Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-67 10.07.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На единадесети
юни
две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 737 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Мария Димитрова от
БАК - Бургас, процесуален представител на И.Т.Т., ЕГН ********** от гр. С.,
ж.к. „Л.“ **** и съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Оборище“ № 90, ет.2, против Решение № 795 от 09.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 3460/2018 г. по описа на БРС, с което съдът е приел
за установено по отношение на Л.Н.Т., ЕГН ********** и Н.Т.Т., ЕГН **********,
двамата от гр. София, че въззивникът е собственик на 1/6 идеална част от
следните недвижими имоти: първи етаж от сграда с идентификатор 07079.610.16.2
по КК и КР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД -18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, без последващо изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на сградата: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 40, като сградата
е разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.16, със застроена площ от 108
кв.м., брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда еднофамилна, съставляващ
реално самостоятелен обект – фурна, ЗОХ и от сграда с идентификатор
07079.610.16.3 по КК и КР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД
-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение
на КК и КР, засягащо самостоятелния обект, адрес на сградата: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 40, като сградата е разположена в ПИ с идентификатор
07079.610.16, със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи – 2, предназначение –
жилищна сграда еднофамилна, реално обслужваща първи етаж сграда с идентификатор
07079.610.16.2, придобити въз основа на саморъчно завещание, изготвено на
01.05.2013 г. от общия наследодател Т. И. Т. ЕГН **********, бивш жител ***, починал
на 20.08.**** г., като е отхвърлил иска в останалата му част, досежно втория
етаж от сграда с идентификатор 07079.610.16.2 по КК и КР на гр. Бургас,
одобрени със заповед № РД -18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, без последващо изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект, адрес
на сградата: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 40, като сградата е разположена
в ПИ с идентификатор 07079.610.16, със застроена площ от 108 кв.м., брой етажи
– 2, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, съставляващ реално
самостоятелен обект с предназначение – жилище, апартамент.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в
отхвърлителната му част изразява въззивникът, който счита решението за
неправилно. Моли съда за отмяната му и постановяване на ново, с което да приеме
за установено по отношение на въззиваемите Л.Т. и Н.Т., че въззивникът
притежава по силата на завещателното разпореждане 1/6 идеална част и от втория
етаж на сградата с идентификатор 07079.610.16.2 по КК и КР на гр. Бургас.
Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК са постъпили писмени
отговори на въззивната жалба от Л.Н.Т. чрез адвокат Кристина Семова и Н.Т.Т.
чрез адвокат Теодор Кебеджиев. В отговорите се твърди, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, като се изразява
становище обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат се съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените искове пред районния съд са с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС и чл.16, ал.2 от ЗН.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че общия наследодател на страните Т. И. Т. ЕГН **********
е бил собственик на 1/3 идеална част от сграда с идентификатор 07079.610.16.2 и
сграда с идентификатор 07079.610.16.3, което се установява по представените
решение №952/30.07.1948 г. за отчуждаване в полза на държавата и заповед
№1351/20.07.1992 г. с която е отменено отчуждаването. Също така е безспорно, че
наследодателят Т. Т., поч. на 20.08.****
г., е оставил за свои законни наследници И.Т.Т., Н.Т.Т. – ****** и преживялата
му съпруга – Л.Н.Т..
Със саморъчно
завещание от 01.05.2013 г. общият наследодател на страните е изразил волята си
като е посочил в завещанието: „За имота на ул. „Александровска“ № 40 – да се
раздели както следва: магазин – фурна, закусвалня, 1/3 част от нея да е на Н.
заедно с **** си И.Т.. При завършване на новия строеж на мястото на фурната,
апартамента който ще ми се полага при делбата със сестрите ми А. и И., да е за Н.
с две спални и две тоалетни. Офисите, които ще ми се полагат при подялбата да
се разделят по равно между синовете ми И. и Н.“.
Пред първата
инстанция е представен договор за наем от 19.09.2016 г. подписан между И. Т., А.
