Р Е Ш Е Н И Е
№………… 25.02.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
НА
ПЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: Ж.С.
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 295 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 108/21.03.2019 г.,
Районен съд – гр. Ч. б.по гр. дело № 619/2018 г. по описа на същия съд е признал за
установено на
основание чл.108 от Закона за собствеността по
отношение на Г.Т.С.
с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН **********,*** , че Д.Г.М. с ЕГН **********,
адрес: *** и З.И.М. с ЕГН **********, адрес: *** са
собственици при режим на СИО, на реална
част от недвижим имот с площ общо от ***
кв.м., от които 669 кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал **,
а 300 кв.м. представляват част от УПИ–IV-2015 в строителен квартал ** ведно със сграда с
идентификатор ******, попадащи в западната част на имот с идентификатор №*****
по КККР на гр. Ч. б.при граници на целия поземлен имот №****; №*****, №****, №************, №***********, обоени със син цвят на скица от
допълнително заключение на съдебно техническата експертиза с вх.№
451/24.01.2019г. по описа на ЧРС,
изготвена от инж. Й.Т., находяща се на лист 155 от делото, представляваща
неразделна част от решението.
Осъдил е на основание чл.108 от Закона за
собствеността Г.Т.С. с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН **********,***, да
отстъпят и предадат на Д.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** и З.И.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, владението върху реална част
от недвижим имот с площ общо
от *** кв.м., от които *** кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал ***,
а 300 кв.м. представляват част от УПИ –IV-2015 в строителен квартал 1А ведно със сграда с
идентификатор ****, попадащи в западната част на имот с идентификатор №***** по
КККР на гр. Ч. б. при граници на целия поземлен имот №******; №****, №*****, №******,
№******, обоени със син цвят на скица от допълнително заключение на
съдебно техническата експертиза с вх.№ ***/24.01.2019г. по описа на ЧРС, изготвена от инж. Й.Т.,
находяща се на лист 155 от делото, представляваща неразделна част от решението.
Отменил е на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №** том ***, рег.№***, дело №***
от 24.06.2016г., на нотариус с рег.№ ***
на НК – И.И., ведно с постановление от 24.06.2016г. с отбелязано върху него
ръкописно рег.№*** дело **, с които на
основание чл.587 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ал.2 от ЗС и представени от Г. и К. С.
писмени доказателства /нотариален акт №**, том**, рег.№***, дело №** от
21.05.2009г., скици №***, *** от 7.04.2016г. на Агенция по кадастъра,
комбинирана скица от 15.06.2016г. на правоспособен геодезист инж. Л.Л., и др. / признала Г.Т.С.
и съпругата му К.С.С. за собственици на основание давностно владение – чл.79
ал.2 от ЗС при равни права върху следния недвижим имот:
-
467 кв.м. от поземлени имот с идентификатор
*** в гр. Ч. б., ул. *********** целият с площ *** кв.м. с номер по предходен
план 2016, кв.** парцел **, при съседи: ***, ***, ***, ****, ***, ****;
-
складова база с идентификатор ***
в гр. Ч., ул. ********, на един етаж, с площ 95 кв.м., построена в имот с
идентификатор ****,
-
складова база с идентификатор ***** на един етаж с площ 12 кв.м. в гр. Ч.б.,
ул. ********на един етаж с площ 95 кв.м.
-
административна делова сграда с идентификатор **** на един етаж с площ
34 кв.,
-
промишлена сграда с идентификатор ** на един етаж с площ 32 кв.м.“.
Осъдил е Г.Т.С. с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН
**********,*** да заплатят солидарно на Д.Г.М.
с ЕГН **********, адрес: *** и З.И.М. с ЕГН **********, адрес: ***, общо
направените деловодни разноски в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лв.
