РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Варна, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500614 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от М. И. М., ЕГН ********** и В. Т.
М., ЕГН ********** против Решение № ***********г., постановено по
гражданско дело № ********г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните Л. Н. Н., ЕГН
**********, и С. И. С., ЕГН **********, от една страна, и М. И. М., ЕГН
**********, и В. Т. М., ЕГН **********, от друга страна, че ищците Л. Н. Н. и
С. И. С. са собственици по реституция по ЗСПЗЗ и по наследство от Д.Х.Н.,
починала на ******** г., на по 1/6 ид. част от: 558 кв. м. реална част от имот с
идентификатор ********** по КККР на с. Д., община А., одобрени със
Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Д., местност
„Т.В.“, с площ на целия имот 14307 кв. м., при граници на реалната част: от
три страни – части от имот № ********** и от една страна – имот №
***********; 66 кв. м. реална част от имот с идентификатор ********** по
КККР на с. Д., община А., одобрени със Заповед № РД-************* г. на
ИД на АГКК, находящ се в с. Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 14307
кв. м., при граници на реалната част: имот ***********, останалата част от
имот ********** и от две страни – имот ************; 458 кв. м. реална част
от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. Д., община А.,
одобрени със Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
1
Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 902 кв. м., при граници на реалната
част: от две страни – имот **********, от две страни – останалата част от
имот ***********, имот ************ и имот **********, както и на 101 кв.
м. реална част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с.
Д., община А., одобрени със Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 8559 кв. м., при
граници на реалната част: останалата част от имот **********, имот
************, имот ***********, имот ************ и имот ************,
като съответните реални части са повдигнати в цвят на представените по
делото скици /л. 66 – л. 68 от делото/, и ответниците М. И. М., ЕГН
**********, и В. Т. М., ЕГН **********, са осъдени да предадат на ищците Л.
Н. Н., ЕГН **********, и С. И. С., ЕГН **********, владението върху тези
реални части от процесните имоти, на основание чл. 108 ЗС. Изложени са
подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Според
жалбоподателите съдът не е разгледал релевираните възражения извън това за
придобиване на процесните реални части по давност, както и не е обсъдил
представените по делото доказателства. Сочи се, че не е обсъждано влязло в
сила съдебно решение по гр.д. № *********г. по описа на ВРС, което е
задължително за страните. Твърди се, че още преди първото открито съдебно
заседание жалбоподателите са оспорили придобивното основание на ищците.
Поддържа се, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Искането
към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
Ответниците по жалбата Л. Н. Н., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН
********** заявяват становище за неоснователност на жалбата и искат
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 108
ЗС, предявен от Л. Н. Н. и С. И. С. срещу М. И. М. и В. Т. М., да бъде прието
2
за установено, че ищците са собственици на по 1/6 ид. част от: 558 кв. м.
реална част от имот с идентификатор ********** по КККР на с. Д., община
А., одобрени със Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК, находящ се
в с. Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 14307 кв. м., при граници на
реалната част: от три страни – части от имот № ********** и от една страна –
имот № ***********; 66 кв. м. реална част от имот с идентификатор
********** по КККР на с. Д., община А., одобрени със Заповед № РД-
************* г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Д., местност „Т.В.“, с площ
на целия имот 14307 кв. м., при граници на реалната част: имот ***********,
останалата част от имот ********** и от две страни – имот ************; 458
кв. м. реална част от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР
на с. Д., община А., одобрени със Заповед № РД-************* г. на ИД на
АГКК, находящ се в с. Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 902 кв. м.,
при граници на реалната част: от две страни – имот **********, от две страни
– останалата част от имот ***********, имот ************ и имот
**********, както и на 101 кв. м. реална част от поземлен имот с
идентификатор ********** по КККР на с. Д., община А., одобрени със
Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Д., местност
„Т.В.“, с площ на целия имот 8559 кв. м., при граници на реалната част:
останалата част от имот **********, имот ************, имот ***********,
имот ************ и имот ************, като съответните реални части са
повдигнати в цвят на представените по делото скици /л. 66 – л. 68 от делото/,
и съответно ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението
върху тези реални части от процесните имоти. Ищците твърдят, че са
съсобственици по наследство и реституция на основание ЗСПЗЗ на следните
недвижими имоти: пасище, мера, с площ 14.307 дка, представляващо имот с
№ ****** по КВС на землището на с. Д., община А., местност „Т.В.“, отразен
в действащата КККР с идентификатор **********; пасище, мера, с площ
8.559 дка, представляващо имот № *****2 по КВС на землището на с. Д.,
отразен към настоящия момент с идентификатор ********** и широколистна
гора с площ 0.901 дка, представляваща имот № ****** по КВС върху гори и
земи от горски фонд, собственост в землището на с. Д., община А., отразен в
действащата КККР с идентификатор ***********. Собствеността им върху
имотите е удостоверена с констативен нотариален акт от ********* г. През
2020 г. изненадващо узнали за намеренията на ответниците да бъде допуснато
3
изменение в КККР, като бъде нанесен проектен поземлен имот с
идентификатор ************, разположен изцяло върху площи на
съществуващите в КККР поземлени имоти с идентификатори **********,
********** и ***********. Посочват, че издадената в тази връзка заповед на
началника на СГКК – гр. Варна е била отменена с влязло в сила решение на
ВАС. В хода на воденото съдебно производство узнали, че ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост по отношение на имота
с проектен идентификатор ************, с площ 1183 кв. м., по силата на
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Оспорват този констативен
нотариален акт. Твърдят, че ответниците не са упражнявали фактическа власт
върху този имот, с намерение за своене и не са го придобили по давност.
