№ 249
гр. Шумен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20253600500594 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 627/30.07.2025 г. по гражданско дело № 20243630102658
по описа за 2024 година на Районен съд - Шумен, съдът е постановил
следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ш. Ш. С. с ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „....“ № 12, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
„Младост“, ж.к. “....“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С. СУМАТА от 10,17 лв. (десет лева и седемнадесет стотинки),
представляващи абонаментни такси по Договор за мобилни услуги №
********* от 01.07.2021 г. с предпочетен номер +...., 24,71 лв. (двадесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки), представляващи абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги № ....6 от 01.07.2021 г. с предпочетен
номер +.... 80,38 лв. (осемдесет лева и тридесет и осем стотинки),
представляващи абонаментни такси по Договор за мобилни услуги №
********* от 01.07.2021 г., изм. с Допълнително споразумение №*********
от 13.08.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер
...., 749,00 лв. (седемстотин четиридесет и девет лева), представляващи
обезщетение за невърнато оборудване по Договор за услуга Интернет за
дома № ....6 от 01.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 18.03.2024 г. до окончателното плащане, за които има издадена
1
заповед за изпълнение на парично задължение № 473 от 22.04.2024 г. по ч.г.д.
№ 995/2024 г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “....“, бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. срещу Ш. Ш. С. с ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „....“ № 12, за установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 473 от 22.04.2024
г. по ч.г.д. № 995/2024 г. на ШРС в останалата част като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Ш. Ш. С. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „....“ № 12, ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “....“, бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата от 1109,57 лева
(хиляда сто и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляващи
част от направени от ищцовата страна разноски в исковото и заповедното
производството, съразмерно на уважената част от исковете.
Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, е останал
ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, който чрез пълномощника си адвокат З.
Й. Ц. от САК, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за неправилност
поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, в частта му с която исковете
са отхвърлени за следните суми:
- 29.97 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 9.99 лв. всяка) и
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 01.07.2021 г. за мобилен номер +....;
- 49.98 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 16,66 лв. всяка) и
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за услуга
интернет за дома № ....6 от 01.07.2021 г. за мобилен номер +....
- 104.97 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка) и
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 01.07.2021 г. за мобилен номер +...;
като се постанови решение, с което исковите претенции бъдат уважени.
Жалбоподателят възразява срещу извода на съда, че клаузата за
неустойка, така както е уговорена в сключените договори за мобилни услуги е
договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, както и че същата е неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП. Позовава се на съдебна практика в този смисъл: Определение № II-
260320/ 08.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1597/2020 г. по описа на ОС - Бургас, ГО;
Определение № 1001/30.06.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1186/2020 г. по описа на ОС -
Пловдив, ГО; Определение № 1243 от 30.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1259/2020 г.
по описа на ОС - Пловдив, ГО; Определение от 21.07.2020г. по в.ч.гр.д. №
2
418/2020 г. по описа на ОС - София, ГО; Определение от 23.02.2021г. по
в.ч.гр.д. № 1785/2021 г. по описа на СГС; Определение от 23.02.2021 г. по в.
ч.гр.д. № 1775/2021 г. по описа на СГС; Определение от 27.01.2021 г. по
в.ч.гр.д. № 844/2021 г. по описа на СГС; Определение от 09.02.2021 г. по
в.ч.гр.д. № 1377/2021 г. по описа на СГС; Определение от 26.05.2020 г. по
в.ч.гр.д. № 3663/2020 г. по описа на СГС; Определение от 12.08.2020 г. по
в.ч.гр.д. № 5872/2020 г. по описа на СГС.
Сочи, че предвидения максимален размер на неустойката обезпечава
нейната валидност, като гарантира, че няма да излезе извън присъщите й
функции, съобразно установените в практиката критерии. Поддържа, че както
базата, на която се изчислява неустойката, така и размерът й са предварително
и индивидуално определени. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Ш. Ш. С., чрез
назначения, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител адвокат С. П. от
ШАК, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено. Излага
подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител. Пълномощникът му адв. З. Й. Ц. от САК
депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, поддържа
въззивната жалба и претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Назначения й, на осн.
чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител адвокат С. П. от ШАК, депозира
писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, поддържа отговора на
въззивната жалба и и излага подробни съображения.
ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени
доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
3
Производството е образувано по постъпила искова молба от "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК130460283 срещу Ш. Ш. С. с ЕГН ********** за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № №
995/2024г. по описа на ШРС.
В исковата молба ищецът твърди, че вземането на ищеца касаело
неплатено задължение в размер на 1108,40 лв. по договор за мобилни услуги.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения как се
формира този размер на цялото задължение на длъжника като става ясно, че
то включва неплатени месечни абонаменти и неустойка. Съдът издал
заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на длъжника по чл. 47, ал.
5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът дал на заявителя
едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането.
Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с
указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае
за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Иска се
заплащане на разноските и по настоящото исково производство.
В предоставения на ответника срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК. В отговора е посочено, че предявения иск е процесуално
допустим. Направено е възражение, че иска е неоснователен по отношение на
претенцията за присъждане на суми за договорени неустойки в общ размер на
933,14 лв. Моли в тази си част искането да бъде отхвърлено като
неоснователно и недоказано.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В частта, с която
установителните искове са уважени, първоинстанционното решение е влязло
в сила като необжалвано.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно
неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Страните спорят относно наличието на валидно основание и право в
полза на дружеството – ищец да претендира процесните неустойки.
На 01.07.2021 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на
„Йеттел България” ЕАД) и ответника Ш. Ш. С. е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +.... за срок от 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 11.99 лв. и промоционалния месечен абонамент от 8,99
лв. за срока на договора. След изтичането на срока на договора той се
превръщал в безсрочен и се прилагал стандартния абонаментен план.
Съгласно Договора за мобилни услуги при прекратяване на договора по вина
на потребителя преди изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в
4
размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на
договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят
дължи и разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв
за периода до края на договора, но не повече от три месеца.
На същата дата страните подписали и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +... за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент
в размер на 36.99 лв. и промоционалния месечен абонамент от 31,99 лв. за
срока на договора. След изтичането на срока на договора той се превръщал в
безсрочен и се прилагал стандартния абонаментен план. Съгласно Договора за
мобилни услуги при прекратяване на договора по вина на потребителя преди
изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в размер на дължимите
абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3
такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и разликата между
стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на
договора, но не повече от три месеца.
На 01.07.2021 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на
„Йеттел България” ЕАД) и ответника Ш. Ш. С. е сключен и Договор за услуга
Интернет за дома № ....6 с номер на услугата .... със стандартен месечен
абонамент в размер на 19,99 лв. С подписването на договора на ответника е
предоставено устройство марка ZTE, модел 5G Indoor router MC801A.
Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Между страните е уговорено, че
при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на
договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни
такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси.
Същата разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги
предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, в
случай, че не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то той
дължи неустойка в размер на 749 лв. с ДДС.
На 13.08.2021 г. между страните е сключено и Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/ фиксиран номер ...,
съгласно което за мобилен номер .... влиза в сила нов абонаментен план, за
срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 41.99 лв. и
промоционален месечен абонамент от 36,99 лв. за срока на договора. Между
страните е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на
дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не
повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и
разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за
периода до края на договора, но не повече от три месеца.
Ш. Ш. С. не изпълнил задълженията си за заплащане на месечните
абонаментни такси по посочените по-горе договори за услуги в периода м.
01.2022 г. – м. 05.2022 г. в общ размер на 67,58 лв., както следва:
- 10,17 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по
5
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.07.2021 г. с предпочетен номер
+....;
- 24,71 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги № ....6 от 01.07.2021 г. с предпочетен номер +....
- 80,38 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.07.2021 г., изм. с
Допълнително споразумение №********* от 13.08.2021 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер .....
