РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Павликени, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело
№ 20234140100522 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „А. за к. на п. з.” ООД гр. ***, представлявано от изп.
директор Я. Я. чрез юк. Х. А. по предявени обективно съединени искове по чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу П. Х. А. от *** във връзка с издадена заповед
по чл. 410 от ГПК по ЧГрД№***г на *РС. Моли съдът да признае за установено
съществуването на вземане от ищеца срещу ответника за сумите по исковата молба..
Претендира за направени разноски по заповедното производство и настоящото дело.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения
му особен представител.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от „А. за к. на п. з.”
АД *** е издадена заповед по чл.410 от ГПК №***г по ЧГрД № ***г на *РС , съгласно
която длъжникът следва да заплати на заявителя сумите: 2000лв. главница,184.40лв.
договорна лихва за периода 08.09.2021г-05.02.2022г, 271.60лв.мораторна лихва за периода
06.02.2022г-28.03.2023г, законна лихва върху главницата от 30.03.2023г до изплащане на
вземането и 123.41лв. направени разноски. Заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от
ГПК и с разпореждане на съда от **.06.2023г съдът е указал на заявителя да предяви
установителен иск по чл.415, ал.3 от ГПК и в указания срок заявителят е предявил
настоящите обективно съединени установителни искове против ответника за сумите по
издадената заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба заявителят сочи, че е сключен
1
договор за паричен заем №*** на ***.2021г между „И. А. М.“ АД и длъжника като на
последният е отпуснат кредит в размер на 2000лв.. Отделно е сключен договор за
поръчителство от ***.08.2021г между длъжника и „Ф. Б.“ ЕООД. Длъжникът е следвало да
върне сумата от 2239.68лв. ,включваща и главница и договорна лихва на 6месечни вноски в
размер всяка по 373.28лв. като в договора са посочени датите на плащане на погасителните
вноски от 08.09.2021г до05.02.2022г. Посочено е, че ответникът е заплатил частично сума по
заема в размер на 305лв. и на 01.07.2022г дружеството поръчител е изплатило на
заемодателя сумата от 231.59лв. и е встъпило в правата на кредитора. Начислена е
мораторна лихва от датата, следваща падежа на последната погасителна вноска-06.02.2022г
до 28.03.2023г.На 02.03.2020г е сключен рамков договор за цесия и на ***.2020г -
Приложение 1 към него между АКПЗ ООД/ правоприемник на който е АКПЗ АД от
***.2022г и „Ф. Б.“ ЕООД. Последното дружество е упълномощило АКПЗ ООД да уведоми
длъжника за извършената цесия и това е станало като длъжникът е получил уведомлението
чрез „Б. п.“ .Претендира за законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане и направени разноски в заповедното и исковото
производства.
Писмен отговор на особения представител на ответника е постъпил. Твърди, че исковете
са неоснователни тъй като сключените 2 договора от ответника са нищожни на основание
чл.22 от ЗПК, чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, направеното плащане от „Ф. Б.“ ЕООД е без правно
основание поради липсващо искане от страна на заемодателя и се позовава на изтекла
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
При тази фактическа обстановка съдът счита, че са предявени обективно съединени
искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. По делото
безспорно се установява, сключването на договор за паричен заем№*** на ***.2021г между
„И. А. М.“ АД и длъжника иа договор за поръчителство от ***.2021г между длъжника и „Ф.
Б.“ ЕООД, както и договор за цесия между „Ф. Б.“ЕООД и АКПЗ ООД.
По делото е представен договор за паричен заем №*** от ***.2021г, сключен между
«И. А. М.» АД и ответника, съгласно който ответникът кредитополучател е получил сумата
от 2000лв. по потребителски заем *** за срок от 6 месеца с плащане на погасителни вноски
на 08.09.2021г, 08.10.2021г, 07.11.2021г, 07.12.2021г, 06.01.2022г и 05.02.2022г от по
373.28лв. като общата дължима сума е 2239.68лв. За ползването на заемната сума по
договора за паричен заем е уговорено, че ответникът дължи договорна лихва съгласно
ФГЛП от 40%. Освен това на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция
№*** между „Ф. Б.“ ЕООД и ответника, съгласно който ответникът-потребител възлага, а
гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на кредитодателя с цел
гарантиране на изпълнението по договора за паричен заем. Същият влиза в сила в случай,
че кредитополучателя не изпълни задълженията си по сключения договор за паричен заем в
указания срок.
Ищецът е посочил, че ответникът е заплатил сумата от 305лв преди подаване на
2
заявлението, т .е е налице частично плащане на задължението по сключения договор за
паричен заем. .
Поради неизпълнение от страна на ответника за задължението си по сключения договор за
паричен заем, кредитодателят „И. А. М.“АД е оправил писмено искане до „Ф. Б.“ ЕООД,
който му е заплатил сумата по целия заем в размер на 2341.59лв. ,видно от представеното
платежно нареждане. Като по този начин изпълнилият задължението на ответника встъпва
в правата на удовлетворения кредитор.
