№ 8964
гр. София, 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско
дело № 20211110138843 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ТС ЕАД – редовно уведомен, не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ К. ИВ. П. – редовно уведомен, не се явява, не изпраща
представител
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ ТС ЕООД – редовно уведомен, не изпраща
представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от ищеца от 14.06.2022 г. с вх. № 121448, с
която моли да бъде разгледано делото в негово отсъствие.
ДОКЛАДВА и молба от ответника от 13.06.2022 г., с която моли делото
да бъде разгледано в негово отсъствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че в проекта за доклад, изгответн и съобщен на
страните с Определение от 20.04.2022 г. са допуснати множество неточности
във връзка с конкретните твърдения на страните и предявените искове.
Предвид което СЪДЪТ намира, че следва да бъде докладвано делото в
днешното съдебно заседание, като бъде съобразена и постъпилата молба от
04.05.2022 г. на ищеца, с която уточнява, че съгласно чл. 33 от Общите
условия клиентите са длъжни да заплащат месечните си дължими за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.
Предвид посоченото СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, като следва:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***
срещу К. ИВ. П., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от
3591,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.СОК 1, бл. 422,
вх.А, ап. 20, аб.№ 300708 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно
1
със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 593,60 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 26.11.2020 г., сумата от
29,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,21 лв. за
периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
61526/2020г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за
сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ТС“
ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице
задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на
главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Твърди, че ищецът не разполага с процесуална легитимация
по отношение претенциите за установяване съществуването на вземане за
главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
предоставена услуга за дялово разпределение. Поддържа, че не притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния недвижим имот,
тъй като не е подавал заявление за откриване на партида при ищеца. Счита, че
част от сумите, претендирани с исковата молба, са погасени по давност.
Оспорва методиката, по която ищецът начислява сумите за предоставяне на
услугата дялово разпределение, като твърди, че не е доказан начинът, по
който се определя цената за услугата, както и обстоятелството, че ищецът
действително е заплатил на дружеството за дялово разпределение
претендираните такси. Посочва, че не е бил поставян в забава, като оспорва
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия, както по основание,
така и по размер. Твърди, че чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца
от 2014 г. са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 143, ал.
1 ЗЗП и на чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. Счита за недължимо и начисленото от
ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение,
доколкото излага твърдения, че не е поставян в забава. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи
фактите, на които основава исканията си. По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със
стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми,
2
както и направените с отговора на исковата молба възражения. По иска по чл.
86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответника в забава съгласно Общите условия, за което съдът МУ УКАЗВА,
ЧЕ не сочи доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 61526/2020 г. по описа на СРС, 118
състав.
ДОКЛАДВА молба от 03.06.2022 г. от третото лице-помагач с
приложени документи.
СЪДЪТ НАМИРА, че доказателствата са относими към спора, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с молбата на третото лице-помагач документи
като писмени доказателства.
По направените в исковата молба доказателствени искания за допускане
на СТЕ и ССчЕ, СЪДЪТ намира следното:
Не се твърди в настоящото производство извършване на плащания по
партидата за процесния топлоснабден имот, поради което и не следва да бъде
допускана ССчЕ. В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил,
че не оспорва, че до имота е доставено твърдяното количество топлинна
енергия, поради което и допускането на СТЕ не е свързано с установяване на
спорни по делото обстоятелства и същото следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
СТЕ и ССчЕ.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна и с оглед
изчерпването на доказателствените искания на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:51
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3