№ 822
гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. РАДЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от Д. РАДЕВА Гражданско дело №
20244110101516 по описа за 2024 година
Обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК ,вр. с чл. 258 , чл. 266,ал.1 от ЗЗД , вр. с чл.86 от ЗЗД и осъдителен
иск с правно основание чл.258 , вр. с чл. 266,ал.1 от ЗЗД
Ищецът „А. Т. 88“ ЕООД, гр. ***, чрез пълномощник адв. М. от АК-
Пловдив излага, че на 1.06.2022 г. между страните е сключен неформален
договор за възлагане на извършване на услуги със специализирана техника, по
силата на който ответното дружество е възложило на ищеца дейности по
извличане и извозване на скална и земна маса от обект, находящ се в гр.***.
Описана е специализираната техника, договорените единични цени и е
посочено, че услугите са извършени в периода 1.06.2022 г.- 8.06.2022 г.
Заявява, че за извършените услуги е издадена фактура № *** г. на обща
стойност 42600 лв. с ДДС, изпратена на ответника, която не е платена след
изтичане на срока. Предявява иск за приемане на установено, че ответникът
„С. Г.“ ООД му дължи сумата от 20 000 лева, представляваща частична
претенция от общата сума от 42600 лева дължима по фактура № *** г.,
мораторна лихва в размер на 2683,13 лева за периода 15.07.2022 г.- 19.09.2023
г. и законна лихва от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане. Заявява, че за
сумите е издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№ 2728/2023 г. на ВТРС,
срещу която е постъпило възражение. Предявява и осъдителен иск за сумата
1
от 22600 лева, представляваща разликата между общо дължимата сума по
фактура № *** г. в размер на 42600 лева с ДДС и предявената с
установителния иск частична сума от 20000 лева. Претендира разноски. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковата претенция.
Ответникът „С. Г.“ ООД, гр.***, чрез пълномощника си адв.П. от ГАК е
депозирал отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост и
неоснователност на исковете. Оспорва всички фактически твърдения на
ищеца изложени в исковата молба относно наличието на неформален договор
за изпълнение на услуги между страните. Заявява, че след получаване на
фактурата управителят на дружеството- ответник е посетил обекта на място,
отказал е приемането на каквато и да е работа, извършена от ищеца и
първоначално осчетоводената фактура била сторнирана. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа
изложеното становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
По ч. гр.д. № 2728/2023 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 1167/6.10.2023 г. в полза на „А. Т. 88“ ЕООД против „ С. Г.“
ООД за сумата от 20 000 лева- частична претенция от обща сума в размер на
42600 лева, представляваща цена на услуга с механизация използвана на
обект в гр.***, по повод което е издадена фактура № ***/30.06.2022 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -29.09.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата от 2683,18 лева мораторна лихва за
периода 15.07.2022 г. – 19.09.2023 г. Срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение от ответника , в което се оспорва възлагане на
фактурираните услуги. Приета е фактура № ***/30.06.2022 г. с доставчик „А.
Т. 88“ ЕООД и получател „С. Г.“ ООД на стойност 42600 лева с ДДС за стока/
услуга „съгласно протокол и товарителници“. Фактурата не е подписана от
съставител и от получател. Приобщени са 25 броя товарителници с получател
„С. Г.“ ООД и превозвач- „А. Т. 88“, издадени в периода 1.06.- 8.06.2022 г. , в
които са отразени машиносмени по осем часа, марка на техниката- багер
Волво, булдозер Коматцу, Мерцедес, някой с рег. номера, адрес на
натоварване гр.*** , като на две от тях е отразeн товар-скална маса , на една е
посочен придружител на товара и всички са с положен подпис под графа
2
„получател“. Приобщен е протокол за заработени машиносмени от фирма „А.
Т. 88“ ЕООД за м.юни 2022 г. , без подписи върху него. Заключението на
вещото лице по допусната СИЕ сочи, че фактура № ***/30.06.2022 г. е
осчетоводена в счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 411 “Клиенти“
за м.юни 2022 г. В счетоводството на ответника е осчетоводена за м.юни 2022
г. по дебита на счетоводна сметка 2070 „ Разходи за придобиване на ДМА“. От
ищцовото дружество е издадена още една фактура № ***/31.05.2022 г. за
извършени услуги на обща стойност 48000 лева с ДДС , по която е отчетено
едно плащане от 10000 лева на 18.07.2022 г. По процесната фактура няма
плащане. Същата е анулирана в счетоводството на ответника по протокол №
2/1.10.2023 г. По тази фактура ответникът е усвоил данъчен кредит в размер
на 7100 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
допълва, че усвоеният ДДС е възстановен през октомври 2023 г. след издаване
на протокола за анулиране на фактурата. По делото са събрани и гласни
доказателства. Св.П., който е механик в ищцовото дружество твърди, че са
работили на обект в гр.***, който е на С. В. и К. К.. Според него те не са
стояли на обекта, а работата се ръководела от техен човек на име С., който
подписвал товарителниците. Впоследствие разбрали на чие име /на кое
дружество/ трябва да се фактурира. Посочва, че С. не е правил възражения
по време на работата и че е направил някакво плащане по първата фактура, а
по втората не е извършил плащане. Свидетелят е посещавал обекта един път,
за да види дали всичко е нормално. Твърди, че цените били договорени
предварително по телефона в базата на К., който ги съгласувал със С.. Това се
случило през м. април, май или юни. Св.К. заявява, че извършва различни
дейности в ответното дружество по силата на пълномощни от управителя. Тя
приела документите от ищцовото дружество, които пристигнали по пощата.
Предала ги на счетоводната кантора. Придвижила договора за строеж на
фотоволтаична централа в гр.***, както и фактурите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на
търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат последният
следва да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си,
чрез съществуващото валидно облигационно правоотношение между
3
страните, по които той е изправна страна, при което ответникът следва да
опровергае претенциите, или чрез факта на плащане, или като установи
наведените от него възражения за недължимост. Ищецът твърди, че между
страните е сключен неформален договор за възлагане извършването на
услуги със специализирана техника , по силата на който ответникът е
възложил на ищеца да извърши дейности на негов обект в гр.***, свързани с
извличане и извозване на скална и земна маса. Заявява се, че той е изпълнил
задълженията си по договора, което се установява от приложените
товарителници и протокол за използваната техника и човекочасове по
предварително договорените цени, за които е издадена процесната фактура.
От своя страна ответникът отрича съществуването на договорната връзка
между страните, както и приемането на работата, извършена от ищеца. Така
очертан предмета на правния спор и след обсъждане на релевантните към него
доказателства се стига до извода за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция. Това е така, тъй като липсват каквито и да е
доказателства относно основни елементи на договора за изработка, като цена,
начин на плащане, срок за изпълнение и пр. Следва да се има предвид още, че
процесната фактура не е подписана от представител на ответника, което не би
довело до опровергаване ищцовите твърдения, ако имаше други годни
доказателства, които да установят, че претендираната сума се дължи срещу
извършени и приети услуги. Такива годни доказателства не са приобщени по
делото. Протоколът към фактурата е частен свидетелстващ документ, който
ползва неговия издател и няма нужната доказателствена стойност, доколкото
не се установи да е подписан от ответника. Товарителниците, на база на които
той е издаден също не носят подпис на представител на ответника. Нещо
повече, св. П. заяви, че те са подписвани на обекта от лице на име С., който
бил човек на К. и С., но за който няма доказателства да е служител, или
пълномощник на ответника. От показанията на св.П. се установява още, че
цените са договаряни в базата на трето лице- К. К., който пък ги съгласувал с
управителя на ответника по телефона в присъствието на свидетеля, но дори
това да е така, няма никакви доказателства за параметрите на тези договорки.
Съдът би приел основателност на претенцията, въпреки, че един път
осчетоводена и ползван данъчен кредит по нея, впоследствие процесната
фактура е анулирана едностранно от ответника и данъчния кредит е
възстановен много по-късно, ако ищецът бе успял да докаже договорените
4
между страните единични цени за договорените услуги, както и приемането
на възложената работа, срещу което съгласно чл. 266,ал.1 от ЗЗД му се дължи
възнаграждение от поръчващия. При липса на подобно доказване исковете,
както установителния за сумите 20 000 лева главница и акцесорните
претенции за присъждане на мораторна лихва в размер на 2683,18 лева за
периода 15.07.2022 г. – 19.09.2023 г. и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението -29.09.2023 г. до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2728/2023 г. на
ВТРС, така и осъдителния иск, предявен за 22600 лева, представляваща
разликата между общо дължимата сума по фактура № *** г. в размер на 42600
лева с ДДС, следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК на ответника
се дължат разноски в размер на 4220 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на «А. Т. 88» ЕООД с ЕИК **********, седалище и адрес
на управление гр.***, ул.» ***» № *** срещу «С. Г.» ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. » ***» № *** за приемане на
установено дължимостта на сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева главница-
частична претенция от обща сума в размер на 42600 / четиридесет и две
хиляди и шестотин/ лева с ДДС, представляваща цена на услуга с
механизация, използвана на обект в гр.***, по повод което е издадена фактура
№ ***/30.06.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
29.09.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 2683,18 / две хиляди
шестстотин осемдесет и три лева и 18 ст./ мораторна лихва за периода
15.07.2022 г. – 19.09.2023 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2728/2023 г. на ВТРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ осъдителен иск на «А. Т. 88» ЕООД с ЕИК **********,
седалище и адрес на управление гр.***, ул.» ***» № *** срещу «С. Г.» ООД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. » ***» № *** за
5
заплащане на сумата от 22600 / двадесет и две хиляди и шестстотин/ лева
главница, представляваща разликата между общо дължимата сума по фактура
№ *** г. в размер на 42600 /четиридесет и две хиляди и шестотин/ лева с ДДС
и предявената с установителния иск частична сума от 20 000 /двадесет хиляди/
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА «А. Т. 88» ЕООД с ЕИК **********, седалище и адрес на
управление гр.***, ул.» ***» № *** да заплати на «С. Г.» ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, ул.» ***» № *** сумата от 4220 /
четири хиляди двеста и двадесет/ лева разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6