№ 707
гр. София, 06.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152537 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото, както следва:
Предявени са от „...............“ ЕАД срещу Б. Г. К. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните
суми: 1 244,01 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: ............................., с абонатен №
125969, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 140,29 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, 23,12 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.03.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4,95 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.04.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Б. Г. К., в качеството й на
собственик/ползвател на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови
нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в .............................,
с абонатен № 125969, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая „................“ ООД в края на отчетния период на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване,
от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
1
съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Б. К., като клиент на
топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите
суми в размер, както следва: 1 244,01 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 140,29 лева - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия,
23,12 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4,95 лева - лихва за забава за периода от 16.10.2020
г. до 22.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима
и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.03.2023 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в
хода на производството по ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези
съображения „...............“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Б. Г. К., чрез
пълномощника си адв. Г.В. оспорва предявените искове като допустими, но по същество и
частично неоснователни. Не оспорва, че е ползвала топлинна енергия в претендираните от
ищеца количество и стойност, но възразява срещу дължимостта на вземанията, начислени за
периода от м. май 2019 г. до 14.06.2020 г. с довод за погасяването им с тригодишна давност.
Намира за приложим именни кратният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед
характера на вземанията като периодични плащания. По тези съображения ответницата
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „................“ ООД, с ЕИК:
................., като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с
обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на
дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Искането е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна
право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със
заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за
2
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличие на
основания за спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответницата по предявените искове е да установи
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди
това.
С оглед твърденията на двете страни и предвид конкретното оспорване, проведено с
отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период до
имота е доставена топлинна енергия от ищеца, ползвана от ответницата, на твърдяната
стойност, за който период е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия
от сочената ФДР, за която са начислени процесните суми като месечни вноски, както и, че
размерите на лихвите за забава върху двете главници за процесния период възлизат на
търсените от ищеца суми.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и характера на
конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба за погасяване по давност на
част от претендираните вземания, произнасянето по което възражение е обусловено от
наличието на данни за помесечно начислените суми, като относимо следва да бъде уважено
искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, а в тази връзка и исканията и на двете страни за
задължаване на подпомагащата страна за представяне на описаните в исковата молба и в
отговора документи, които да бъдат съобразени от експерта при изготвяне на заключението
по СТЕ.
Като ненеобходимо – предвид неоспорване размера на вземанията и липсата на
възражения за извършено плащане, следва да бъде оставено без уважение искането на
„...............“ ЕАД за допускане изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
формулираните задачи.
Като относимо към предмета на спора следва да бъде уважено искането на ищцовото
дружество за изискване от третото за процеса лице - Столична община, Дирукция ОП, отдел
ОП- Средец да представи данъчна декларация във връзка с процесния имот, както и за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи за пред Агенция по вписванията за
снабдяване с документ за собственост, касаещ процесния имот.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „................“ ООД, с ЕИК: ..............,
със седалище и адрес на управление: ...................... като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2024 г. от
10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от писмения отговор, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и от
отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „................“ ООД, с
ЕИК: .............. в двуседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
находящ се на адрес: ............................., с абонатен № 125969, включително изравнителните
сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите
за топла вода за процесния период - 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община, дирекция Общински приходи, отдел Общински
приходи – Средец и Триадица в двуседмичен срок от съобщението да представи заверен
препис от данъчна декларация във връзка с декларирането на недвижим имот с адрес:
..............................
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца „...............“ ЕАД съдебно удостоверение, което са му
послужи пред Агенция по вписванията, Стар архив и по силата на което да се снабди с
документ, касаещ собствеността върху недвижим имот с адрес: ..............................
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като в заключението си вещото лице посочи и
стойността на топлинната енергия за периода м. май 2019 г. - 14.06.2020 г., част от
процесния период.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а при
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 13398/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
4
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5