Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 156 / 16,02,2017 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в открито съдебно заседание на 16,01,2017 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Е.Д.
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1816/2016 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 17860/06,06,2016 г. от Д.
Л. Я. ***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821,
предприети по изпълнително дело № 20158210400431; изразяващи се в опис на движими
вещи, находящи се в жилище във Вилна зона с. Б.; обективирани в Протокол за
опис и оценка на движими вещи от 27,05,2016 г., досежно всички описани в протокола
движими вещи, с изключение на тези по т. 2 – дървени столове с тапицерия, 2
бр.; т. 5 – тостер марка „ТСМ“, черен; и т. 9 – телевизор марка „Филипс9“, черен;
за които жалбоподателят признава да са собствени на длъжника по изпълнителното
дело
Жалбоподателят твърди, че жилището, в което се
намират описаните движими вещи, е собственост на длъжника по изпълнителното
дело, но същото се обитава от жалбоподателя и описаните с посочения протокол
движими вещи, с изключение на тези по т. 2, 5 и 9 от протокола, са собствени на
жалбоподателя, владеят се и се ползват от нея като покъщнина.
Въз основа на изложеното от съда се иска да отмени
извършения опис на движими вещи (с изключение на тези по т. 2, 5 и 9 от
Протокола).
Длъжникът в изпълнителното производство – А.С.Д. ***,
ЕГН **********; изразява становище за основателност на жалбата.
Взискателят в изпълнителното производство „КОДАГ“
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; счита жалбата за недопустима като просрочена.
По същество изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост
на жалбата. При условията на евентуалност – в случай, че жалбата се разглежда
по същество, съдебният изпълнител я счита за неоснователна.
Като взе предвид данните по делото във връзка с
доводите в жалбата, съдът приема следното:
Производството по изпълнително дело № 20158210400431.
по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, район на действие – ПОС, е образувано
по молба от 03,06,2015 г. от „КОДАГ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; и
приложен към нея изпълнителен лист от 06,306,2011 г., издаден въз основа на реение
№ 2039/30,05,2011 г., постановено по гр. д. 11611/2010 г. на РС Пловдив; с
който А.С.Д. ***, ЕГН ********** (в качеството му на ЕТ „АНДОНИС – А.Д.“***); е
осъден да заплати на дружеството - взискател сумата от 4068 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 29,07,2010 г., както и сумата
от 565,50 лв. – деловодни разноски.
С обжалвания Протокол за опис на движимо имущество
от 27,05,2016 г. (л. 70-71 по зип. дело) изпълнението е насочено и върху
движими вещи, находящи се в жилище, собствено на длъжника, находящо се в с. Б.,
м. Гогова чешма. Описът е извършен в присъствието на жалбоподателя – трето лице
за изпълнителното производство.
По допустимостта на жалбата, изходяща от трети за изпълнителното
производство лица:
Досежно спазването на срока за обжалване: описът е
извършен на 27,06,2016 г. в присъствието на жалбоподателя. Едноседмичният срок
за обжалване е започнал да тече от същата дата, на която жалбоподателят е узнал
за атакуваното действие, и изтича на 03,06,2016 г. Жалбата е предявена по
пощата в срок – на 03,06,2016 г. (видно от пощенското клеймо на приложения към
нея плик – л. 7 от настоящото дело).
Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 предвижда, че трето
за изпълнителното производство лице може да обжалва действия на съдебен
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването се намират във владение на това лице. Според изр.
второ на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че в деня
на запора или възбраната вещта е била собствена на длъжника. Следователно
предпоставка за допустимост на жалбата е осъществявана от третото лице -
жалбоподател фактическа власт спрямо имуществото, върху което е насочено
изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е това имущество да не
е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Изложеното сочи, че за да се приеме наличие на
правен интерес от жалбата, не е необходимо третото лице да се установи, че владее
вещта. Тази фактическа власт следва да бъде установена към посочения в разпоредбата
релевантен момент – деня на запора, възбраната или предаването.
Разпоредбата на чл. 450 ал. 1 от ГПК предвижда, че
запорът върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
В случая изготвеният от ЧСИ Горчев Протокол за опис и оценка на движими вещи от
27,05,2016 г. не съдържа изрично изявление в тази насока. Доколкото обаче в изпълнителното
дело не се съдържат данни запорът да е наложен по реда на ал. 2 на чл. 450 от ГПК, то същият следва да се приеме за извършен с цитирания Протокол за опис и
оценка. От съдържанието на същия се установява, че при извършване на описа в
жилището е присъствало третото лице – жалбоподател. От събраните в настоящото
производство гласни доказателства се установява, че жалбоподателят обитава същото
жилище от поне десет години.
Изложеното обосновава извода, че описаните с
Протокол за опис от 27,05,2016 г. движими вещи, находящи се в обитаваното от
жалбоподателя жилище в с. Б., м. Гогова чешма, в деня на запора са се намирали
във владение на Д.Я. и жалбата й е допустима.
По основателността:
Както се посочи по-горе, предпоставка за
основателност на жалбата – съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 435 ал.
4 изр. второ от ГПК, е имуществото, върху което е насочено изпълнението, да не
е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.
С Протокол за опис и оценка на движими вещи от 27,05,2016
г. е наложен запор на движими вещи, подробно описани в 22 точки, най-общо представляващи:
1/ стъклена маса; 2/ дървени столове с тапицерия – 2 бр.; 3/ холова гарнитура;
4/ кафеварка; 5/ тостер; 6/ монитор; 7/ климатик „Осака“; 8/ спалня; 9/ телевизор;
10/ дървена ракла; 11/ дървено легло; 12/ нощно шкафче; 13/ дървена сакция; 14/
дървен шкаф; 15/ дървена маса; 16/ тонколони; 17/ климатик „Осака“; 18/ ратанови
столове – 2бр.; 19/ стол от ратан; 20/ маса от ратан; 21/ фризер „Синтал“; 22/
фризер „Синтал“ - неработещ.
Извън предмета на жалбата са вещите, описани в т.
2, 5 и 9, за които жалбоподателят признава да са собствени на длъжника. За
останалите вещи твърди да са нейна собственост – закупувани предимно от нейната
майка и от нея самата като покъщнина.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че жилището се обитава постоянно от жалбоподателя, а в почивните
дни и през лятото там пребивават и нейните родители, които ползват имота като
лятна къща. От показанията на св. Г. Я. – майка на жалбоподателя, се установява,
че в продължение на последните десет години, в които дъщеря й обитава жилището,
тя е закупила процесните движими вещи – за да обзаведе с покъщнина жилището,
обитавано от дъщеря й и от самата нея по време на престоя й в почивните дни.
Следователно установява се, че вещите, описани в
Протокол за опис на движимо имущество от 27,05,2016 г. по изпълнително дело
№ 20158210400431на ЧСИ Петко Илиев, с изключение на тези по т. 2, 5 и 9 от протокола,
при налагане на запора не са били собствени на длъжника, а на жалбоподателя.
При това положение, по аргумент за обратното от чл. 435 ал. 4 изр. второ от ГПК, жалбата следва да се приеме за основателна и извършеният опис да се отмени.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ опис на движими вещи, находящи се в с. Б.,
м. Гогова чешма, извършен с Протокол за опис на движимо имущество от 27,05,2016
г. по изпълнително
дело № 20158210400431на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, по отношение на движимите
вещи, описани в т. 1, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19,
20, 21, и 22 от протокола.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: