№ 28
гр. Русе, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500734 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Г. П. П. като майка и законен представител на М. Д. Д. и Д. Д. Д. лично
и със съгласието на своята майка Г. П., двете от гр. Две Могили, чрез адв. Е.
З. от АК Русе, са обжалвали решение № 207 от 25.10.2022 г., постановено по
гр. д. № 301/2022 г. по описа на Беленски районен съд в частта, с която са
отхвърлени субективно съединените искове срещу Д. Л. Д. за присъждане на
издръжка за минало време за горницата над 1 200 лв. до претендираната сума
от 1 800 лв., възлизаща на 600 лв., за детето М. и за горницата над 1 500 лв. до
претендираната сума от 2 700 лв., възлизаща на 1 200 лв., за непълнолетната
Д., за периода 05.06.2021 г. до 05.03.2022 г. Развиват оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, като молят въззивния съд да
го отмени и вместо него да постанови друго, с което да присъди пълния
размер на претендираните суми за издръжка за минало време и за двете деца.
Претендират разноски.
Въззиваемият Д. Л. Д., от гр. Борово, чрез адв. И. Д. от АК Русе,
1
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде
потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Изрично заявява, че не
претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежни страни по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Няма спор по делото, а и видно от представените удостоверения за
раждане, Г. П. П. и Д. Л. Д. са родители на непълнолетното дете Д. Д. Д.,
родена на 31.01.2006 г. и на малолетното дете М. Д. Д., родена на 08.03.2010 г.
От приложените служебни бележки № АСД-10-314/18.01.2022 г. и №
209/26.01.2022 г. е установено пред първоинстанционния съд, че през
учебната 2021/2022 г. детето Д. е била ученичка в десети клас в
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „А.П.“ гр.
Велико Търново, а детето М. – ученичка в шести клас в Средно училище „Св.
Св. К. и М.“ гр. Две могили.
По делото са изготвени социални доклади от Дирекциите „Социално
подпомагане“ гр. Бяла и гр. Две могили, от които се потвърждава, че след
раздялата на родителите основните грижи за децата Д. и М. се полагат от
майката, подпомагана от бабата по майчина линия, като децата поддържат
контакти с баща си и периодично му гостуват.
Свидетелката М.Д., баба на децата по майчина линия, също установява,
че от раздялата на родителите в края на м. май 2021 г. децата заедно с майката
живеят при нея в гр. Две могили, но продължавали да поддържат контакти с
баща си. Свидетелката изнася данни, че родителите имали уговорка бащата да
дава джобни пари на по-голямото дете Д. и за известно време той я
изпълнявал. Твърди, че ответникът заедно с майката, са водили малолетното
дете М. за медицински прегледи в гр. София, по повод здравословен проблем
с краката, а по отношение на Д. – поел половината от разходите за лечение на
зъбите.
Изслушани в първоинстанционното производство, децата са споделили
пред съда, че след раздялата на родителите им, баща им е купувал дрехи –
тениски, блузи, панталони, както и обувки, давал им е джобни пари макар и
по-рядко.
2
Съдът намира, че за предявените искове по чл. 149 от СК са приложими
разпоредбите на чл. 143 от СК, които предвиждат задължение за всеки
родител, съобразно своите възможности и материално състояние, да
осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, като
съгласно ал. 2 издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца,
независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Издръжка за минало време може да се търси за една
година назад от датата на предявяване на иска.
В осигуряването на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца
следва да участват и двамата родители, а конкретният размер трябва да е
съобразен, както с нуждите им, така и с възможностите на родителите.
При тези данни, доколкото по делото не се спори, че родителите на
децата са във фактическа раздяла от началото на м. юни 2021 г., като от
ангажираните доказателства се установява, че в периода на раздялата бащата
е участвал в издръжката на децата, като им е давал средства според
възможностите си, полагал е лично грижи за отглеждането им, тъй като са
пребивавали периодично при него, правил е разходи за закупуване на дрехи и
обувки, от които са имали нужда, въззивният състав намира, че бащата не се е
дезинтересирал от издръжката на децата си. Активно е участвал и в случаите,
когато и двете деца са имали необходимост от медицинска намеса – лечение
на зъбите при Д. и проблеми с краката при М., която се е нуждаела от
специални обувки.
Тези обстоятелства са съобразени от първоинстанционния съд и
исковете за издръжка за минало време за периода от 05.06.2021 г. до
05.03.2022 г. правилно са отхвърлени за размерите над 1 200 лв. до 1 800 лв.,
т.е. за 600 лв. за детето М. и над 1 500 лв. до 2 700 лв., т.е. за 1 200 лв. за
детето Д.. От друга страна, при постановяване на решението правилно съдът
не е взел предвид закупуването от страна на бащата на златни обеци, мобилен
телефон и фотоапарат, които макар и на висока стойност не могат да бъдат
приети като част от задължението за издръжка, а са подаръци, които
родителите обичайно правят на децата си по конкретни поводи.
По изложените съображения решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран така, Окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 от 25.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 301/2022 г. по описа на Районен съд Бяла в частта, с която са отхвърлени
предявените срещу Д. Л. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.
149 от СК, за присъждане на издръжка за минало време за горницата над 1
200 лв. до претендираната сума от 1 800 лв. за детето М. Д. Д., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Г. П. П. с ЕГН
********** и за горницата над 1 500 лв. до претендираната сума от 2 700 лв.
за непълнолетната Д. Д. Д., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си Г. П. П. с ЕГН **********, за периода от 05.06.2021 г.
до 05.03.2022 г.
В останалата част решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4