РЕШЕНИЕ
№ 14201
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110128393 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..., ЕИК ..., твърди, че ответниците Ю. Т. С., ЕГН ********** и Ч. Т. С.,
ЕГН **********, като съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., гараж
5, с аб. № ..., дължат в условията на разделност сумата от 90,51 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 13,54 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата от 23 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 4,79 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., при
следните квоти:
- 1/2 ид.ч. за Ю. Т. С., ЕГН **********, или сумата от 56,76 лв, представляваща сбора
от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 6,77 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 22.10.2020 г.; мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 2,4 лв. за
периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., и
1
- 1/2 ид.ч. за Ч. Т. С.ЛОВ, ЕГН **********, или сумата от 56,76 лв., представляваща
сбора от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 6,77 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 22.10.2020 г.; мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 2,4 лв. за
периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г.
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „... съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 53181/2020 г. по описа на СРС.
Претендира разноски. Представя доказателства и сочи други относими и допустими такива,
в т.ч. изслушване на експертизи.
По искане на ищеца, на негова страна, като трето лице-помагач, е конституирано
дружеството за дялово разпределение ..., което е представило като доказателства
намиращите се у него документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение, в
т.ч. индивидуални справки за процесния период и документи за главен отчет на уредите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ч. Т. С. е депозирал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител адв. З. К., с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва процесният имот да е топлоснабден, респективно да има монтирани
отоплителни тела и уреди за дялово разпределение. Твърди, че договорът, сключен между
ФДР и Етажната собственост, в чиято сграда се намира процесният имот, е прекратен с
изтичане на предвидения 10-годишен срок. Оспорва да са монтирани измервателни уреди в
имота, собственост на ответника. Твърди, че квотите на собственост не са доказани от
ищеца. Заявява, че от приложените писмени документи „Съобщение към фактура“ не става
ясно за кой обект се отнасят. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Прави
искане да бъде задължена ФДР да представи протокол от окончателен (реален) отчет на
уредите за дялово разпределение за исковия период относно процесния имот.
При насрочване на делото, след като съдът костатира липса на правен интерес от
водене на иска по чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ответника Ю. С. /тъй като ЗИ спрямо
нея е влязла в сила, поради липса на възражение в срока по чл.414 от ГПК/ производството
по делото е частично прекратено и определението в тази част е влязло в сила.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
2
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „ битов клиент“ е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56/02.08.1993 г.; Договор за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот от 29.03.1993 г., удостоверение за наследници на Г. Б.
С. и С. Р. Б., протокол от 30.09.2001 г. от проведено ОС на ЕС находяща се на ..., с приложен
към него Списък на живущите етажни собственици, в които като упълномощено лице да
сключи договор с избрана ФДР е посочен ответника Ч. С., в т.ч. издадените от третото лице
– помагач ... индивидуални справки за отоплние и топла вода за аб. № ... и приложения към
индивидуалните справки, издадени на името на Ч. Т. С., съдът приема за безспорно
установено, че именно ответника по делото е собственик на процесния Гараж № 5, находящ
се в гр. София, общ. ..., ... /идентичен с адрес в гр. София, ..., съгл. Удостоверение изд. от
СО, Район „...“, на л.20/. Това обстоятелство не се оспорва и от самия ответник. От приетите
писмени доказателства, посочени по-горе се установява, че при доброволната делба,
извършена през м.март 1993 г., в общ дял на С. Б. /тогава вдовица/ и наследниците на Т. Д.
Б. /син на С. и Д. Б./ е възложен в общ дял Апартамент № 3, на ... в югоизточната част на
сградата, ведно с избено и таванско помещение, както и Гараж № 5, построен в сградата, с
площ от 22 кв.м., като жилищнага сграда, в която са разположени обектите е построена в
дворно място с площ от 718 кв.м. и е с адм. адрес в гр. София, ..., .... При тази делба, С. Б.
получава ½ ид.ч. от имотите, а наследниците на починалия й син /поч. на 10.11.1986 г./ -
преживяла съпруга Г. Б. С. /получила 4/12 ид.ч./, Ю. Т. С. /дъщеря, получила 1/12 ид.ч./ и Ч.
Т. С. /син, получил 1/12 ид.ч./ от имотите, включени в този дял. С договора за дарение от м.
август 1993 г., С. Б. , притежаваща общо 6/12 ид.ч. (или ½ ид.ч.) и Г. С. /притежаваща 4/12
ид.ч./ се разпоредили в полза на Ч. и Ю. /внуци на първата и деца на втората/, като им
прехвърлили по равно общо 10/12 ид.ч. или на всеки от тях по 10/24 ид.ч. Притежаваните от
тях до момента по 1/12 ид.ч. събрана с прехвърлената им по дарение 10/24 ид.ч. е равна на ½
ид.ч. от имотите, което отговаря на твъреднието на ищеца, че всеки от двамата ответници
Ю. Т. С. и Ч. Т. С., следва да отговаря до размер на ½ ид.ч. за стойността на доставяната,
респ. потребена в имотите ТЕ.
Всички приети по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност
обосновават извод, че ответника Ч. С., в качеството си на съсобственик на ½ ид.ч. на
процесния Гараж № 5 /заедно със сестра си Ю. С./, с посочен по-горе адрес се явява
потребител на доставената до него топлина енергия и в т.см. има качеството „потребител на
топлина енергия за битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния
топлоснабден Гараж № 5 е открита партида, с присъединен аб. № ..., по която се отчита
3
потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота.
При първоначалния избор на на топлинен счетоводител, на проведеното общо
събрание на ЕС в жилищната сграда /на 30.09.2001 г./, находяща се ..., лично е присъствал
ответника Ч. С., като същия е упълномощен от останалите етажни собственици за
представлява ЕС, заедно с Д. Т. и М. М., при сключване на договор с избраната ФДР – „...
/видно от Договор № 226/18.10.2001 г. За процесния период, видно и от приетото без
възражения от страните заключение на СТЕ, дяловото разпределение в имота е извършвано
от ..., от което дружество са представени и изготвените документи във връзка с посещенията
на имота за реален отчет и изравнителните сметки.
Посочените по-горе доказателства са приети по делото, като неоспорени от
ответника С.. От съвкупната преценка на същите, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ...,
протокол от проведено на 30.09.2001г. общо събрание на етажните собственици на адрес гр.
София, ..., подписан лично от С., в т.ч. Договор от 18.10.2001г., сключен между ФДР ... и
ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от представените от третото лице-помагач ...,
доказателства – 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода и приложения към
тях, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била
топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба
твърдения, а именно ответника Ч. С., в качеството си на собственик на ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот – Гараж № 5, находящ се в гр. София, ул, „... през процесния период
/2016-2018 г./ да е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид
цитирания по-горе законов текст ответника С., като собственик на топлоснабдения имот, е
бил обвързан по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с
ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да
е необходимо изрично волеизявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца ...,
топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в
редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. №
4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа
на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от
13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че разбирането на
съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на
индивидуален договор с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решения
№ 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от
11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по
гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива
93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да
противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа
само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна
4
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се
установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на
ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите
на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не
могат да се квалифицират като неравноправни. Доводите и възраженията на ответника в
тази връзка са изцяло неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответника С. да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз
основа на същото да е сключено допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 30.09.2001 г., дялово разпределение за процесния период и главни отчети за
периодите от 2017-2018; 2018-2019г.; всички те неоспорени от ответника/ се установява, че в
имота е извършвано посещение за реален отчет, но достъп до имота не е бил осигуряван от
страна на абоната, поради което и изравнителните сметки са изготвени при спазване на
Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. и измененията й от 2016 г. Видно от приетото без
възражения заключение по СТЕ, дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през процесния
период се извършва от ....
Установява се, че след изравняването, абоната има да доплаща 10,08 лв. към общата
сума по прогнозни данни за потребление от 80,44 лв. Съдът счита, че претендираните за
плащане от ищеца суми са изчислени при спазване на законовите изисквания, като за
количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация е определено по
емпиричен път, съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като за имота е разпределена „сградна инсталация“
в зависимост от пълния отопляем обем – 50 куб.м. и този на ЕС /5757 куб.м./. Установено е
безспорно, че в имота /гараж/ няма отоплителни тела и уреди, като не се потребява и топла
вода.
От обсъдените по-горе доказателства, в т.ч. заключението на СТЕ, прието без
възражения от страните и кредитирано като обективно и компетентно, съдът приема за
безспорно между страните обстоятелството, че за процесния период ответника Ч. С., заедно
със съсобственика си Ю. С., е бил потребител на топлинната енергия, доставяна от ищеца до
5
процесния имот – ГАРАЖ № 5, находящ се на адрес в гр. София, ул. „..., и същата възлиза
на посочената в ИМ стойност, както и че в сградата в режим на ЕС, в която се намира
процесния имот е извършвана услугата по дялово разпределение от избраната ФДР – „...“ ...,
а начислените за имота на ответника такси са в посочения от ищеца размер от 23,00лв.,
които не са заплатени в срок от ответника.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
Методика по Наредбата. При кредитиране заключението на СТЕ, съдът приема за
установено по делото още, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са
съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са били
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ..., при спазване на
действащата към момента нормативна уредба, а технологичните разходи в АС били
приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Не се установи по делото
да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника били начислени сметките за процесния период.
Няма спор между страните, че разпределението на топлинна енергия на абоната през
процесния период е извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение,
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни
актове за топлоснабдяването. /.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.30-31 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и отчетите са коректно отчетени във
фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема, че
претендираните за плащане суми от ответника Ч. С. са правилно изчислени, отговарят на
доставеното и потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с
одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Въз основа на заключението на ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. При кредитиране заключението на ССчЕ, прието без възражения и от ответника,
настоящият съдебен състав намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот –
6
Гараж № 5, находящ се в ... възлиза в размер на сумата от общо 90,51 лева /45,26 лв. за
ответника С./, след изравнителните сметки и приспадане на сумите за възстановяване.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило извършени плащания от
страна на ответника или съсобственика Ю. С., на суми от отчетния период, нито пък
служебно погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със
суми за възстановяване на абоната. Такова плащане не се и твърди от самия ответник С..
Ето защо задължението на ответника за стойността на реално потребената ТЕ за
процесния период от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. възлиза в размер на претендираната от
ищеца сумата от общо 90,51 лева /45,25 лв. частта припадаща се на ответника Ч. С./,
предвид на което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
за същия размер, следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от ... и одобрени от Комисията Общи условия за процесния
период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на директорите на
„..., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника Ч.
С.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „....“ ЕА да
заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода,
за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията
по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. 45 дневния. В
случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1
ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.07.2017г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на
месеца, за който се отнася или до 15.09.2017 г., но ищеца може да претендира лихва за
забава върху тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон
2017/2018 г. към 31.07.2018 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от
издаването й, т.е. до 14.09.2018 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от
деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава
за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна
енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло в тази му
част, дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
**********/31.07.2018 г. и № **********/31.07.2019 г., за посочения в ИМ период от
15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., възлиза на сумата от 13,54 лв. /6,77 лв., частта припадаща се
на Ч. С./, колкото се претендира от ищеца, поради което и този иск следва да се уважи
7
изцяло.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР ... документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника, се установява, че действително за
Гараж № 5, съсобствен на ответника Ч. С. и Ю. С., е извършвана дейност по топлинно
счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ, в случая отдадена от „сградната
инсталация“. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. №
... /на л.32/ и заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от
съда, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.09.2017 г. до м.04.2019 г.
възлиза в размер на общо 23,00 лв. /или 11,50 лв. частта припадаща се на ответика С./.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, в периода от м. септември 2017 г. до м.
април 2019г., ищецът е начислил на ответника общо 20 бр. месечни такси за отчитане на
уредите за дялово разпределение в размер от 1,15 лв./месечно, като за целта е издавал и
месечни фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в период на погасителна
давност, а и такива възражения не са заявявани от страна на ответника.
Ответника С. не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същият не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендира от ищеца размер от
11,50 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от издаване на месечните фактури.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г. същия дължи и
обезщетение за забава в размер на 2,39 лв. от общо 4,79 лв. /за просрочената главница от
общо 23,00 лв. или 11,50 лв. за частта на ответника/, до който размер иска следва да се
уважи, видно и от приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключението по ССчЕ,
8
дължимата от ответника Ч. Т. С. сума възлиза на общо 65,92 лв., от която сума: 45,25 лв.
съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 11,50 лв. -
дължима главница за ДР, за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г.; 6,77 лв. съставлява
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2018 г. до
22.10.2020 г. и 2,39 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху установената
главница за ДР от 11,50 лв., за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., т.е. в
претендираните от ищеца размери, за които и в полза на последния е била издадена ЗИ по
чл.410 от ГПК на 24.11.2020 г., по ч.гр.д. № 53181/2020 г. по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 875,00
лева, от които 75,00 лева – доплатена държавна такса, 500 лева – за експертизи, 300 лв. –
депозит за особен представител на ответника, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и
наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски в пълен размер или за сумата от 975,00 лв. за исковото
производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното
уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 37,50
лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 53181/2020г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ч. Т. С.ЛОВ, ЕГН
********** дължи на „....“ ..., ЕИК ..., сумата от общо 65,92 лв., от която сума:
45,25 лв. съставляваща дължима главница за ТЕ, доставяна в периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот находящ се в ..., Гараж № 5, ведно със законната
лихва от 30.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумата;
11,50 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 30.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумата;
9
6,77 лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима
за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г. и
2,39 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за
ДР от 11,50 лв., за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., за които суми в полза на
ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 24.11.2020 г., по ч.гр.д. № 53181/2020 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ч. Т. С.ЛОВ, ЕГН ********** да
заплати на „..., ЕИК ..., сумата от 975,00 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК,
сторени пред СРС, и 37,50 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 53181/2020г. по
описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „...“ ..., с ЕИК ..., седалище в гр. София, ...
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10