Решение по дело №170/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260043
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20211620100170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом, 11 април 2022 година

 

        Ломски районен съд, гражданска колегия , трети състав в публичното заседание на 21.03.2022 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

       При секретаря : Росина Д., като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 170/21 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

        Ищецът“ЧЕЗ Електро България”АД, в исковата си молба до съда, претендира, че ответника М.Д. *** , не е изпълнила задълженията си по договор, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ – доставка на ел.енергия срещу заплащане  консумацията й, има липса на изпълнение от страна на потребителя/ответника/ на основното му задължение – заплащане на цената на получаваната и потребена от него ел.енергия – чл.19 от Договора, уреждащ отношенията между ТД и потребителите, като и искане за обезщетение – чл.86 ЗЗД за забавено плащане на тази цена, тъй като престацията на потребителя е в пари.

      Ответника , редовно се представлява от особен представител адв.П. П. , който  оспорва иска, счита го за недопустим. Оспорва факта, че с предявяването на исковата молба на е спазен преклузивния месечен срок и същата като такава се явява просрочена.   
       Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

       Съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,от ал. 3 до 5 ,уреждаща начина и условията при които общите условия влизат в сила за потребителите. Съгласно ал. 4 на чл. 98а от ЗЕ общите условия влизат в сила за потребителите, които купуват електроенергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане (след публикуването им в един централен и един местен ежедневник). В срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения - арг. от ал. 5 на чл. 98а от ЗЕ. Следователно тази уредба сочи за договорни отношения между потребителите и крайния снабдител на електрическа енергия, която изключва възможност за оспорване на общите условия преди влизането им в сила. Такава нормативна регламентация е предвидена с оглед характера на договорите при общи условия, при които индивидуалното разискване на договорните клаузи е практически невъзможно (което се обуславя от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара - като доставка на електрическа и топлинна енергия, застраховане, доставка на вода и др.). В тези случаи начина на договаряне е опростен, като предварително едната страна (доставчикът) е определила съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които ще бъдат сключени. При тези договори съдържанието им се оказва типизирано, а не индивидуализирано според личните разбирания на страните. За другата страна (потребителят) при този вид договори съществува само възможност да приеме клаузите, или да не сключи договор. Не съществува пречка и при договорите при общи условия съдържанието на договора да включва и "специални условия", индивидуално обсъждани и договаряни от страните, което е предвидено в посочената по-горе разпоредба на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.

        Ответника , живее на посочения адрес с посоченото ИТН, не се е издължил по претенцията за ползвана електроенергия, т.е. има неизпълнение на договорни задължения, и съдът намира,че процесния случай е типичен за пълно неизпълнение на договорните отношения от страна на ответника-длъжник, т.е. не е осъществил нищо от предметното съдържание на дължимата престация и не е осъществил дължимия резултат да плати претендираната сума. Вина за това има само и изключително ответника, и вследствие на неизпълнението си е причинил неблагоприятни последици на ищеца, поради което следва да поеме своята отговорност като санкция, т.е. да отстрани настъпилите у ищеца неблагоприятни последици от виновното неизпълнение и обезщети ощетения с паричния еквивалент  и следва да заплати същите.

От друга страна от събраните по делото доказателства се установи по един категоричен и безпротиворечив начин, че за процесния период липсва плащане от страна на ответника. Не са ангажирани доказателства, за плащане от страна на ответницата на дължимите суми за консумираната електроенергия.

      Ищцовото дружество е депозирало заявление в съда по реда на чл.410 ГПК, като заповедта му е връчена , като длъжника е заявил,че не дължи изпълнение по същата. Съдът е указал на заявителя да предяви иск при условията на чл.422 ГПК. Такъв иск е депозиран в срок, което е дало началото на настоящето производство.

   Настоящият съдебен състав, не споделя изразеното от адв.П., че ИМ е просрочена, а това е така, защото съгл. Отговора му на ИМ , същият заявява, че ЛРС е дал указания на заявителя по заповедното производство/ в случая ищеца по настоящето/ за предяви иск за вземанията си в 1-месечен срок, като безспорно се установява, че съобщението е получено на 17.12.2020г.

    Спора в случая е , че горните указания са изпълнени с подаването до съда на ИМ, подадена на 18.01.2021г., т.е. според адв.П. , същата е просрочена с един ден.

    От друга страна съгласно чл.60 ГПК, ал.5 „ Срокът , който се брой на месеци, изтича на съответното число на следващият месец.“

Но според ал.= на същият чл.60 ГПК, „Когато последният ден от срока е неприсъствен, то срокът изтича в първият следващ присъствен ден.“

В процесния случай изтичащият срок е на 17 януари 2021 г.- неделя, и съгл. Цитирания по горе текст, следващият ден е 18  януари, т.е видно от доказателствата по делото се установява, че ИМ е изпратена на 18.01.2021г., т.е. в срок.

             По отношение депозирания от пълномощника на ищеца списък на разноските, реализирани от него по чл.80 ГПК, съдът намира, че искането основателно. 

              Водим от горното, съдът

 

                                   Р  Е   Ш  И :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ф.Д. , с ЕГН **********,***, с ИТН 300244616079 , дължи на “ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК *********,  сумата от 2268,48 лв./две хиляди двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и осем ст./ - главница, представляваща ползвана,но незаплатена електроенергия и лихва за забава в размер на 614,53 лв./шестстотин и четиринадесет лева и петдесет и три ст./ считано от 04.07.2017г. - 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

     ОСЪЖДА М.Ф.Д. с ЕГН **********,*** да плати на „ЧЕЗ Електро България“АД сумата от 124,66лв./сто двадесет и четири лева и шестдесет и шест ст./, разноски по заповедното производство и сумата от 509,08 лв./петстотин и девет лева и осем ст./, разноски по исковото производство, от които ДТ-83,08лв./осемдесет и три лева и осем ст./ и за особен представител – 426,00 лв./четиристотин двадесет и шест лева/.

 

      Решението подлежи на обжалване пред МОС във двуседмичен срок от съобщението му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: