РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б LVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201981 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на М. Р. Б. против
електронен фиш серия К № 4640803, издаден от ОД на МВР – Б с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен поради неправилно определяне на размера на глобата.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност
на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят
претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
След като обсъди направените в жалбата и в с. з. оплаквания,
писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 4640803 жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП за това, че на 28.03.2021 г. в
1
11,08 часа в гр. Б ПП I-9, км 236+890 до автосервиз „Ситроен“ в посока към
ПВ „Север” е установено и заснето с АТСС TFR1-M 644 моторно превозно
средство – лек автомобил “Мерцедес С 350 Блутек“ с рег.
№ *******, собственост на М. Р. Б., със скорост 105 км/час при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено
място до 60 км/час.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
приобщените по делото веществени доказателства – снимка с разпечатка от използваното
средство за измерване и снимка на разположението на уреда, както и от писмените
доказателства – протокол за използване на автоматизирано техническо средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол, справка за собственик по регистрация на
МПС.
ЕФ е връчен на 05.04.2021 г., а жалбата е депозирана на 07.04.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество
същата се явява частично основателна по следните съображения:
Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срокът, сметката на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС, собственост на М. Р.
Б.. Фактите и обстоятелствата по нарушението са описани напълно ясно и
разбираемо.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал,
2
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес. На кадрите от снимковия материал се
наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение /приближаващ/ в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. В случая е използвана
преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване
на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта
автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният
автомобил.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство
за измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представените по
преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с
изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение попътищата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен
режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в
който е било поставено мобилното АТСС. В Протокола за използване на
АТСС изрично е отразено, че ограничението на скоростта е в следствие на
пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта, важимо за мястото
на нарушението. При наличие на процесния протокол съдът намира, че по
3
делото е доказано точното местоположение на мобилното АТСС. Досежно
позиционирането на АТСС е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. – протоколът за използване на АТСС е съпроводен
със снимка на разположението на уреда.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното нарушение наказание се
налага на собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил
управлението му. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, чиято собственост е
МПС, по предвидения от закона ред и той е имал възможността да се
възползва от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се
управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат
толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на
нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в
протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично
е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-
3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема
скорост е приета стойност от 105 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това
положение, превишението на допустимата скорост от 60 км/час е над 40
км/час, поради което санкционната норма за превишение на скоростта в
населено място е по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С оспорения фиш е наложена
глоба в размер на 1 200 лева на М. Р. Б. за това, че е установено управление на
МПС, негова собственост, с превишение на скоростта 45 км/час. В
електронния фиш е посочено, че е санкциониран на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е регламентирано, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП регламентира хипотеза на повторност – когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
4
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В случая
неправилно е избрана и приложена именно тази норма, тъй като съобразно
изложените във фиша факти не е описан състав на повторност, нито е
приложена справка за нарушител от региона, от която да е изводимо повторно
нарушение. Приложимата санкционна норма е чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
предвиждаща глоба в размер на 600 лева. Неправилно глобата е определена в
двоен размер, поради което подлежи на намаление до предвидената в закона
стойност. Обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен в
санкционната му част по силата на правомощието на съда, делегирано от чл.
84 от ЗАНН, във връзка с производството по разглеждане на въззивни жалби
по приложението на чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия серия К № 4640803, издаден от ОД на
МВР – Б с който на М. Р. Б., с ЕГН **********, от гр. Б ул. „К.Б.П.” №
***********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА на
основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП размера на глобата от 1 200 лева на 600
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5