Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №459 по описа за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
342,43 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 40,08 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Ю.А.В., с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№8654/19 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент № 13, находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № ***е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период, за
процесния имот са начислявани от “***” ЕАД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-
159,42 лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 170,01 лв., услуга дялово разпределение-14,20 лв. и корекции-1,20
лв. Твърди, че в имота има монтирани 0 бр.
водомер, 0 бр. индивидуални разпределителни уреди и 1 брой щранг-лира в баня и
сградна инсталация, определена при обем 137,59 куб.м. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 342,43 лева за главница за периода 01.10.2016
г. – 30.04.2018 г. и лихва върху главницата в размер на 40,08 лева за периода:
02.12.2016 г. до 22.11.2018 г. и законната лихва върху главницата от 29.11.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№8654/2018г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
Моли, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като
трето лице да бъде привлечено Б.Б. ООД, със седалище и адрес на управление:***,
адрес в ***- фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния
адрес като твърди, че правния му интерес произтича от следното: „Т.П." ЕАД
има сключен договор при общи условия с Б.Б. ООД, за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна
собственост. През процесния период остойностяването на топлинната енергия за
процесния имот е ставало по данни предоставяни от тази фирма. Отношенията между
ищцовото дружеството и фирмите за дялово
разпределение се уреждат и с Общи условия на договорите между "Т.П."
ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за енергетиката, за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС в гр. Плевен.
Съгласно чл. 47 за третото лице помагач съществува правен интерес да участва в
делото, защото с участието си може да докаже, че извършеното от нейни служители
разпределение на топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните
договор. Твърди, че за "Т.П." ЕАД съществува правен интерес от
привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на
предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна
енергия, дружеството може да заведе
регресен иск срещу него, предвид което желае да ги обвърже с мотивите и
диспозитива на съдебното решение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който твърди, че с
решение по гр.д.№7698/2016 г. ответника бил
осъден да заплати на ищцовото дружество ТЕ за периода 577.23 лв.
01.11.2013 до 30.04.2016 г, 76.35 лв. -лихва за забава, разноски в заповедното
производство 4.39 лв., както и 555 лв. разноски в исковото производство.
Твърди, че тъй като и ответника и съпругата му са инвалиди и с минимални пенсии
подал молба до „***" с искане да бъде разсрочено плащането на сумите,
което било прието от ищеца и той, според възможностите си ежемесечно отделя
суми, за да погаси старото си задължение. Твърди, че видно от представените
доказателства е, че в апартамента му няма монтирани радиатори, не ползва топла
вода. Твърди, че от много години не
ползва и не потребява реално ТЕ/като се изключат двете малки тръби в банята/.
Твърди, че възражението, което подал срещу заповедта за изпълнение, за
недължимост на сумите, е свързано с факта, че не знае правилен ли е начина, по
който е изчислена ТЕ за отдадена сградна инсталация и дяловото разпределение.
Видно от справката на ищеца е, че дължимата сума за отопление без ИРУ е 159.42,
а сумата за ТЕ отдадена от сградната инсталация е 170.01 лв. -т.е повече
отколкото за реалната ТЕ в неговия апартамент. Желае да вземе и допълнително
становище след като топлинния счетоводител представи доказателства относно
главен отчет за уредите за дялово разпределение,и начина на изчисление на
сумите за ТЕ от отдадена сградна инсталация и действителния обем на неговия
апартамент, поради което моли да бъде задължен ищецът да представи
доказателства относно действителния обем за ТЕ отдадена от сградната
инсталация, тъй като не е ясно как е определен този действителен обем от 137.59
M3, както и топлинния счетоводител да представи доказателства в тази връзка. В
случай, че се установи, от представените доказателства от топлинния
счетоводител за главен отчет на уредите, действителния обем на апартамента му и
начина на изчисление, че посочените в ИМ суми се дължат, то моли на основание
чл.чл.241, ал.1 ГПК да бъде разсрочено изпълнението на задължението му. Твърди,
че той и съпругата му са инвалиди, съгласно ЕР на ТЕЛК, като те са пожизнени и
получават минимални пенсии/с актуализацията около 280 лв/, като не разполагат с
други доходи освен пенсиите си. Макар дължимите суми за периода, така както е
посочен в ИМ да не са толкова високи, за тях те се явяват непосилни, тъй като
едва успяват да заделят средства да изплащат старото си задължение. Във връзка
с направеното искане от страна на ищеца за назначаване на в.л, счетоводител,
моли да не бъде назначавано такова, тъй като същото само ще потвърди, че в
счетоводството на ищеца са отразени тези суми, които те претендират като
неплатени. Прави възражение за прекомерност на претендираните суми за
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца Б.Б.