Х., Н.Т.Т. и И.Т.Т. в качеството им на наемодатели и наемателя „Сладко и
солено“ ООД, по силата на който на наемателя е предоставен първи етаж на
двуетажна масивна жилищна сграда от две нива, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 40 в урегулиран имот УПИ –І – 622 в кв.78 по плана на гр.
Бургас по плана за 2000 г. /кадастрален идентификатор 07079.610.16/, а именно
първо ниво със застроена площ 108 кв.м., състоящо се от магазин – закусвалня,
фурна- пещ, коридор – умивалня, производствено помещение на ниво мецанин с площ
от 30 кв.м. и производствен обект на две нива със застроена площ от 45 кв.м.
/разгъната площ 90 кв.м./, находящ се в южната част на същия имот и състоящ се
от складови помещения, хладилни помещения, канцелария, WС,
баня, стълбище и асансьор. Предмет на договора включва и ползването и притежаваното
от наемодателите сервитутно право на преминаване за вход и изход от и на ул.
„Мара Гидик“ № 11А, представляващо пътека с дължина 16 м. и ширина 2,20 м. и
разположено върху съседния УПИ – І- 619 в кв.78 по плана на гр. Бургас, за
достъп и обслужване на наетия недвижим имот, учредено с нотариални актове № **/19**
г. и №**/19** г.
Пред първата
съдебна инстанция е допусната и приета основна и допълнителна съдебно-
технически експертизи, събрани са гласни доказателства. От експертното
заключение се установява, че процесният имот представлява сграда с
идентификатор 07079.610.16.2, с площ от 108 кв. м., на два етажа, като е
описана като еднофамилна жилищна сграда. Състои се от първи жилищен етаж
включващ фурна, ЗОХ, както и от втори жилищен етаж представляващ жилище,
апартамент. Безспорно е установено по делото, че двата обекта /етажи/ имат
различни адреси- фурната е на ул. „Александровска“, апартамента на ул. „Мара
Гидик“. Вещото лице е установило погрешно заснемане на имота в службата по
кадастър, поради което стопанският етаж не е обособен като отделен имот, а като
част от цялата двуетажна сграда и с предназначение- жилищно. Въпреки това двата
етажа представляват два напълно самостоятелни обекти, всеки със самостоятелен
вход.
От
разпита на свидетелката Р. С. - работник в дружеството- наемател на фурната, се
установява, че наследодателят на страните Т. Т. приемал фурната за свой дом и
казвал, че си отива във фурната. Минавал през фурната за жилището, като не
ползвал входа откъм ул. „Мара Гидик“.
С
оглед на събраните по делото доказателства и предявения петитум на исковата
молба, съдът намира, че основният спор между страните е за това каква и била
волята на завещателя в завещателното разпореждане и дали то се отнася само за
първия етаж от двуетажната сграда или за цялата сграда, включително и за втория
етаж, обособен като жилище.
От
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност може да се направи
извод, че саморъчното завещание/завет/ се отнася само до първия етаж, а не
обхваща втория жилищен етаж. В завещателния акт наследодателят е описал
отделните обекти „магазин, фурна, закусвалня“, а по отношение на евентуално
строителство е предвидил новопостроеният апартамент да бъде за **** му Н.Т..
Първоинстанционният
съд е изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които
се споделят от настоящата инстанция, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Що
се отнася до сторените по делото разноски за въззивната инстанция и направеното
от въззивника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
претендираните от въззивиемите суми от по 900 лв.- адвокатски хонорари са
дължими от въззивника.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 795 от 09.04.2019 г., постановено по гр. дело № 3460/2018 г. по описа
на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
И.Т.Т., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Л.“ **** и съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2,
представляван адвокат Мария Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Т., ЕГН **********,***,
представлявана от адвокат К.С. сумата от 900 лв.- разноски по делото пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.Т.Т.,
ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Л.“ **** и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2, представляван
адвокат Мария Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Т., ЕГН ********** от гр. С., ул.“Х.
Д.“ № **, представляван от адвокат Теодор Кебеджиев, сумата от 900 лв. -
разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване преписи от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.