Постъпила е въззивна жалба
от Г.Т.С. и К.С.С. чрез пълномощника им – адв. Ф.И. против горепосоченото
решение на Районен съд – гр. Червен бряг. В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивниците считат,
че съдът неправилно и в нарушение на материалния закон е преценил събраните по
делото доказателства, като е дал вяра на изготвените заключения по назначената
съдебно-техническа експертиза в хода на съдебното дирене. Приел е, че
ответниците в първоинстанционното производство не само, че не са собственици на
*** кв.м., като реална част от поземлен имот ****, а не са собственици, също
така, и на разликата до ** кв.м., като реална част от същия имот. Съдът е приел
изцяло неточното твърдение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, като е ощетил въззивниците не само с *** кв.м., а и с разликата до **
кв.м. – 502 кв.м. без да изложи съответните мотиви защо въззивниците следва да
предадат владението на ищците и въззиваеми по отношение на ** кв.м. от общата и
закупена чрез покупко-продажба площ от ** кв.м. и ** кв.м., придобити по
давност. В жалбата се излагат подробни доводи относно необосноваността на
обжалваното решение, постановено от ЧРС. Излагат се доводи за неизясняване на
делото от фактическа страна чрез изготвените неясни и некомпетентни заключения
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Въззивниците
твърдят, че са неправилни мотивите на РС и по отношение отричане правото на
нотариуса при съставяне на констативен нотариален акт да приложи разпоредбата
на чл.79 ал.2 от ЗС по отношение на давностно владение в продължение на пет
години – кратка придобивна давност. Въззивниците твърдят, че с постановеното
неправилно решение от РС се увеличава площта на единия имот на ищците, като се
признава по отношение на тази част правото им на собственост, а се намалява
площта на имота, закупен от ответниците и въззивници. Въззивниците твърдят, че
са закупили имот с площ от *** кв.м., а Кадастърът е заснел поземлен имот с
площ от *** кв.м. От 2009 г. до 24.06.2016 г. никой не е спорил владението на
ответниците и въззивници, което е било явно, спокойно и невъзпрепятствано.
Такъв спор започва едва през 2017 г. – една година след съставяне на
констативния Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело № ***/24.06.2016
г. на нотариус И. И. *** действие РС – гр. Ч. б.. В жалбата се излагат доводи и
за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив в съдебното решение, което
е довело до незаконосъобразни изводи по предмета на спора. Въззивниците молят
Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение, като по съществото на
правния спор отхвърли, като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно
основание чл.108 от ЗС, както и акцесорния иск с правно основание чл.537 ал.2
предл.3 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № **, том **, рег. № **, нот. дело №
387/24.06.2016 г. на нотариус Ивалина И. *** действие РС – гр. Червен бряг.
Постъпил е писмен отговор
от въззиваемите Д.Г.М. и З.И.М. чрез адв. С. по подадената жалба. В писмения
отговор се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената жалба,
липса на посочените пороци в обжалваното решение, постановено от ЧРС, както и
правилност на изложените правни доводи от решаващия съд по предмета на спора.
Твърди се, че по делото са изготвени няколко експертизи от вещото лице с цел
по-пълно изясняване на спора от фактическа страна, които дават достатъчна
информация относно регулационния план на гр. Червен бряг, по който са извършени
сделките, отразените граници по кадастралната карта на гр. Ч. б.на процесните
имоти, както и за местонахождението на сградата, закупена от ищците от **
кв.м., за която заедно с *** кв.м. реална част нотариусът е издал констативен
нотариален акт за собственост на ответниците и въззивници в нарушение на
правилата по ГПК за издаване на констативни нотариални актове. На практика,
документите за собственост на страните са от 2008 г., съответно от 2009 г.,
като от значение за правата им на собственост е именно действащият регулационен
план в тези години, когато са закупени парцелите. Въззиваемите молят, да бъде
потвърдено, като правилно, решението на ЧРС.
В хода на съдебното дирене
пред въззивната инстанция е допусната и назначена тройна съдебно-техническа
експертиза със задача, поставена във въззивната жалба от въззивниците и със
задача, поставена от въззиваемите с писмена молба.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд – гр. Ч. б.е неправилно и незаконосъобразно.
Пред първоинстанционния съд е предявен ревандикационен
иск от Д.Г.М. и З.И.М. против Г.Т.С. и К.С.С. за признаване за установено по
отношение на ответниците, че по силата на покупко-продажба ищците са
собственици на 467 кв.м., ведно със сграда с идентификатор ****, попадащи в
западната част на имот с идентификатор ****по КККР на гр. Червен бряг, обоени с
червен цвят на скица на поземлен имот № ****/25.07.2017 г. при описани граници,
както и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат
владението на ищците върху гореописания имот, със законните от това последици.
Впоследствие, в хода на съдебното дирене пред РС са
допуснати две изменения по реда на чл.214 от ГПК на предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС, както следва:
В съдебно заседание, проведено на 22.10.2018 г., РС е
приел направеното изменение на предявения иск от ищците, като следва да се
счита за установено по отношение на ответниците, че по силата на
покупко-продажба ищците Д.М. и З.М. са собственици на 467 кв.м., представляващи
части от УПИ III-2015, стр.кв. № 1а и УПИ IV-2015, стр.кв. № 1а по плана на гр. Ч. б., ведно със
сграда с идентификатор ****, попадаща в източната част на УПИ III и процесните *** кв.м., общо попадащи в западната
част на имот с идентификатор ****по кадастралната карта на гр. Ч. б.при описани
граници, като бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху гореописания
имот, със законните от това последици.
В последното съдебно заседание, проведено пред РС, с
което е даден ход по същество на правния спор е направено последващо изменение
на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от страна на ищците и прието
от съда по реда на чл.214 от ГПК, а именно: да бъде признато за установено по
отношение Г.С. и К.С., че по силата на покупко-продажба ищците Д.М. и З.М. са
собственици на реална част с площ общо на ***, от които *** кв. м.
представляват част от УПИ III-2015,
стр.кв. № 1а, а ** кв.м. представляват част от УПИ IV-2015, стр.кв. № ** по плана на гр. Ч. б., ведно със
сграда с идентификатор ****, попадащи в западната част на имот с идентификатор ****по
кадастралната карта на гр. Ч. б.при описани граници, обоени със син цвят на
скица от допълнително заключение на вещо лице от 24.01.2019 г. на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. Топкаров, неразделна част от
съдебното решение, като бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху
гореописания имот, със законните от това последици.
Ищците се легитимират като собственици на процесната
реална част от два парцела, находящи се в стр.кв. № 1а по плана на гр. Ч. б., ведно
със сграда с идентификатор **** въз основа на две постановления за възлагане на
недвижими имоти, представени по делото като писмени доказателства.
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот №
****/18.11.2008 г. на публичен изпълнител № ** – И. Й*, на Д.Г.М. е възложен
недвижим имот: застроено дворно място, цялото от *** кв.м., а по скица с площ
от *** кв.м., към които по регулация се придават ** кв.м. /общо по скица ***
кв.м./, находящо се в гр. Ч. б., съставляващо парцел III-2015 в стр.кв. № *** по плана на гр. Ч.б., ведно с
построените в него сгради: лаборатория със застроена площ от *** кв.м., стара
административна сграда – двуетажна със застроена площ от ** кв.м., нова
административна сграда – двуетажна със застроена площ от ** кв.м., столова –
едноетажна с площ от ** кв.м., цех за нишесте с работилница – двуетажен с площ
от ** кв.м., помпена станция – едноетажна с площ от ** кв.м., помпена станция –
едноетажна с площ от ** кв.м., трафопост с площ от ** кв.м., стара сграда –
едноетажна със застроена площ от ** кв.м., цистерни за екстракт – 2 бр. по **
кв.м. при описани съседи за сумата от 51044,44 лв.
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот №
****/29.02.2008 г. на публичен изпълнител № *** – И. Й., на Д.Г.М. е възложен
недвижим имот: дворно място, цялото от *** кв.м., а по скица с площ от ***
кв.м., находящо се в гр. Ч.б., съставляващо парцел IV-2015 в стр.кв. № ** по плана на гр. Ч.б., при описани
граници за сумата от 67564,44 лв.
По делото е представен и Протокол за въвод във
владение от 06.03.2008 г. на публичен изпълнител И. Й. ,съгласно който
купувачът Д.Г.М. е въведен във владение на закупения от него недвижим имот:
дворно място, цялото от *** кв.м., а по скица с площ от *** кв.м., находящо се
в гр. Ч. ., съставляващо парцел IV-2015 в
стр.кв. № ** по плана на гр. Ч.б..
Не се спори по делото, че ответниците и въззивници Г.С.
и К.С. са собственици по силата на покупко-продажба, извършена на 21.05.2009 г.
на следния недвижим имот, като сделката е обективирана в НА за покупко-продажба
№ **, том **, дело № 173/2009 г. по описа на нотариус И. И. *** действие РС –
гр. Ч. бряг: поземлен имот с площ от 36***60 кв.м., находящ се в гр. Ч. б.г,
съставляващ имот ***, кв. № *** по плана на града, заедно с находящата се в
имота масивна сграда – склад хранителни стоки със застроена площ от 310 кв.м.,
при описани съседи, като продажната цена е 48380,00 лв. Имотът е закупен от „*****“
– гр. П.
През 2016 г. – на 24.06.2016 г. Г.С. и К.С. са
признати за собственици по силата на давностно владение на основание чл.587
ал.1 от ГПК на следния недвижим имот: *** кв.м. от поземлен имот с
идентификатор *****, находящ се в гр. Червен бряг, ул. „Западна промишлена“,
целия с площ от 4127 кв.м., с номер по предходен план 2016, кв. № ***, парцел VII, при описани съседи, както и складова база с
идентификатор *****.2, на един етаж, с площ от ** кв.м., складова база с
идентификатор *****.3, на един етаж, с площ от ** кв.м., административна делова
сграда с идентификатор *****.4 и промишлена сграда с идентификатор ****, на
един етаж с площ от 32 кв.м.
В исковата си молба, ищците навеждат твърдения, че
ответниците владеят без правно основание реална част от поземлен имот с
идентификатор ****по плана на гр. Ч. б.и по-точно първоначално са посочили 467
кв.м., ведно със сграда с идентификатор **** с площ от 32 кв.м., като тази
реална част от поземления имот, ведно със сградата попадат в западната част на
гореописания имот с идентификатор *****.
Впоследствие и въз основа на представените заключения
от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, ищците са
направили изменение на иска с правно основание чл.108 от ЗС, като претенцията
им вече е за реална част от недвижим имот, представляваща *** кв.м., като тези
969 кв.м. попадат, съответно, в УПИ III-2015 в
стр.кв. № *** – 669 кв.м., а останалата част от 300 кв. м. представляват част
от УПИ IV-2015 в стр.кв. № 1а по плана на гр. Ч.б..
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани многобройни
писмени доказателства, като е приложено и копие от Нотариално дело № ****/2016
г. по описа на нотариус И.И., както и заверени копия от наличната документация
при Община – гр. Ч.б., свързана с промяната на застроителния регулационен план
на града в периода от 25.09.1989 г. до 26.06.2007 г. Събрани за гласни
доказателства, както и са изготвени няколко заключения по назначената
съдебно-техническа експертиза.
За да уважи предявения главен иск с правно основание
чл.108 от ЗС, РС е приел, че е установено по безспорен начин, че ищците са
собственици на претендирания недвижим имот, както и че са неоснователни
възраженията на ответниците за изтекла кратка придобивна давност в тяхна полза
по отношение на процесната реална част от недвижимия имот с площ от 969 кв.м.,
ведно със сграда с идентификатор ****. Изложил е подробни доводи относно
липсата на тази предпоставка за придобиване по първичен начин на правото на
собственост върху процесния имот. Приел е, че съгласно чл.79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години и само, ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години.
Развити са доводи за разлики между института на придобивната и погасителната
давност, които не са видове на едно общо родово понятие „давност“, а
самостоятелни правни институти, различаващи се по последиците, приложното поле
и фактическия състав. РС е приел, въз основа на събраните по делото
доказателства, че ответниците не са владели спорната реална част от имота
необезпокоявано в продължение на период, по-дълъг от 10 години, като липсват
доказателства за демонстриране към собственика на обстоятелството, че владението
се осъществява с намерение вещта да се свои. Позовал се е на ТР № 4/17.12.2012
г. на ВКС.
Същевременно, РС е приел, че е оборена
доказателствената сила на констативен Нотариален акт № **, том **, дело № ***/24.06.2016
г., по силата на който ответниците са признати за собственици по давностно
владение на основание чл.79 ал.2 от ЗС при равни права на реална част от
поземлен имот с идентификатор *****, а именно *** кв.м., като целият имот е с
площ от *** кв.м., ведно с описаните в констативния нотариален акт сгради в
тази реална част от поземления имот.
В мотивите си, РС е наблегнал на обстоятелството, че
ответниците владеят без основание процесния недвижим имот, тъй като не са
придобили същия по давностно владение.
Пред въззивната инстанция за изясняване на делото от
фактическа страна е допусната и назначена тройна съдебно-техническа експертиза
с поставени задачи. Въззивната инстанция е приела, че изготвените пред РС
първоначални и две допълнителни заключения по назначената съдебно-техническа
експертиза не са достатъчно ясни, с оглед изследване статута на придобитите от
страните имоти. Заключенията на вещото лице инж. Топкаров са противоречиви,
като в едно от заключенията се говори за допусната техническа грешка, а в друго
– че първоначално претендираните по исковата молба *** кв.м. са несъществуващи.
В последното си заключение вещото лице е посочило съвсем различна квадратура, а
именно 969 кв.м., което заключение е станало причина за поредното изменение на
иска от страна на ищците.
Пред въззивната инстанция е изготвено заключение от
вещите лица инж. С.С., инж. Я.М. и арх. Д.К., като заключението е подписано с
особено мнение от вещото лице арх. Д.К.. От заключението на вещите лица се
установява, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.02.2008 г. Д.М.
е станал собственик на дворно място, цялото от *** кв. м., а по скица ***
кв.м., находящо се в гр. Ч.б., съставляващо парцел **-2015, в стр.кв. № *** по
плана на гр. Ч. б.при граници и съседи: парцел **, река **, „**“. С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.11.2008 г. Д.М. е станал
собственик на застроено дворно място, цялото от *** кв.м., а по скица ** кв.м.,
към които по регулация се придават ** кв.м., или общо по скица – ** кв.м.,
находящо се в гр. Ч. б., съставляващо парцел III-2015, в стр.кв. № ** по плана на града, ведно с
построените в него и описани в постановлението сгради, вкл. и стара сграда,
едноетажна със застроена площ от ** кв.м. Ответникът Г.С. е станал собственик
на поземлен имот с площ от ** кв., находящ се в гр. Ч.б., съставляващ имот № ***,
в кв. № *** по плана на града, заедно с находящата се в имота масивна сграда –
склад хранителни стоки, с площ от 310 кв.м. при описани съседи, по силата на
покупко-продажба, обективирана в НА № **, том **, рег. № **, нот. дело № ***/2009
г. С констативен НА за собственост № **, том **, нот. дело № **/24.06.2016 г.
на нотариус И. в района на ЧРС, Г.С. и К.С. са признати за собственици на
недвижим имот от ** кв.м., част от поземлен имот с идентификатор ****в гр. Ч. б.,
целия имот с площ от ** кв.м., ведно с намиращите се в имота сгради – складова
база, административна делова сграда, вкл. промишлена сграда с идентификатор ****
на един етаж с площ от *** кв.м. Към момента на извършване на сделките с
горепосочените имоти през 2008 г. и 2009 г., вещите лица посочват, че е
действал регулационния и застроителен план на промишлена зона на гр. Ч.б.,
одобрен със Заповед № **/1989 г. с последващо изменение, одобрено със Заповед
от 24.10.1995 г., с която парцел III е разделен и
са обособени парцели ** и **. С последваща Заповед от 31.05.2007 г. за
разделяне на парцел II се обособяват парцел II, парцел V, парцел
VI и парцел VII. Към
момента на закупуване на имотите при действие на ЗРП на гр. Ч. б.с последното
изменение от 2007 г., площите на закупените от страните парцели са както
следва: УПИ III-2015 е ** кв.м., УПИ IV-2015 е ** кв.м., а площта на УПИ VII е ** кв.м. Закупеният от ответника и въззивник Г.С.
поземлен имот през 2009 г., съгласно нотариалния акт е с площ от ** кв.м. Съгласно
този план, обаче, площта на парцел VII /за
производствено-складова дейност/ е ** кв.м., а не ** кв.м., като тази площ на
парцел VII влиза изцяло в контура на поземлен имот с
идентификатор *****, чиято площ по кадастрална карта е ** кв.м. Вещите лица са
изготвили скици към заключението си, на които съответните части от поземлен
имот с идентификатор ****попадат съответно в УПИ III-2015 – обоено в зелено по скица № ** от 628 кв.м. и в
УПИ IV-2015 – обоено в жълто с площ от 283 кв.м. Вещите лица
посочват, че не може да се конкретизира разликата от ** кв.м. между закупените **
кв.м. от ответника Г.Т.С., съгласно НА № **/2009 г., нот. дело № **/2009 г. и
реалната площ на УПИ VII по
действащия план – ** кв.м., в коя част на поземлен имот с идентификатор ****се
намира, защото тази разлика не отговаря нито на площта от този поземлен имот,
попадаща в УПИ III-2015, нито на площта, попадаща
в УПИ IV-2015. Вещите лица по тройната съдебно-техническа
експертиза, също посочват, че не може да се конкретизира и придобитата по
давностно 5-годишно владение идеална част от поземлен имот с идентификатор ****с
площ от ** кв.м. по НА № **/2016 г., нот. дело № **/2016 г., в коя част на
поземления имот се намират, тъй като липсва описание за местоположение и
граници. Площта на УПИ III, съгласно
действащия регулационен план към момента на закупуване на имота от ищците е **
кв.м., а по Постановлението за възлагане на недвижим имот са закупени ** кв.м.,
а по скица – ** кв.м. Площта на УПИ IV-2015 е
** кв.м. Съгласно НА за признаване правото на собственост върху недвижим имот
на праводателя на ищците АД „********“ – гр. С. е собственик на застроено
дворно място, цялото от ***кв.м., находящо се в гр. Ч.б., съставляващо парцел III-2015, в стр.кв. № ** по плана на града, ведно с
построените в него сгради, вкл. стара сграда едноетажна със застроена площ от **
кв.м. Така е описан и имотът, съгласно Постановлението за възлагане от
18.11.2008 г. Същевременно, с констативния НА за собственост на недвижим имот
от 2016 г., ответниците Г.С. и К.С. са признати за собственици на промишлена
сграда с идентификатор ****, на един етаж, с площ от ** кв.м., построена в имот
с идентификатор *****. Експертите твърдят, че не може да се установи по
категоричен начин, дали описаната „стара сграда, едноетажна, със застроена площ
** кв.м.“ по НА № **/1999 г. и „промишлена сграда с идентификатор ****, на един
етаж, с площ от ** кв.м.“ по НА № **/2016 г., са ЕДНА И СЪЩА СГРАДА, ТЪЙ КАТО
ЛИПСВА ОПИСАНИЕ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОСТРОЙКАТА В СЪОТВЕТНИЯ ИМОТ. Липсва и
картен материал към 1999 г., от който да е видно къде е разположена старата
сграда. За пълна идентичност може да се говори, когато се знаят всички
характеристики на сградата – година на изграждане, вид на конструкция,
застроена площ, етажност, предназначение на сградата, местоположение, граници и
съседи, а в документите по придобиване е отразено единствено – стара сграда,
едноетажна, със застроена площ ** кв.м. Вещите лица са категорични, че площите
на имотите, закупени от страните по делото и площите на имотите по плановете,
действали към момента на закупуването, не съответстват. Действалият към момента
на закупуване на имотите регулационен план на гр. Ч. б.за индустриална зона не
е приложен на място, тъй като парцелите не са трасирани на място и не са
отразени в кадастралната карта. В случая, не става въпрос за предаваеми по
регулация места, за които следва да се уреждат регулационни отношения, тъй като
и двете страни са закупили парцели. Регулационните граници на парцелите по
регулационния план на гр. Ч. б.не са се променяли от 1995 г., с изкл. на
разделянето на парцел II със Заповед
от 31.05.2007 г., от който са обособени няколко парцела, описани по-горе, вкл.
и парцел VII, закупен от ответниците.
Площта на парцел III по план е ** кв.м., а по
документ за собственост – *** кв.м. Площта на парцел IV по план е ** кв., а по документ за собственост – **
кв.м. Площта на парцел VII по план е **
кв.м., а по документ за собственост е ** кв.м. Кадастралната карта на гр. Ч. б.е
одобрена през 2012 г., като площта на поземлен имот с идентификатор ****по
кадастрална карта и заснемане на място е ** кв.м. Не е налице идентичност между
УПИ VII и поземлен имот с идентификатор *****. Извън
границите на парцела остава част от поземления имот с площ от ** кв.м., която
попада в УПИ III-2015 и УПИ IV-2015, като съответно, ** кв.м. попадат в УПИ III-2015, а ** кв.м. – в УПИ IV-2015. Вещите лица са извършили оглед на място, като са посочили, че ответниците
владеят сграда с идентификатор **** с терена около нея, а останалите сгради,
описани в НА № **/2016 г. попадат в УПИ VII. На скица № 3, неразделна част от заключението е
показано коя част от поземлен имот с идентификатор ****попада съответно в УПИ III-2015 и в УПИ IV-2015. При
разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на място между
имотите, собственост на ищците и на ответниците съществува стара ограда, която
е нанесена в кадастралната карта по начина, по който се владеят имотите, като
тази ограда не е променяна през годините. Разликите между имота по регулационен
план и по кадастрална карта са съответно защриховани в зелено и жълто по
скицата, изготвена от вещите лица под № **. Тази стара ограда е била имотната
граница между планоснимачни номера № ** и № ** по кадастралния план, когато са
съществували предприятията, от които са закупени впоследствие процесните имоти
от страните.
Заключението по назначената тройна съдебно-техническа
експертиза е подписано с особено мнение от арх. Д.К., която счита, че сградата
с площ от ** кв.м., описана в Постановлението за възлагане на недвижим имот от
18.11.2008 г. е идентична със сграда с идентификатор ****, описана в НА №
92/2016 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно
владение. На следващо място, вещото лице счита, че тъй като и двете страни са
закупили парцели, преди изготвяне на кадастралната карта, не се налага
изследване на въпросите, свързани с това, за кои имоти са отредени парцелите и
има ли придадени места по регулация. Съгласно това вещо лице УПИ, по отношение
на който планът за регулация е приложен, се отразява по кадастралната карта в
съответствие с регулационните му линии като поземлен имот.
Окръжният съд намира, че следва да бъде възприето
назначението на вещите лица по назначената тройна съдебно-техническа
експертиза, като същото кореспондира със събраните по делото многобройни
писмени доказателства, както и е резултат от преките впечатления на вещите лица
при огледа на процесните имоти на място.