Ответниците М. И. М. и В. Т. М., редовно уведомени, не са депозирали
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
На 28.03.2024 г. - след изтичането на срока за подаване на писмен
отговор 12.01.2024 г., е постъпило становище, озаглавено „писмен отговор на
исковата молба“ от ответниците. Излагат, че през 2012 г. са придобили от
„Б.**“ ЕООД масивна монолитна сграда на два етажа – страноприемница, с
описание на помещенията, находящи се на първи и втори етаж, както и
обслужващата страноприемницата стопанска сграда – парокотелно и перално
помещение с РЗП от 125 кв. м. Съгласно действащата сега КК, за
страноприемницата е отреден имот с идентификатор ************. Този
самостоятелен обект съществува. Същият е свързан с другия самостоятелен
обект на ответниците, който е разположен на около 20 м. северозападно от
страноприемницата, като по-голямата част от него попада в ПИ с
идентификатор **********, а малка част в ПИ с идентификатор ***********.
Поддържат, че имотът е ползван в тези граници от собствениците му
необезпокоявано, явно и спокойно, много повече от 10 години преди те да се
снабдят с констативен нотариален акт за земята по обстоятелствена проверка,
който се оспорва от ищците. Владението довело до придобиване на имота по
давност е почнато още от 70-те години на миналия век от кооперативния съюз.
Продължило е след 2005 г. от праводателя на ответниците и след 2012 г. от
самите тях, като винаги този имот е владян в границите на имот с проектен
идентификатор ************. Оспорват придобивното основание, сочено от
ищците по отношение на имота, а именно: земеделска реституция и
наследство. Оспорват, че възстановените имоти са били отчуждавани,
4
съответно, че не подлежат на възстановяване. Твърдят, че възстановените
имоти макар и в стари реални граници не отговарят на притежаваните от
наследодателя на ищците. Оспорват и решенията на ПК, въз основа на които
ищците се легитимират като собственици на частите от процесните имоти.
Посочват, че процесния имот е бил част от дворно място с обща площ от 8500
кв. м., по отношение на които е имало съдебен спор, образуван и разглеждан
като гр. дело № ********* г. по описа на ВРС, водено между ищците и
останалите наследници на праводателката им, съответно между праводателите
на самите ответници: Кооперативният съюз – Варна и „Б.**“ ЕООД, с правно
основание чл. 108 ЗС.
С постановеното по спора Решение № ***********г. по гражданско
дело № ********г. по описа на Районен съд – Варна, първостепенният съд е
приел искът за основателен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори по делото, че ответниците М. И. М. и В. Т. М. владеят
процесните идеални части от недвижимите имоти, предмет на настоящото
исково производство.
От представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ **********г., се установява, че ищците са признати за собственици на по
1/6 ид. ч. от подробно посочените в акта недвижими имоти, в това число: 1.
пасище, мера, с площ 14.307 дка, представляващо имот № ****** по картата
за възстановената собственост в землището на с. Д., община А., област Варна,
м-ст „Т.В.“; 2. пасище, мера, с площ 8.559 дка, представляващо имот № *****2
по картата за възстановената собственост в землището на с. Д., община А.,
област Варна, м-ст „Т.В.“, както и 3. широколистна гора от 0.901 дка,
представляващо имот № ****** по картата за възстановената собственост в
землището на с. Д., община А., област Варна, м-ст „Т.В.“. Тези три имота към
настоящия момент по КККР на с. Д., община А., област Варна, одобрени със
Заповед № РД-************* г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляват поземлени имоти с идентификатори, съответно **********,
********** и ***********, предвид че в скиците са посочени номерата на
имотите по предходния план, съвпадащ именно с описанието им в
коментирания по-горе нотариален акт от *********г.
5
Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
*********** г., издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка, в
полза на ответниците М. И. М. и В. Т. М., с който същите са признати за
собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ
проектен имот с идентификатор № ************ по проект за изменение на
КК на с. Д., община А., област Варна.
От представеното още с исковата молба решение № *********** г. на
Поземлена Комисия с. А. за възстановяване на собствеността върху отнети
гори и земи от горския фонд в землището на с. Д. се установява, че е
възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на
наследниците на Деспина Н. Наумова, в това число и върху имот № ****** по
картата на възстановена собственост на землището на с. Д. с площ 0.901 дка,
представляващ широколистна гора, находяща се в местността „Т.В.“.
Видно от Решение № *********** г. на Поземлена комисия с. А. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с. Д., е възстановено
правото на собственост на наследниците на Деспина Н. Наумова в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на описаните в
решението имоти, в това число и процесните: 1. Пасище, мера от 14.307 дка,
представляващо имот № ****** по картата за възстановената собственост в
землището на с. Д., община А., област Варна, м-ст „Т.В.“ и 2. пасище, мера, с
площ 8.559 дка, представляващо имот № *****2 по картата за възстановената
собственост в землището на с. Д., община А., област Варна, м-ст „Т.В.“.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Д.Х.Н.
е починала на ******** г., като е оставила за свои наследници внуците си
Н.М.П., починал на ********** г., С.М.П., починала на ********* г., и
В.М.П., тоест всеки един от тях се легитимира като собственик на 1/3 ид. част
от оставеното от наследодателя наследство. От представеното удостоверение
за наследници на Н.М.П., починал на ********** г., се установява, че същият
е наследен от съпругата си М.П.П., починала на ********* г., и дъщерите си
Д.Н.Г. и ищцата Л. Н. Н. /след смъртта на М.П.П. същата е наследена от
дъщерите си Д.Н.Г. и Л. Н. Н., видно от представеното удостоверение за
наследници – л. 24 от делото/. От удостоверението за наследници на С.М.П.,
починала на ********* г., се установява, че същата е оставила за свои
6
наследници децата си М.И.П. и ищцата С. И. С.. Следователно всеки от
ищците се легитимира като собственик на по 1/6 ид. ч. от наследството,
останало от наследодателя Д.Х.Н..
От представените с исковата молба протокол № ************* г. и
протокол № *********** г. на ПК – с. А. се установява, че наследниците на
Д.Х.Н. и в частност наследниците й В.М.П. и М.И.П. са въведени във
владение на имотите, възстановени с посочените вече две решения на ПК – с.
А., включително и на процесните.
От представената реституционна преписка от ПК-А. се установява, че
инициатива за възстановяване на процесните имоти е проявил наследникът
В.М.П., който е подал и съответно заявление.
Представено е решение № 698/21.05.2021 г. по адм. д. № ******** г. по
описа на АдмС – Варна, оставено в сила с решение № 5002/26.05.2022 г. по
адм. д. № ********* г. по описа на ВАС, с което е отменена заповед №
**************0 г. на Началника на СГКК – Варна, с която на основание чл.
51, ал. 1, т. 3 ЗКИР са одобрени изменения в кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с. Д., община А., относно поземлени
имоти с идентификатори № **********, ********** и ***********, като са
нанесени нови ПИ с идентификатори №№************ и ************.
От ответниците са представени нотариален акт за покупко-продажба от
*******г., нотариален акт за покупко-продажба от **********г., нотариален
акт за поправка на нотариален акт за продажба от *********г. и Решение №
************г. по в.гр.д. № *********г. на ВОС.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира
следното:
Осъдителният иск по чл.108 ЗС се предявява от невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик, като се цели осъждане на
ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. В
тежест на ищеца е да докаже, че е собственик или носител на ограничено
вещно право върху вещта и че тя се държи от ответника.
За разлика от отменения, сега действащият ГПК въвежда ранна
преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да
противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за
7
разглеждане на делата, като се намали броят на откритите заседания.
Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното
начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва
съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна
е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с
изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът
дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му както и възможността да ползва правна помощ. С
получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните
действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може
да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита, или да поиска
правна помощ. Ето защо чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното
начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
оспори истинността на представен документ, не посочи и представи
доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и 219, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства /Решение № 429 от 21.06.2010 г. по
гр. д. № 1151/2009 г., г. к., і г. о. на ВКС/.
В настоящия случай с Разпореждане № 46628/04.12.2023г.
