№ 352
гр. Плевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430200754 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Н.Т. - *** и *** *** ЕООД, с ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, чрез пълномощника си адв. П. Г. П.
от АК-Плевен, против Наказателно постановление
№569913-F588717/16.03.2021г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ -
Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на основание чл.53,
ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена административно наказание
имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок. Счита, че издаденото
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П.П.. Процесуалният представител на жалбоподателя,
адв. П. излага доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, поддържа
жалбата. Сочи, че въпросното нарушение от НАП е предполагаемо, за
пореден път липсват доказателства дали покупката е направена преди 12:00
часа. За въпросната проверка е издадена Заповед за налагане на принудителна
административна мярка, която е обжалвана и отменена от АС-Плевен. Излага
се, че това твърдение на НАП е предполагаемо. Моли да бъде отменено НП
издадено от НАП, като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат
1
присъдени направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в
които се излагат доводи и съображения относно издадените административни
актове АУАН и НП.
Административно-наказващият орган Национална агенция за приходите,
редовно призована, се представлява от юрк. М.Ж., която счита, че не са
допуснати нарушения в процедурата при съставяне на АУАН и впоследствие
на издаденото НП. Излага доводи за доказаност на извършеното нарушение,
като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и
да им бъдат присъдени разноски за юрк. възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, доказателствата
по делото, разпоредбите на закона, счита за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въз основа на доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка на 02.02.2021г. в търговски обект по смисъла
на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС-магазин „***“, находящ се в гр. Плевен,
ул. ***, експлоатирана от *** ЕООД, с ЕИК: *** е установено, че не за всяка
извършена продажба на стоки, заплатена в брой се издава фискална касова
бележка от фискално устройство.
Във връзка със заведена преписка в Информационния център на НАП е
извършена проверка в обекта с цел установяване на факти и обстоятелства
описани в същата. Съгласно заведената преписка, клиент е закупил на
02.10.2020г. педи 12:00 часа детски пантофи от магазин „***“ на стойност
20.99 лева, като е заплатил сума от 21.00 лева, но не му е издадена и
предоставена фискална касова бележка от инсталираното и работещо в обекта
фискално устройство. При направеното плащане на клиента е издадена и
представена гаранционна карта с печат на *** ЕООД, вида на артикула
неговата стойност – 20.99 лева, дата на покупката и подпис на касиера.
При извършената проверка в обекта на 02.02.2021г. е направена
разпечатка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ за датата на
покупката – 02.10.2020г. от инсталираното в обекта фискално устройство
„Датекс DP-150 с ИН на ФУ: DT*** инсталирано в обекта на 02.04.2020г. при
преглед на същата се установи, че не е издадена фискална касова бележка от
работещото фискално устройство в обекта за заплатената сума от 21.00 лева,
както и за сумата от 20.99 лева стойността на закупеният артикул посочена и
в издадената гаранция. /Образци на приложената към преписката гаранция са
установени в обекта/.
В обекта е инсталиран програмен продукт „Микро Инвест склад Про“,
до който не е бил осигурен достъп. В.Н.Т. в качеството си на *** ЗЛ, е заявил,
че не го използват. За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка № 0779410/02.02.2021г. на основание чл.110,
ал.4, вр. чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нарушен
е състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
2
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка № 1339625/08.02.2021г. съставен на основание чл.110,
ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
С което е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на акт за установяване на административно нарушение №
F588717/08.02.2021г. и приложения протокол било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление №569913F588717/16.03.2021г.
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Л. С. Ж. и В. М. П., както и от писмените
доказателства по делото.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на
Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на
НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020год. на Изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване.
Съдът не констатира процесуални нарушения при установяването на
административното нарушение и издаването на наказателното постановление
водещи до отмяната му.
АУАН е съставен при спазване процедурата, предвидена в чл.40 и 43 от
ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършването, обстоятелствата при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени.
Правната квалификация по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006
год. на МФ е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ – „(Изм. -
ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) - Независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.”
Нарушението е констатирано на датата на проверката и е било налице
към тази дата. Факта на установена продажба, за каквато са приложени
доказателства по административната преписка, е обстоятелство, само по себе
си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност.
Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя.
Налице е пълно съответствие между обстоятелствената част на АУАН и
НП очертаващи нарушената материално правна норма. Налице е пълно
съответствие и в нормите определящи санкцията на жалбоподателя.
При това положение жалбоподателя следва да понесе административно-
наказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ визира конкретни задължения, които се установи,
3
че са били нарушени от негова страна. Правилно административно-
наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя и е наложил
административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС, визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение,
като в настоящия казус имуществената санкция е определена в размер към
законоустановения минимум.
В случая се касае за административно нарушение, което е формално по
своя характер и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на извършителя, не е
необходимо да бъдат причинени някакви вреди на клиентите или фиска, тоест
да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита за осъществено само с
факта на неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна
норма на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Задължение
на търговеца е да предприеме всичко необходимо, а също така и да
осъществява необходимия контрол над служителите си за спазване на
посоченото изискване от наредбата.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.25
от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения
ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното
настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото
производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6
от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно
маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от
ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това
разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тоест че случая не може да се
квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това
мнение се споделя изцяло от настоящия състав.
Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за
законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно
основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
По делото са приети и вложени писмени и гласни доказателства, от
които безспорно се установява извършването на нарушението, като съдът
кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Действително за последното по делото няма данни,
но то както и другите критерии, посочени в цитирания текст не са били
съобразени от административно-наказващият орган, тъй като не са изложени
мотиви в тази насока. Административният орган е трябвало да изложи мотиви
защо налага имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/лева.
Съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй
4
като по делото няма данни *** ЕООД да е извършвал вече такова нарушение
и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие
на други отегчаващи отговорността обстоятелства.
След съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, съдът
намира, че имуществена санкция в размер на минимално предвидения 500
/петстотин/ лева ще съответства на извършеното административно
нарушение. В този смисъл следва да бъде изменено наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №569913-F588717/16.03.2021г.
на *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно
управление на НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС
на *** ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от В.Н.Т. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА имуществената санкция
от 700 /седемстотин/ лева, на 500 /ПЕТСТОТИН/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5