Предвид горното на основание чл. 11 от договорите мобилният
оператор начислил неустойка в размер на:
- 45,29 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси без ДДС (по 9,99 лв.), ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващ на
оставащия срок до края на договора (15,32 лв.) по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.07.2021 г. с предпочетен номер +....;
- 68,49 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси без ДДС (по 16,66 лв.), ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващ на
оставащия срок до края на договора (18,51 лв.) по Договор за услуга интернет
за дома № ....6 от 01.07.2021 г.;
- 130,36 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси без ДДС (по 34,99 лв.), ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващ на
оставащия срок до края на договора (25,39 лв.) по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.07.2021 г. с предпочетен номер +...;
- 749,00 лв., представляваща неустоечна клауза в случаите, в които при
прекратяване на договора рутерът за безжичен интернет не е върнат.
Така общо фактурираните неустойки възлизат на 993,14 лв.
На 18.03.2024 г. „Йеттел България” ЕАД депозирали в съда заявление
по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 995/2024 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 473 от 22.04.2024 г., с която разпоредил
Ш. Ш. С. да заплати на заявителя претендираните вземания в общ размер на
1108,40 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2024 г. (подаване на
заявлението по пощата). Заповедта обаче била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок
да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото
производство е образувано именно на основание указанията на съда.
Т. 11 от договорите предвижда, че при прекратяване на договора преди
изтичане срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение
6
на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от
три месеца.
Основният спорен въпрос, пренесен във въззивното производство, е:
Дали горепосочената неустойка е договорена извън присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а с оглед качеството на потребител на абоната
се поставя въпроса дали същата се явява и неравноправна и съответно
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5
от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета?
Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна
практика.
Според ПЪРВОТО становище, отговорът е положителен. Това
становище е намерило израз в Решение № 933 от 4.07.2022 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1352/2022 г., Решение № 1026 от 11.07.2023 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1297/2023 г., Решение № 1025 от 11.07.2023 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1126/2023 г., Решение № 250 от 27.10.2023 г. на ОС - Шумен по
в. гр. д. № 306/2023 г., Решение № 113 от 19.05.2022 г. на ОС - Шумен по в. гр.
д. № 48/2022 г., Решение № 113 от 19.05.2022 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. №
48/2022 г., Решение № 48 от 13.03.2025 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 55/2025
г., Решение № 84 от 19.04.2024 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 117/2024 г.,
Решение № 244 от 25.10.2023г. на ОС - Шумен по в. гр. д. №
20233600500233/2023г., Определение № 622 от 24.04.2025 г. на ОС - Шумен по
в. ч. гр. д. № 212/2025 г.
Според ВТОРОТО становище, отговорът е отрицателен. Това
становище намерило израз както в цитираните от жалбоподателя актове, така
и в Решение № 933 от 4.07.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1352/2022 г.,
Решение № 3410 от 3.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 1533/2024 г., Решение №
1403 от 21.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2022 г., Решение № 116 от
18.07.2025 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2025 г., Решение № 383 от
29.11.2024 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 582/2024 г., особеното мнение към
Определение № 622 от 24.04.2025 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 212/2025
г.
Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с
Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.
В случая обаче, е безпредметно да се взема становище по този
въпрос, тъй като претенцията на дружеството мобилен оператор подлежи
на отхвърляне на друго основание. Доколкото не са ангажирани
доказателства за заплащане на съответните месечни вноски, съдът приема за
установено виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в
неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси – per argumentum
7
чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 19б, б. "в" от Общите условия на оператора,
последният има право едностранно да прекрати индивидуалния договор с
потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане на предвидения
срок. По отношение на претендираната компенсаторна неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, за да възникне правото на неустойка за
ищеца, следва да е налице прекратяване на процесния договор преди изтичане
на срока му по вина на абоната и по инициатива на ищеца. Съдът следва да
даде отговор на въпроса дали макар да е бил изправна страна по договора (а
ответникът да е бил неизправен длъжник) ищецът надлежно е упражнил
правото си да прекрати договорите, респ. за него са възникнали вземания за
компесаторни неустойки, претендирани по делото.
Ищецът не е ангажирал доказателства за развалянето на сключените
между страните договори и преустановяване на договорната обвързаност
преди изтичането на 24-те месеца от сключването им. Несъмнено поведението
на ответника, изразяващо се в договорно неизпълнение на поетите
задължения, е основание за едностранно прекратяване на договорите от
страна на доставчика на услугите на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С цитираната
разпоредба е предвидено правото на кредитора в случаи, в които длъжникът
по един двустранен договор не изпълнява задължението си поради причина, за
която отговаря, да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора
за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
В производството не са ангажирани доказателства за извънсъдебно
упражняване правото на ищеца и отправяне на изявление за разваляне на
договорите преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно преди
връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Дори да се приеме по
реда на чл. 235 ГПК, че тогава ищецът е реализирал правото си като изправна
страна да развали занапред договорите с оглед продължителното им
изпълнение, то към този момент сроковете на договорите вече са били
изтекли. Процесните договори са сключени в писмена форма и в същата
форма следва да бъде извършено тяхното прекратяване преди изтичане на
договорения между страните срок. Дори и да бъде прието, че с подадената
искова молба по реда на чл. 422 ГПК са били прекратени сключените с
ответника договори за мобилни услуги, то това обстоятелство би било
основание за начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната след тази дата, т. е. за в бъдеще, а не и с обратна
дата.
В обобщение на изложеното, по отношение на претенциите на ищеца за
компесаторни неустойки в процеса е останало недоказано твърдението на
страната за предсрочно прекратяване на договорите, което е от значение за
валидното възникване на задължението на ответника за заплащане на
неустойка. От изложеното следва и извод, че за ответника не е възникнало
задължението да заплати неустойките, дължими при предсрочно прекратяване
8
на договора, с оглед което и тези претенции на ищеца следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
В същия смисъл е и формираната вече съдебна практика по сходни
и/или идентични казуси намерила израз в: Решение № 3410 от 3.06.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 1533/2024 г., Решение № 1598 от 20.03.2024 г. на СГС по в.
гр. д. № 3753/2023 г., Решение № 3573 от 9.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
13583/2023 г., Решение № 400 от 23.05.2025 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
464/2025 г., Решение № 975 от 3.10.2025 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1599/2025 г., Решение № 1338 от 3.12.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1610/2024 г., Решение № 179 от 9.02.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1715/2022 г., Решение № 58 от 4.04.2022 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. №
33/2022 г., Решение № 775 от 10.07.2025 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
714/2025 г., Решение № 504 от 25.06.2025 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
556/2025 г., Решение № 774 от 10.07.2025 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1202/2025 г., Решение № 79 от 15.03.2023 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. №
43/2023 г., Решение № 334 от 28.02.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1506/2022 г., Решение № 159 от 25.03.2025 г. на ОС - Велико Търново по в. гр.
д. № 984/2024 г., Решение № 522 от 1.07.2025 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
253/2025 г., Решение № 113 от 9.05.2025 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. №
135/2025 г., Решение № 331 от 30.04.2025 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
485/2025 г., Решение № 48 от 7.03.2025 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. №
738/2024 г., Решение № 1323 от 15.12.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
534/2022 г., Решение № 371 от 10.04.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
257/2024 г., Решение № 1 от 3.01.2024 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1874/2023 г., Решение № 1083 от 19.12.2024 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
209/2024 г., Решение № 102 от 20.06.2023 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
132/2023 г.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалвана част, тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат.
По разноските:
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,
въззивника няма право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 627/30.07.2025 г. по гражданско дело №
20243630102658 по описа за 2024 година на Районен съд – Шумен в
ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част, с която с която исковете са отхвърлени за
следните суми:
- 29.97 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 9.99 лв. всяка) и
9
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 01.07.2021 г. за мобилен номер +....;
- 49.98 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 16,66 лв. всяка) и
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за услуга
интернет за дома № ....6 от 01.07.2021 г. за мобилен номер +....
- 104.97 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка) и
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 01.07.2021 г. за мобилен номер +...;
В останалата му част Решение № 627/30.07.2025 г. по гражданско дело
№ 20243630102658 по описа за 2024 година на Районен съд – Шумен е влязло
в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10