На ***.2020г е сключен рамков договор за цесия и Приложение1 към него от ***.2022г
между АКПЗ ООД / правоприемник на АКПЗ АД/ и „Ф. Б.“ ЕООД, като цесионера е
упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия., като ответникът е уведомен за
цесията с писмо с обратна разписка на 08.07.2022г . Като по този начин цесионерът
встъпва в правата на удовлетворения кредитор съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е следвало да заплати целия заем на 05.02.2022г-датата на последната падежна
вноска, което не е сторил, поради което следва да дължи и мораторна лихва от 271.60лв. от
06.02.2022г до подаване на заявлението в *РС-28.03.2023г.
Съдът намира, че и договора за паричен заем, както и договора за поръчителство са
надлежно сключени, подписани от ответника по делото, имащи задължителната сила на
закон между страните по тях. Изпълнени са изискванията на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК, ответникът кредитополучател е запознат предварително с условията на договорите.
Не са налице неравноправни клаузи в договорите по отношение на задължението на
ответника, неговото плащане на претендираните суми по договора за паричен заем. Също
така не е налице погасяване на задължението поради изтичане на давност. Крайният падеж
на задължението е 05.02.2022г, заявлението е подадено на 28.03.2023г. ,следователно не е
налице изтичане на давност- 5 годишна за вземания за главница, нито 3 годишната давност
за вземания за лихви.
В писменото си становище ищецът посочва, че след завеждане на иска на 07.09.2023г и на
25.09.2023г ответникът му е заплатил суми както следва: 790лв. и 390лв. или общо 1180лв.
Съдът признава за установено, че ответникът дължи на ищеца съгласно представените
доказателства претендираните суми по исковата молба както следва: 2000лв. главница,
184.40лв. договорна лихва от 08.09.2021г -05.02.2022г, 271.60лв. мораторна лихва от
06.02.2022г -28.03.2023г както и законна лихва върху главницата от заявлението 30.03.2023г
до окончателното изплащане, но с оглед признанието му в становището му за заплащане на
суми след подаване на исковата молба в съда, и с оглед правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД,
съдът намира, че с допълнително платените суми са погасени както следва: със сумата от
790лв., платена на 07.09.2023г са погасени мораторната лихва от 271.60лв., договорната
лихва от 184.4лв.,законната лихва върху главницата от 30.03.2023г до 07.09.2023г в размер
на 109.29лв. и 224.71лв. от главницата като остават 1775.29 дължима сума за главница, а
със сумата от 390лв., платена на 25.09.2023г са погасени 11.65лв. законна лихва от
08.09.2023г-25.09.2023г и 378.35лв. от главницата и остава за плащане дължима 1396.94лв.
3
главница, ведно със законната лихва върху тази главница от 25.09.2023г до окончателното
изплащане.
Следва исковите претенции за разликата от 1396.94лв. главница до 2000лв., както и за
претенциите за договорна и мораторна лихви и разликата от законната лихва върху
главницата от 1306.94лв., считано от 25.09.2023г до окончателното изплащане и законната
лихва върху главницата от 2000лв. от 30.03.2023г до окончателното изплащане да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78 от ГПК вр с т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство със заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът да
заплати 123.41лв. направени в него разноски, от които 73.41лв. платена ДТ и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и обстоятелството за извършено
плащане едва след завеждане на исковата молба в съда, следва да се счита, че ответникът
дължи на ищеца направените разноски по заповедното производство в цялост.
По настоящото производство ищецът е направил разноски както следва: 106.59лв. платена
ДТ, и 545.60лв. възнаграждение за особен представител. Съдът определя възнаграждение за
процесуалното представителство на ищеца съобразно чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП и
чл.25 ал.1 Наредба за заплащането на правна помощ, приета с ПМС №4/2006г. в размер на
100лв или общо направените от ищеца разноски по настоящото дело са 752.19лв. С оглед
казаното по-горе за разноските по заповедното производство следва ответникът да заплати
на ищеца направените разноски по настоящото дело в цялост, тъй като е станал причина за
завеждане на настоящото дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422 от ГПК,
че П. Х. А. с ЕГН ********** от *** ДЪЛЖИ на АКПЗ АД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изп директор Я. Б. Я. сумата 1396.94лв / хиляда
триста десетдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ главница, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 25.09.2023г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на АКПЗ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изп директор Я. Б. Я. против П. Х. А. с ЕГН ********** от *** по чл.422
от ГПК за от 1396.94лв. главница до 2000лв., както и за претенциите за договорна и
мораторна лихви и разликата от законната лихва върху главницата от 1396.94лв., считано от
25.09.2023г до окончателното изплащане и законната лихва върху главницата от 2000лв. от
30.03.2023г до окончателното изплащане, за които е издадена заповед № ***.2023г по
ЧГрД№***г на *РС като неоснователни.
4
ОСЪЖДА П. Х. А. с ЕГН ********** от *** да заплати на АКПЗ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп директор Я. Б. Я. сумата от
123.41лв. направени разноски в заповедното производство по ЧГрД№***г на *РС.
ОСЪЖДА П. Х. А. с ЕГН ********** от *** да заплати на АКПЗ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп директор Я. Б. Я. сумата
752.19лв. /седемстотин петдесет и два лева и деветнадесет стотинки/ направени разноски оп
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5