Решение по дело №9028/2018 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 767

 

гр. П., 24.04.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. П., X-ти граждански състав, в откритото съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Златарева

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9028 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД.

А.С.В. е предявила против В.А. Р.конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от 15.08.2016г. за продажба на подробно описания в исковата молба  поземлен имот с идентификатор 62219.140.16 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *** одобрени със заповед  № РД-18-1173 от 28.05.2018г. на ИД на АГКК за окончателен.

Ищцата твърди, че по силата на посочения договор се задължила да  прехвърли на ответника правото на собственост върху поземления имот в с. Р.за цена от 16 000 лв., от които 8 000 лв. получила при подписването на предварителния договор, а останалите 800 лв. били дължими при подписване на окончателния договор. Поддържа, че осигурила всички необходими документи за прехвърляне правото на собственост върху имота по нотариален ред, поради което и поради неотзоваването на ответника му изпратила писмена покана да се яви пред нотариус на 17.09.2018г. за подписването на окончателен договор. Ответникът получил лично поканата на 01.09.2018г., но не се явил на посочената дата пред определения от ищцата нотариус за сключване на сделката, поради което претендира обявяване на договора за окончателен по съдебен ред. Признава, че е получила преди първото по делото заседание продажната цена по предварителния договор в пълен размер от ответника.

Ответникът не подава отговор на исковата молба в срока за това. В първото по делото заседание признава иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място и по повод направеното  в хода на устните състезания искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира за необходимо да уточни следното:

Съществуват случаи, като процесния, в които признанието на иска поражда действие, но то не се изразява в решение по чл. 237 ГПК, въпреки изрично искане на ищеца да бъде постановено такова решение. Дори в производството за сключване на окончателен договор ищецът да е поискал постановяването на решение при признание на иска, такова не може да бъде постановено, тъй като съгласно чл. 363 ГПК съдът е длъжен, в интерес на правната сигурност, служебно да провери дали отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред. В този случай съдът е обвързан от признанието на иска, но може да го уважи само доколкото отчуждителят е собственик на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред. Ако отчуждителят не е собственик на имота или на някаква част от него или не са налице предпоставки за прехвърлянето на имота по нотариален ред, в интерес на правната сигурност, искът (или съответната част от него) трябва да бъде отхвърлен въпреки направеното признание на иска. Страните могат да сключат договор за продажба на чужда или отчасти чужда вещ (той ще е недействителен по отношение на истинския собственик), но съдът не може да обяви за окончателен такъв предварителен договор. В този смисъл е Решение № 141 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7446/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б..

            Ето защо и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си за приетите за установени от него обстоятелства  във връзка с дължимата се в това производство проверка на собствеността и не може да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК.

 За основателността на предявения иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че между страните е сключен валиден предварителен договор, по силата на който ответникът се е задължил да придобие описания недвижим имоти, чийто собственик е ищцата, и че е настъпил падежът на задължението на сключване на окончателен договор.

 От представените писмени доказателства се установява, че на 15.08.2016 г. е сключен предварителен договор, по силата на който А.С.В. се е задължила да продаде на В.А.Р. описания поземелен имот-нива в с. Р., Община П. срещу заплащането на цена в общ размер от 8 8000 лв.

Изпълненението на паричното задължение на ответника в отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните с доклада по делото.

Страните са постигнали съгласие окончателният договор за продажба да бъде сключен след набавяне на необходимите документи по искане на всяка от страните.

Ответникът признава, че на 01.09.2018г. е получил лично писмена покана от ищцата за сключване на окончателен договор, както и че не се е явил на посочените в същата дата и час пред нотариус за изповядване на сделката без да сочи причина за това.

От всичко изложено се установява, че между ищцата и ответника е сключен валиден предварителен договор за продажба на поемлен имот, като В.А.Р.  е платил дължимата цена за същия, а падежът за изпълнение на задължението на за прехвърляне на недвижимият имот е настъпил, но поради виновно бездействие на ответника окончателна сделка не е сключена.

 При разглеждане на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД съдът действа като нотариус, като следва да провери и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота – арг. чл. 363 ГПК. Видно от представения нотариален акт *** г., със същия Кирил Скримчиев Станимиро и В. П. В. са продали на ищцата А.С.В. правото на собственост върху поземления имот в семлището на с. Р..

От служено изисканата справка в Национална база данни „Население“ по реда на Наредба №14/18.11.2009г. се установява, че към момента на възмездното придобиване на правото на собственост върху поземления имот А.С.В. е била неомъжена.

От удостоверението за вписвания, отбеляязвания и заличавания за лицето А.С.В., издадено от Служба по вписванията при Райоен съд-П. не се установяват извършеи от същата действия на разпореждане с правото на собственост върху имота, нито прехвърлянето му на ответника преди вписване на исковата молба по настоящото дело.

От удостоверението от ТД на НАП е видно, че А. С. В. няма непогасени публични задължения.

 Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира, че са налице предпоставките за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на поземлен имот с идентификатор 62219.140.16 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *** одобрени със заповед  № РД-18-1173 от 28.05.2018г. на ИД на АГКК.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 50 лв. за платена държавна такса.

 На основание чл. 364, ал.1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да плати следващите се разноски по прехвърлянето на имота – местен данък по сметка на Община П., дирекция "МПТ", в размер на 2,5 % от данъчната оценка на недвижимите имоти (арг. чл. 46, ал.2, т.1 ЗМДТ, вр.с чл. 35, ал.2 от Наредба на Общински съвет-П. за определяне на размера на местните данъци на територията на Община П.), който възлиза на общо 220 лв., както и нотариална такса по сметка на Районен съд-П., изчислена съобразно т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, в размер на общо 144,90 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД сключения на 15.08.2016 г. между А.С.В. с ЕГН **********, като продавач, и В.А.Р. с ЕГН ********** като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-НИВА с идентификатор 62219.140.16 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *** одобрени със заповед  № РД-18-1173 от 28.05.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. *** с площ от 14 534 кв.м. с трайно предназначение на територията  - земеделска, с начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен план 140016, при съседи: поземлен имот с идентификатор  62219.140.15, поземлен имот с идентификатор  62219.140.382, поземлен имот с идентификатор  62219.140.336, поземлен имот с идентификатор  62219.140.18, поземлен имот с идентификатор  62219.140.102, поземлен имот с идентификатор  62219.140.100, поземлен имот с идентификатор  62219.140.99, поземлен имот с идентификатор  62219.140.98, и поземлен имот с идентификатор  62219.140.14.

ОСЪЖДА В.А.Р. с ЕГН ********** да плати на А.С.В. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.

 ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** ***, дирекция "МПТ", на основание чл. 364, ал.1 ГПК сумата от 220 лв., местен данък за възмездно придобиване на имота.

 ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** да плати по сметка на Районен съд на основание чл. 364, ал.1 ГПК сумата от 144,90 лв., държавна такса.

 НАРЕЖДА на основание чл. 364, ал.2 ГПК заверен препис от съдебното решение да се издава на страните след представяне на доказателства за плащане на дължимите местен данък и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: