Решение по дело №1144/2020 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1175

 

07.07.2020г., гр.Пловдив

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря М.Г..

Като разгледа докладваното АД № 1144 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

           Образувано е по жалба на Б.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-000372 от 01.02.2020г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на основание чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

           Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.

           Претендира отмяната на оспорения административен акт.

             Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, изразява становище по жалбата. Намира същата за неоснователна като определя претенциите на жалбоподателя за неясни  и неоснователни.

           Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

             Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и от страна, притежаваща правен интерес, следователно е допустима.

              Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

             От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с бл. №492562 от 01.02.2020г. се установи, че на 01.02.2020г., около 23:50 часа, в Асеновград, на ул. „В. Левски“, до бл.10, като водач на МПС Сеат Ибиза с рег. № ***, собственост на Е.К., Б.Г.К. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство- Алкотест дрегер 7510№ АRDM-0248.Издаден е талон за медицинско изследване № 0041215. Установено е, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория. Б.К. виновно е нарушил чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл. 147, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

             Въз основа на установеното административни нарушения, подробно описани по-горе Началник Сектор „ПП” към ОДМВР -Пловдив е издал оспорената заповед - предмет на настоящото съдебно производство.

              В хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, с която са оправомощени длъжностни лица, сред които и началниците насектор „ПП” към ОД на МВР да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171, т.1 от ЗДвП.

                При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

                 Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

                 Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.

                Административният орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение, в титулната част на заповедта е посочена, че същата се издава по реда на чл.  171 т.1, б. „б“ от ЗДвП.  

                 При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

                 Издадена е оспорената заповед въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.

                 Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

                В случая АУАН е редовно съставен официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени средства.

                 В хода на съдебното производство не се ангажираха доказателства, опровергаващи фактите, установени от административния орган. 

               Съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП  (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

            Установените факти в АУАН не се опровергаха в хода на съдебното производство. Жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.                

                Следва да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.  Ирелевантно е обстоятелството чия собственост е МПС.

                 При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

                След като процесното МПС се управлява от лице, за което са налице тези обстоятелства, посочени в чл. 171 т.1, б.“б“ от ЗДвП, то  административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.1, б.“б“от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация.  Следователно преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т., б.“б“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по коментираната разпоредба. При установената фактическа обстановка по конкретния казус, административният орган е длъжен да наложи съответната санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

               С прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

                 По изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба, като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.

                  Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав

 

Р Е Ш И :

 

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000372 от 01.02.2020г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив.

                   Решението е окончателно.

 

 

 

 

Административен съдия: /п/