Определение по дело №2645/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК, вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Образувано по жалба на Л. А. Д. [ЕГН] от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Г. М.-САК против Заповед № 24-0444-000166 от 24.10.2024 г., издадена от Началник сектор Пето РУ на МВР при ОД на МВР- Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на собственото и МПС – лек автомобил Фиат Пунто с ДК №[рег. номер] за срок от 6 месеца.

С жалбата срещу принудителната административна мярка е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на същата. В тази връзка се излагат твърдения, че за жалбоподателят ще настъпят сериозни материални вреди, доколкото същият се грижи за съпругата си И. С. Д., която страда от онкологично заболяване, за което са приложени писмени доказателства, касаещи медицински документи. Твърди се, че Л. А. Д. следва да полага ежедневни грижи за съпруга си с оглед необходимостта да го транспортира до болнично заведение.

Съдът, като се запозна с направеното искане и съобрази представените с него доказателства и материалите по преписката, прие следното:

Искането за спиране е направено от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 171, ал. 2а, б."а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи на собственост, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице онези обстоятелства, когато има данни за поведение на водач, неотговарящо на определения стандарт за правоспособен водач, да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на административен акт, което е допуснато по силата на закона, са визирани в чл.166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 от ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. Ето защо за административния орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В конкретния случай предварително изпълнение на заповедта е допуснатото по силата на закона и то с изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

В конкретния случай се заявяват факти, че за жалбоподателя Л. А. Д. ще настъпят сериозни материални вреди, доколкото същият се грижи за съпругата си И. С. Д., който страда от онкологично заболяване. Частично тези факти се подкрепят от представените медицински документи, касаеци Болничен лист №Е20242675522 и № Е20242307854, Епикриза от 06.10.2024 г. и 20.10.2024г. на отделение по медицинска онкология на УМБАЛ „Софиямед“ ООД и Епикриза от 15.07.2024г на Клиника по гръдна хирургия на УМБАЛ „Софиямед“ ООД. Действително приложената принудителна административна мярка е възможно да създава посочените от жалбоподателя неудобства, но в тази връзка не се представят конкретни, обосновани и ясни доказателства по зипълзването на посоченото МПС. Представените медицински документи сами по себе си не водят до прекия извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда, която да е основание за спиране на изпълнението. Твърденията, че се налага И. С. Д. да бъде редовно транспортиран до болнично лечение единствено и само с процесното МПС не са подкрепени с никакви доказателства. Още повече, от наличната докладна записка от 30.10.2024г. към момента на проверката И. С. е бил в посоченото МПС и е изложил обстоятелства, че предоставянето на същият на неправоспособен водач е станало по негово настояване, с оглед да подкрепи бъдещи действия по запознаване с неговото управление. Твърдяната с жалбата вреда за жалбоподателят не е обоснована с доказателства. Не се сочат и новонастъпили обстоятелства. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спирането на изпълнението на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС. Ето защо в случая превес следва да се даде да обществения интерес, пред частния.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, вр. чл. 172, ал. 6 ЗДвП, Административен съд-Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. А. Д. [ЕГН] от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 24-0444-000166/24.10.2024 г., издадена от Началник сектор Пето РУ на МВР при ОД на МВР- Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на собственото и МПС – лек автомобил Фиат Пунто с ДК №[рег. номер] за срок от 6 месеца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.