ООД, със седалище и адрес на управление:***, адрес в ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не спорно между страните, че ответника Ю.А.В. е
собственик на процесния топлоснабден имот- Апартамент № 13, находящ се в ***. признание на този факт се съдържа имплицитно в
извънсъдебните изявления на ответника-Молба/л.9 от делото/ и Опис-разписка/л.10
от делото/
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен,
приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен
с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
От Препис-извлечение от сметка, неоспорено от
ответника се установява, че неплатеното задължение на ответника за топлинна
енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. е в общ размер от 342,43 лв.
главница/159,42 лв. сума за отопление, 170,01-ТЕ за сградна инсталация и 14,20
лв.- такса услуга дялово разпределение, корекция-1,20 лв./. Лихвата за върху
горепосочената главница за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г. е в размер
на 40,08 лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От заключението в
неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно
заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана
сграда. Общия отопляем обем на сградата е 7712,94 куб.м., а отопляемия обем на
жилището на ответника е 137,59 куб.м. За отопление в апартамента на абоната в
банята е монтирана щранг-лира, която представлява две тръби по 1 и 1/4 цола.
Мощността на щранг-лирата е 532 W. В апартамента не се ползва
топла вода. Няма работещи отоплителни тела, с монтирани на тях ИРУ. Извършеното
разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. Начислените суми са отразени коректно в индивидуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период 10.2016-01.2018г. и са в
съответствие с Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Изложените твърдения, че между страните има влязло
в сила съдебно решение, по което е издаден изпълнителен лист за периода 01.11.2013
до 30.04.2016 г. са неотносими към настоящия спор, тъй като претенцията касае
друг период- а именно от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., за който не се твърди да
има влязло в сила съдебно решение.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 342,43 лв.:
Не спорно между страните, че ответника Ю.А.В. е
собственик на процесния топлоснабден имот- Апартамент № 13, находящ се в ***. признание на този факт се съдържа имплицитно
в извънсъдебните изявления на ответника-Молба/л.9 от делото/ и
Опис-разписка/л.10 от делото/.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Не е спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот
се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството
си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за
услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже,поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.)
етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават
"потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след
изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за
нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за
лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение
на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Нещо повече, в § 1, т. 11 от
ДР на ЗУЕС, се сочат изрично като
разходи за управление и поддържане наред с другите изброени и разходите
за електрическа енергия, вода, отопление. При невъзможността топлофикационната
услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната
инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не
води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими
разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния
резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане
на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото
прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно
третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази
гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на
чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са
развити съображения от проф.д-р Иван Русчев по повод тълкувателно дело №2/2016
на ОСГК на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение №
2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От неоспореното
извлечение от сметка и приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че дължимата и незплатена сума за доставена до собствения на
ответника топлоснабден имот, топлоенергия е в размер на 342,43 лв. за периода
от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., за която сума искът следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422,
ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 40,08 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Това се установява и от чл.31 от Общите условия. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установи от неоспореното препис-извлечение от сметка и след самостоятелни
изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава за периода,
считано от дата на изпадането в забава 02.12.2016г. до 22.11.2018г. е в размер
на 40,08 лв., за която сума следва искът да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция. Ответника е
направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът намира, че фактическата и правна
сложност на делото не обуславя по-висок размер на юрисконсултското
възнаграждение. Предвид изложеното следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100,00 лв. С оглед горното следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 325,00 лв. /75 лв.+100
лв.+150 лв./за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Ответникът е направил искане
за разсрочено плащане на задължението. Представил е писмени доказателства за
доходите, които получава от пенсия, както и тези на неговата съпруга.
Представил е доказателства за влошеното си здравословно състояние, както и това
на съпругата му. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 383,51
лв. и разноските, които за двете производства възлизат на 400.00 лв., или обща
сума за плащане – 783.51 лв., трябва да бъде разсрочено на 12 последователни
месечни вноски, всяка от които в размер на по 65,29 лв. Първата вноска е
платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе
в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до
окончателното изплащане на вземането.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Ю.А.В.,
с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора “***”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 342,43 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., в едно със законната
лихва от 29.11.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5501/30.11.2018г.
по ч.гр.д.№8654/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Ю.А.В., с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 40,08 лева, представляваща лихва
за забава върху 342,43 лв. за периода 02.12.2016г. – 22.11.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5501/30.11.2018г.
по ч.гр.д.№8654/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю.А.В., с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75,00 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.8654/2018 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю.А.В., с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 325,00 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
РАЗСРОЧВА,
на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, с което се установява
вземането на "“***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, в общ размер на главница, лихва и разноски - 783.51 лв., като
постановява ответника да заплати горепосочената сума на 12 последователни
месечни вноски, всяка от които в размер на по 65,29 лв. Първата вноска е
платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе
в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до
окончателното изплащане на вземането.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца Б.Б. ООД, със седалище и адрес на управление:***,
адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: