№ 5060
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110164350 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „МИНОЛБИ“ ЕООД
срещу „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни
услуги съгласно договор № ********* с Приложение от 03.12.2021 г., сключен
между него и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Твърди, че ответникът е издал фактура № **********/04.01.2022 г. с
период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г., както следва: за мобилна услуга № ..........., съдържаща месечни
абонаментни такси (МАТ) в размер на 11, 49 лв. без ДДС.
Твърди, че е заплатил сумата по фактурата през м.02.2022 г., както и че е
надплатил сума, представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в
размер на 0, 73 лв. с ДДС (0, 61 лв. без ДДС).
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 0, 73 лв., платена без основание от ищеца в полза на
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с който оспорва иска.
Твърди, че действително между него и „МИНОЛБИ“ ЕООД е сключено
представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Това, което не е
посочено от ищеца и което е видно от представената по делото фактура №
********/04.01.2022 г., е, че в същата е отчетено предоговаряне на тарифния
1
план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1
Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна
услуга A1 М клас от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия
за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за
гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г.
В процесната фактура № ********/04.01.2022 г. за мобилна услуга №
........... всички суми са начислени правилно, като е съобразено
предоговарянето на тарифния план за услугата.
Оспорва, че ищецът „МИНОЛБИ“ ЕООД е заплатил цената на
процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че
видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е сключен
за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба става ясно, че
ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че
ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги - предмет на
договор, а услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са
свързани по някакъв начин с „МИНОЛБИ“ ЕООД. В тази връзка, процесната
сума е заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на
услугата и ако има нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то
следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „МИНОЛБИ“ ЕООД, тъй
като по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за
сметка на лицето, платило цената на фактурата.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца в случая е да докаже факта на плащането.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
получаване на сумата.
Безспорно е между страните наличие на договорни отношения между
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „МИНОЛБИ“
ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги,
предмет на договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване
на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
............
Безспорно е между страните, че във връзка с договор № *********,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ........... ответното
дружество е издало фактура № **********/04.01.2022 г. с период на
фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021
г. за сумата 21, 89 лв.
Безспорно е между страните, че сумата по фактурата, част от която е
2
исковата сума, е платена. Плащането по фактурата е отделено като безспорно
между страните с доклада по делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК.
Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на
дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение.
Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин
на „А1 България“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на
услугата, а не от „МИНОЛБИ“ ЕООД, съдът намира за неоснователно.
Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което
именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори
плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за
погасяване на задълженията на „МИНОЛБИ“ ЕООД към ответника.
Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова
евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че
задължено лице по процесната фактура е ответникът, както и че от негово име
са заплатени сумите по същата.
Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното.
Ответникът твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на
съществуващото помежду им договорно правоотношение. В тежест на
ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на
исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на
уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са
предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е
изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Наличието на
промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само
по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл. От
ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено
пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, с оглед на което
предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото за заплатена държавна такса в
размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
200 лв. От страна на ответника своевременно е заявено възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на
спора, вида и обема на осъществената правна защита, както и броя на
проведените по делото открити съдебни заседания – едно заседание,
минимума по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, същевременно – обстоятелството, че не е обвързан от
същия съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на
ВКС, I ТО, даваща възможност на съда при определяне размера на
3
адвокатското възнаграждение да съобрази особеностите на конкретния
случай, намира възражението за прекомерност за основателно, с оглед на
което адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 150 лв.
При определяне на горното съдът съобразява и обстоятелството, че му е
служебно известно, че през 2024 г. от името на ищцовото дружество против
ответника са предявени над 400 иска за връщане на суми, получени от
ответника без основание във връзка със сключени договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, преобладаващо с материален интерес под 10
лв., вкл. и под 1 лв. С оглед изложеното и за да не се стимулира процесуално
поведение, което вместо защита на субективни права има като краен резултат
генериране на разноски, горното следва да намери отражение при определяне
размера на претендираните от ищеца разноски.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
„МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
сумата 0, 73 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена без
основание от ищеца в полза на ответника.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
„МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
200 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4