Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;За да се произнесе, съобрази: С Определение от 04.01.2012г., постановено по гр.д. № 635/2011г. Районен съд С. е спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 1022/2011г. на ВТОС, образувано по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1128/2010г. на РС С.. Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по делото – „Про Кредит Б.” /. С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото, понеже ответникът, който е поискал спиране, е признал исковата претенция по образуваното против него производство по чл. 422 от ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по жалбата - Г. К., Н. К. и Ф. Д. не заемат становище по същата. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводи‗е на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. Производството по гр.д. № 635/2011г. на РС С. е образувано въз основа на искова молба на „Про Кредит Б.” /. С. против Г. В. К., Н. Ф. К. и Ф. И. Д.. Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като се иска прогласяване недействителността на договор за дарение на недвижим имот, сключен между двете първи ответници като дарители и третата от тях- като надарено лице. Твърди се, че първата и втората ответници са длъжници на „Про Кредит Б.” /. С. по договор за кредит от 18.12.2009г.и анекс към същия. Твърди се двете ответници да са солидарни длъжници на банката по процесния договор. В исковата молба е посочено, че със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 08.11.2010г. е поискано издаването на заповед и изпълнителен лист за сумата от 102041,13 евро спрямо двете ответници, като такива са издадени от РС С. по ч. гр. Д. № 1128/2010г. В качеството си на кредитор банката претендира процесният договор за дарение, сключен между трите ответници, да бъде обявен за недействителен спрямо нея като кредитор на основание чл. 135 от ЗЗД. С отговора на исковата молба ответницата Г. В. К. е посочила, че във връзка с установяване вземането на банката –ищец по предявения спрямо нея иск по чл.135 от ЗЗД, е образувано търговско дело №1022/2011г. Искът, предявен от „Про Кредит Б.” /. С. е с правно основание чл. 422 от ГПК и касае вземането, обуславящо качеството на длъжник спрямо „Про Кредит Б.” /. С. на ответницата КАВАЛЖДИЕВА. В тази връзка е поискано спиране на производството по разглеждане на претенцията с правно основание чл. 135 от ЗЗД до приключване на производството по установяване вземането на банката спрямо ответниците с влязъл в сила съдебен акт. При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, разглеждащ претенцията по чл. 135 от ЗЗД е спрял производството по делото до приключване на производството по чл. 422 от ГПК спрямо двете ответници, за които се твърди да са длъжници на ищеца и по двете искови претенции. Основна предпоставка за уважаване на Павловия иск е именно ответникът да има качеството на длъжник спрямо ищеца. В процеса по чл. 135 ЗЗД кредиторът трябва да докаже, че има вземане срещу длъжника, че то предхожда сделката, че тази сделка го уврежда, за да може кредиторът да се ползва от презумпцията за увреждащия й характер. В случая ищецът твърди, че ответниците му дължат суми въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит. Именно съществуването на това вземане се оспорва по реда на чл. 422 от ГПК в друго исково производство. Съгласно чл. 229,ал. 1 т. 4 ГПК производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая очевидна е преюдициалната връзка между двата иска- искът за установяване вземането на ищеца /респ. качеството на ответниците като негови длъжници/ и искът по чл. 135 от ЗЗД. Обстоятелството,че един от ответниците по иска по чл. 422 от ГПК е признал съществуването на вземането на банката спрямо него пред съда, разглеждащ този спор, не може да обоснове липса на предпоставки за спиране на производството за разглеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД . При това положение определението на първоинстанционния съд за спиране на производството по гр. Д. № 635/2011г. на РС С. е правилно и следва да се потвърди. Жалбата против това определение се явява неоснователна. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Про Кредит Б.” /. С. против Определение от 04.01.2012г., постановено по гр.д. № 635/2011г. Районен съд С., с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 1022/2011г. на ВТОС, образувано по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1128/2010г. на РС С.. ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.01.2012г., постановено по гр.д. № 635/2011г. Районен съд С., с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 1022/2011г. на ВТОС, образувано по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1128/2010г. на РС С.. Определението подлежи на жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |