.02.2022 г. и съответно качено на тази дата в деловодната система на съда.

         С оглед на изложеното настоящият въззивен състав приема, че искането на ищците Х.М.Х. и С.М.Х., обективирано в молба с вх. № 277891/30.03.2022 г.ггг, на основание чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

         Така мотивиран, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.М.Х., ЕГН ********** и С.М.Х., ЕГН ********** обективирано в молба с вх. № 277891/30.03.2022 г.ггг, на основание чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК, с която да поискат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като неоснователно.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в 1 –седмичен срок, считано от съобщението до страните, че е изготвено.

        

         

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

                                                                             

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ :1./

 

                                                                                                  

                                                                                                         2./