Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич,
10.06.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на десети
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
при участието на
секретар Ирена И. ,като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4651/2018
ДРС , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД гр.София срещу Д.С.Я. ЕГН ********** *** за установяване на вземания , за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 834/2018г.
ДРС в размер на: - 1971,17лв.. - главница по договор за потребителски кредит N …. от 10.07.2017г. заедно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане; - 713,14 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2017г.-16.10.2017г.; - 8,77 лв.- обезщетение
за забава за периода 15.08.2017г. – 13.02.2018г.
В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите суми въз основа на
договора за кредит.
Претендират се разноските в
производството.
Обстоятелства,от които
произтичат правата и възраженията на
страните:
Между страните е сключен договор за
потребителски кредит N …. от 10.07.2017г.
Кредитната сума е 1500 лв.Общото задължение с лихви и такси е 2684,31лв.
Сумата е разсрочена на 26 погасителни месечни вноски, от които 25 в размер на
103,24 лв. и една вноска от 103,31 лв.От 15.08.2017г. длъжникът е
преустановил плащанията по договора за повече от три вноски.Настъпила е
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение.Ищецът претендира от
ответника вземане по договора за кредит в размер на 1971,17 лв. – главница ; -
713,14 лв. - договорна лихва за периода
15.08.2017г. – 16.10.2017г. ;- 86,77-
лихва за забава за периода 15.08.2017г. – 13.02.2018г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Не
оспорва сключения договор за кредит.Твърди , че ответникът не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост и затова вземането не е изискуемо към датата на заявлението.
Правна
квалификация -Предявен е иск по 422 ГПК
във вр. с чл. чл.430 ТЗ и
чл.9 от Закона за потребителския кредит.С проекта за доклад е дадена квалификация по чл.240 ЗЗД.
Промяната в правната квалификация не влияе на разпределената доказателствена
тежест и не накърнява интересите на страните.
Възражения на ответника:
1/
Нищожност на клаузата на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост;
нищожност като неравноправна на клаузата
за застраховка „Живот” и „Безработица”,Еднократна такса за оценка на риска, тъй
като не са доброволни, а съставляват условие за сключване на договора за
кредит.
2/Липса
на предпоставки за настъпване изскуемост
на цялото вземане по договора за кредит ; ненадлежно уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на
задължението, ergo ответникът дължи само непогасените вземания с падеж към
датата на заявлението.
Не
се спори от страните, че е сключен договор за кредит.
Спори се размер на дължимите по договора за кредит суми;
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
По делото са събрани писмени
доказателства.Прието е заключение на вещото лице по извършената съдебно – счетоводна
експертиза.
След като съобрази доводите на страните и
обсъди доказателствата по делото , съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Фактите:
Представен е с исковата молба Договор за
потребителски кредит N … сключен на 10.07.2017г. между ТИ БИ АЙ Банк ЕАД и Д.С.Я. ЕГН **********.Предмет
на договора е кредит от 1500 лв. със рок
- 15.09.2019г.В р.11.20 е представен погасителен план за връщане на
кредитната сума на вноски - 25 по 103,24 лв. и последната от 103,31 лв.Съгласно
чл.16.2 от договора при просрочие на три поредни вноски , цялото непогасено
задължение става предсрочно и незабавно изискуемо.
Представено е искане за откриване на банкова
сметка ***, подписано от ответницата.Ищецът е отправил уведомление за
предсрочна изискуемост на договора без данни за получаването му от
ответника.Направена е отметка , че получателят се е преместил на друг адрес.
Съдебно-счетоводната експертиза дава
заключение, че размера на кредита по процесния договор е общо
2684,31 лв., която включва сумата от 1971,17 лв., формирана от 1500 лв. - кредит ; 128,70 лв. застраховка комбо живот ,
131,27 лв. – застраховка комбо безработица;-211,20 лв. еднократна такса оценка
на риска;-713,14 лв. - договорна
лихва.На ищцата са преведени на 10.07.2017г. 1971,17 лв. В банково бордеро е
записано основание на банковия превод – „усвояване на кредит от СмартИнфо ….”.От така
преведената сума на същата дата са удържани 259,97 лв. –сбора от двете
застраховки „Комбо Живот” и „Безработица” и 211,20 лв. - еднократна такса за оценка на
риска.Кредитната сума от 1500 лв. е била изтеглена касово от ответницата на 10.07.2017г.Ответницата
е просрочила три поредни месечни вноски -
на 15.08.2017г. , 15.09.2017г. и 15.10.2017г.Неплатената сума по
договора експертизата дава в два варианта
- към датата на заявлението-
722,68 лв. и към датата на изготвяне на експертизата- 1651,84 лв.Сумите
представляват сбор от падежирали месечни вноски, като всяка вноска включва
главница и договорна лихва.Обезщетението за забава възлиза на 11,91 лв. в първи
вариант и 62,31 лв. във втори за времето на забавата.
Правни изводи:
Доказва се по безспорен начин наличие на
валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на
договор за кредит.Доказва се , че кредита е усвоен от ответницата.
Възраженията на ответника за нищожност на договора съдът намира за неоснователни.Клаузите
за застраховки „Комбо живот” и „Безработица” не са нищожни.Те са част от
договореното между страните.Не са условие за сключване на договора , а
възможност, от която ответникът се е възползвал.Договорената цена на
застраховките участва във формиране на общата дължима сума.По същия начин стои въпроса и за еднократната такса за
оценка на риска.
Към датата на заявлението –
02.03.2018г. са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответницата е просрочила
три поредни месечни вноски-чл.16,т.2 от договора.Уведомлението за предсрочната
изискуемост на кредита не е достигнало до ответницата.Отметката на обратната
разписка сочи, че получателят се е преместил на друг адрес.Адресът , на който
неуспешно е направен опит от кредитора за връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост е единственият
известен по делото адрес- с.С. На този адрес е връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК покана за доброволно изпълнение заедно с заповедта за незабавно изпълнение.
Договорът за кредит не урежда начин на
размяна на кореспонденция между страните , нито съдържа уговорки за фингирано
връчване , поради което не може да се приеме, че е налице такава
хипотеза.Кредиторът е избрал като начин на връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост чрез пощенска пратка.За да се счете уведомлението
връчено, следва да бъде доставено на адресата лично или на
пълнолетен член от семейството- чл.5,ал.1 от Общите правила, приети с
решение N 581/27.10.2010г.
на Комисията за регулиране на съобщенията.В Общите условия и чл.36,ал.2 от
Закона за пощенските пратки, регламентиращ условията за доставяне на пощенски
пратки , не въвежда фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при
изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5,ал.3, пратката ще се
счита за доставена на получателя.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че ответницата не е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.В съответствие с Тълкувателно
решение 8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС
тя дължи само падежиралите към датата на устните състезания вноски.Съобразно заключение на вещото лице ,
вариант втори , те са в размер на : - 1064,60 лв. - главница
по месечни вноски с падежи за плащане от 15.08.2017г. до 15.11.2018г. ;- 587,24 лв. – договорна лихва по месечни вноски с падежи
за плащане от 15.08.2017г. до 15.11.2018г.;
обезщетение за забава в размер на 62,31 лв.-
договорна лихва по месечни вноски с падежи за плащане от 15.08.2017г. –
15.11.2018г. , общо 1714,15 лв.До този размер искът като основателен ще бъде
уважен от съда.За разликата до 2771,08 лв.
ще бъде отхвърлен.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи
законна лихва за забава върху главницата
от датата на заявлението до окончателното плащане.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените по
делото разноски съобразно уважената част от иска: – 69 лв. платена държавна такса; 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение ;- 75 лв. депозит за вещо лице и 424 лв. –
депозит за особен представител.
На същото правно основание в полза на
ответника съдът присъжда и сторените разноски по ч.гр.дело N 834/2018г. по описа на РС Добрич – 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 55,42 лв.
– платена държавна такса.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Я. ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ
на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК ********* гр.Добрич , ул.”Димитър Хаджикоцев”52-54,
представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов и Александър Чавдаров Димитров
следните суми – предмет на заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.дело N 834/2018г. по описа на РС Добрич: - 1064,60 лв./ хиляда шестдесет и четири
лева 60 ст./ - главница по месечни вноски с падежи за плащане от
15.08.2017г. до 15.11.2018г. ;-
587,24 лв. /петстотин осемдесет и седем лева 24 ст. / – договорна лихва по месечни вноски с падежи
за плащане от 15.08.2017г. до
15.11.2018г.; обезщетение за забава в
размер на 62,31 лв. за периода 15.08.2017г. – 15.11.2018г., общо 1714,15 лв./
хиляда седемстотин и четиринадесет лева 15 ст. / , като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1714,15 лв. до 2771,08 лв.
ОСЪЖДА
Д.С.Я. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК ********* гр.Добрич ,
ул.”Димитър Хаджикоцев”52-54, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов и
Александър Чавдаров Димитров сторените разноски
по гр.дело N 4651/2018г.
на ДРС:– 69 лв. платена държавна
такса;150 лв. – юрисконсултско възнаграждение ;-75лв. депозит за вещо лице и
424 лв. – депозит за особен представител.
ОСЪЖДА
Д.С.Я. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК
********* гр.Добрич , ул.”Димитър Хаджикоцев”52-54, представлявано от Валентин
Ангелов Гълъбов и Александър Чавдаров Димитров сторените разноски по ч.гр.дело N 834/2018г. по описа на
ДРС:– 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 55,42 лв. – платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: