№ 19030
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110102894 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца К. С. Г., ЕГН **********, срещу ответника
****************, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на 7411,44 лв., като моли за
присъждане на разноски общо в размер на 1657 лв., от които държавна такса в
размер на 20 лв., 800 лв,. за адвокатски хонорар, 600 лв. депозит за вещо лице
по САТЕ и 237 лв. за допълнителен депозит за вещо лице по САТЕ, сторени за
обезпечение на доказателства по чл. 207 и следв. ГПК по гр.д. № 68437/2024 г.
по описа на СРС, 26-и състав, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът К. С. Г., ЕГН **********, излага, че на 24.10.2024 г. съпругата
на ищеца е управлявала собствения му лек автомобил „**************“, рег.
№ ********, като при движение в гр. *****, на кръстовището на ул.
„************“ с ул. ***********“, преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка, в резултат на което настъпили вреди по предна броня,
десен мигач, предна дясна гума, джанта, подкалник и др. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има
задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе
мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че размерът на
1
имуществените вреди е 7411,44 лв., като моли за присъждане на разноски
общо в размер на 1657 лв., от които държавна такса в размер на 20 лв., 800 лв,.
за адвокатски хонорар, 600 лв. депозит за вещо лице по САТЕ и 237 лв. за
допълнителен депозит за вещо лице по САТЕ, сторени за обезпечение на
доказателства по чл. 207 и следв. ГПК по гр.д. № 68437/2024 г. по описа на
СРС, 26-и състав. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************, БУЛСТАТ
*********, подал отговор на исковата молба, чрез юрк. П. Т., с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Счита за недоказани твърденията,
изложени в исковата молба относно механизма на ПТП. Оспорва да са налице
предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Оспорва и
размера на претендираните вреди. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между увреждането на десен мигач и попадането на
автомобила в твърдяната неравност на пътя. Липсвала информация,
индивидуализираща мястото на твърдяната пътна неравност и нейните
размери. В условията на евентуалност моли да бъде намален размера на
претендираното обезщетение, доколкото водачът на увреденото МПС е
управлявал същото с несъобразена спрямо пътните условия скорост. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД в тежест на
ищеца да установи осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в
резултат на което са настъпили твърдените от него имуществени вреди, техния
вид и размер, настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие,
наличие на задължение на ответника да упражнява поддръжката на пътния
участък, и обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод
извършването на която последните са станали причина за вредоносното
деяние. Указва на ответната страна да докаже наведените в отговора на
исковата молба възражения, както и възражението си за съпричиняване от
страна на водача на МПС поради несъобразена с пътните условия скорост. В
2
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици .
От приетия по делото протокол за ПТП № 1948150 от 24.10.2024 г.,
изготвен от автоконтрольор Е. А. се установява, че на 24.10.2024 г. в 20:00
часа в гр. *****, по ул. "************" в посока на движение към ул. "****" и
след кръстовището с ул. "***********", МПС – "**************", с рег. №
********, управлявано от М. Т. и собственост на К. С. попада с предно дясно
колело в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно широка
около 60 см., дълга 100 см и дълбока 20 см. От приетото по делото като
неоспорено от страните по ч.гр.д. № 68437/2025 г. на СРС заключение на
САТЕ, изготвено от вещо лице А. А. по реда на чл. 207 ГПК, което съдът
възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се
установява, че процесното МПС е на възраст повече от 26 години. Причините
за настъпване на процесното ПТП е необезопасена и несигнализирана дупка
на ул. ************, която не е могла да бъде видяна от водача на процесното
МПС преди и по време на предприетата маневра завой надясно и вследствие
на това по време и на излизане от завоя преминава през нея. Цената на
възстановяване /поправяне на увредените части възлиза на 7411,44 лева с
ДДС. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установява
механизма на ПТП, настъпилите вреди, които са в причинно- следствена
връзка с процесното пътно произшествие. Ето защо възражението на
ответника, че не бил доказан механизма се явява неоснователно.
Не се твърди и не се установява МПС да е било застраховано по
застраховка „Каско“.
Възражението на ответника за съпричиняване е извършено в срока по
чл. 131 ГПК, но е неоснователно. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за
намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият
е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението
3
си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена или несъобразена скорост. Противно на доводите на
ответника в отговора на исковата молба, несигнализираните неравности на
пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е
настъпило единствено поради наличието на неравности на пътя.
Установява се, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата/ ЗП/, поради
което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен
съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. Размерът на вредите се доказва
посредством приетото по ч.гр.д. № 68437/2025 г. на СРС заключение на
съдебна авто-техническа експертиза. В разглеждания случай, автомобилът е
на 26 години, а цената на поправяне на увредените части по данни от авто-
техническата експертиза е 7 411,44 лева с ДДС. Ответникът не доказа
погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
С молба от 25.03.2025 г., ищецът отправя искане за заплащане на
законната лихва за периода от предявяване на исковата молба от 17.01.2025 г.
до окончателното и изплащане. Съдът приема, че искането представлява
прибавяне на изтекли лихви върху главницата след предявяването на иска,
поради което и на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК е допустимо / в този смисъл
Решение № 32 от 15.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 1897/2013 г./ и предвид
уважената част на главния иск, следва да бъде присъдена и законната лихва
4
върху нея до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
В разглеждания случай, ищецът претендира ответникът да бъде осъден
да заплати сторените разноски в размер на държавна такса в размер на 20 лв.,
800 лв,. за адвокатски хонорар, 600 лв. депозит за вещо лице по САТЕ и 237 лв.
за допълнителен депозит за вещо лице по САТЕ, сторени за обезпечение на
доказателства по чл. 207 и следв. ГПК по гр.д. № 68437/2024 г. по описа на
СРС, 26-и състав. Отговорността за разноски в обезпечителното производство
по реда на чл. 207 ГПК по арг. от т.4 и т.5 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 20 лв., 600
лв. депозит за вещо лице по САТЕ и 237 лв. за допълнителен депозит за вещо
лице по САТЕ и 800 лв. за адвокатски хонорар, сторени в обезпечителното
производство по реда на чл. 207 ГПК, както и сумата от 362,24 лева-
държавна такса в исковото производство, и 1300 лева – адвокатско хонорар за
исковото производство пред СРС. Направеното възражение за прекомерност е
основателно. Предвид фактическата и правна сложност, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение за исковото производство следва да бъде
намалено до 1000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****************, адрес: ************************, да
заплати на К. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. ************ №
*** на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 7 411,44 лева (седем
хиляди четиристотин и единадесет лева и 44 стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка
„**************“, с рег. № ********, причинени вследствие на ПТП,
5
настъпило на 24.10.2024 г. в 20:00 часа в гр. *****, заедно със законната лихва
от 17.01.2025 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 657 лева (хиляда шестотин петдесет и седем
лева), представляваща разноски по ч.гр.д. № 68437/2024 г. по описа на СРС,
26-и състав, както и 1 362,24 лева (хиляда триста шестдесет и два лева и 24
стотинки) – разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6