първоинстанционният съд е указал на ответниците, че могат да депозират
отговор на исковата молба в едномесечен срок от получаване на съобщението,
като М. И. М. и В. Т. М. са предупредени за последиците от неподаване на
такъв отговор. Съобщението е получено от ответниците на 12.12.2023г., а едва
на 28.03.2024г. е входиран отговор на исковата молба. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 133 ГПК, направените от М. И. М. и В. Т. М. възражения в
т.нар. отговор се явяват преклудирани.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. №
******* г., ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Констативният
нотариален акт се издава в специално уредено от закона производство за
8
проверка и признаване съществуването на правото на собственост и
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, като
правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото
на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може
да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на
титуляра на акта, така и в опровеграване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило
или е било прехвърлено другимо след издаване на акта, като това оспорване
не се развива по правилата на чл. 193 ГПК. От тези мотиви е изходило ОСГК
на ВКС при постановяване на ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д. № ******* г. От
тях следва, че ответниците по иск за собственост, включително
ревандикационен иск, могат да оспорят правото на собственост на ищците,
легитимирано с констативен нотариален акт не само по исков ред /чрез
предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск/, но и чрез
възражение или твърдения за факти, които изключват придобиване на правото
или установяващи, че понастоящем ищците не са негови носители /Решение
№ 94 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 520/2016 г., г. к., іі г. о. на ВКС/. Когато и
двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове /респ. с
доказателства за осъществяване на конкретно придобивно основание/, то
разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право на
собственост, т.е. фактическия състав на съответното придобивно основание
/Решение № 19 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3401/2015 г., г. к., іі г. о. на ВКС/.
В настоящия случай в полза и на двете страни са издадени
констативни нотариални актове, с които, от една страна, ищците Л. Н. и С. С.
са признати за собственици на по 1/6 ид.ч. от процесните имоти по силата на
реституция по ЗСПЗЗ и наследство от наследодателя им Д.Н., а от друга
страна, ответниците М. М. и В. М. са признати за собственици на недвижим
имот, представляващ проектен имот с идентификатор ************ по силата
на давностно владение. Следователно всяка страна следва да докаже своето
9
право на собственост.
Предвид настъпилата преклузия по отношение на възраженията,
релевирани в т.нар. „отговор на искова молба“ от М. М. и В. М., ответниците
не са успели да докажат фактическия състав на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, нито установяват настъпването на правоизключващи
факти по отношение правото на собственост на ищците. От друга страна,
ищците са провели пълно и главно доказване на въведените от тях твърдения,
с което установяват констатацията на нотариуса за тяхното титулярство на
право на собственост по отношение процесните идеални части.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер от 1 000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ***********г., постановено по
гражданско дело № ********г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните Л. Н. Н., ЕГН
**********, и С. И. С., ЕГН **********, от една страна, и М. И. М., ЕГН
**********, и В. Т. М., ЕГН **********, от друга страна, че ищците Л. Н. Н. и
С. И. С. са собственици по реституция по ЗСПЗЗ и по наследство от Д.Х.Н.,
починала на ******** г., на по 1/6 ид. част от: 558 кв. м. реална част от имот с
идентификатор ********** по КККР на с. Д., община А., одобрени със
Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Д., местност
„Т.В.“, с площ на целия имот 14307 кв. м., при граници на реалната част: от
три страни – части от имот № ********** и от една страна – имот №
***********; 66 кв. м. реална част от имот с идентификатор ********** по
КККР на с. Д., община А., одобрени със Заповед № РД-************* г. на
ИД на АГКК, находящ се в с. Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 14307
кв. м., при граници на реалната част: имот ***********, останалата част от
10
имот ********** и от две страни – имот ************; 458 кв. м. реална част
от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. Д., община А.,
одобрени със Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 902 кв. м., при граници на реалната
част: от две страни – имот **********, от две страни – останалата част от
имот ***********, имот ************ и имот **********, както и на 101 кв.
м. реална част от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на с.
Д., община А., одобрени със Заповед № РД-************* г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Д., местност „Т.В.“, с площ на целия имот 8559 кв. м., при
граници на реалната част: останалата част от имот **********, имот
************, имот ***********, имот ************ и имот ************,
като съответните реални части са повдигнати в цвят на представените по
делото скици /л. 66 – л. 68 от делото/, и ответниците М. И. М., ЕГН
**********, и В. Т. М., ЕГН **********, са осъдени да предадат на ищците Л.
Н. Н., ЕГН **********, и С. И. С., ЕГН **********, владението върху тези
реални части от процесните имоти, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН ********** и В. Т. М., ЕГН ********** да
заплатят на Л. Н. Н., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН ********** сумата от
1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11