Въззивната инстанция счита, че предявеният главен иск
по чл.108 от ЗС не е доказан, по следните съображения:
За да уважи иска с правно основание чл.108 от ЗС, РС е
изложил съображения предимно в насока, че не е изтекла предвидената по закон
10-годишна придобивна давност в полза на ответниците, за да могат същите да
бъдат признати за собственици на претендираната от тях реална част от процесния
поземлен имот, ведно с находящата се в него сграда, описана като „стара сграда
– едноетажна“, със застроена площ от 32 кв., съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.11.2008 г.
РС е приел, че не са налице предпоставките и за кратка
придобивна давност от 5 години, тъй като не е налице добросъвестно владение от
страна на ответниците по отношение на този имот.
За да бъде уважен ревандикационният иск следва да са
налице три предпоставки, първата от които е ищецът да е собственик на процесния
недвижим имот. Въззивната инстанция счита, че въпреки положените усилия, както
в хода на първоинстанционното, така и в хода на въззивното производство, ищците
не са доказали по безспорен начин, че са собственици на процесния имот,
първоначално посочен с площ от ** кв., впоследствие с площ от ** кв.м., като
реална част от два парцела, съответно УПИ III-2015 и УПИ IV-2015 в
стр.кв. № 1а по плана на гр. Червен бряг, попадащи в западната част на имот с
идентификатор *****.
Основният аргумент на ищците е намиращата се сграда с
площ от ** кв.м. в тази реална част от процесния недвижим имот, която сграда е
описана и в Постановлението за възлагане на недвижим имот от 18.11.2008 г.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената
тройна съдебно-техническа експертиза, не може да бъде конкретизирана нито
съответната част от поземлен имот с идентификатор ****с площ от ** кв.м.,
съгласно констативен НА за собственост № **/2016 г., нито може да се установи
по категоричен начин, че въпросната стара сграда с площ от 32 кв.м. е идентична
с описаната в НА № *** /2016 г. промишлена сграда с идентификатор ****. Вещите
лица са посочили, че на първо място, липсва описание за местоположение и
граници на претендираната реална част от поземления имот от страна на ищците,
както и са описали, че пълна идентичност на сграда може да се даде, когато се
знаят всички характеристики на тази сграда, каквито в случая, липсват. Също
така, аргумент за тези изводи на вещите лица е и записаното в Постановлението
за възлагане на недвижим имот от 18.11.2008 г., че всички сгради, описани в НА
№ **/1999 г. на праводателя на ищците – АД „****“ – гр. С. са частично или
изцяло разрушени и са застрашени от самосрутване, като следва, поради тяхната
опасност, да бъдат съборени.
На следващо място, с оглед представените писмени
доказателства, както и заключението на вещите лица се установява, че ищците са
закупили недвижими имоти с по-малка площ от размера на съответните парцели по
регулация, като площта на парцел ** по документи за собственост е *** кв.м., а
по регулационен план е *** кв.м. Площта на парцел ** по документи за
собственост е ** кв. м., а по план е ** кв.м. Същевременно, ответниците са
закупили по-голяма площ по документ за собственост, а именно ** кв.м., а площта
на парцел VII по регулационен план е ***
кв.м. Вещите лица са посочили, че не могат да конкретизират разликата между
закупените ** кв.м. по НА № **/2009 г. и реалната площ на УПИ VII по действащия план – от *** кв.м. По същия начин, не
биха могли да се конкретизират и претендираните реални части от страна на
ищците от поземлен имот с идентификатор *****, които от своя страна, попадат в
различни УПИ в стр.кв № *** по плана на гр. Ч.б., ведно с процесната сграда с
площ от *** кв.м.
Видно е в хода на исковото производство, развило се
пред РС, че самите ищци първоначално са посочили една квадратура, като реална
част от недвижими имот с исковата си молба, а впоследствие два пъти са изменяли
исковата си претенция по реда на чл.214 от ГПК, като в случая, въззивната
инстанция счита, че при приемане на това изменение на исковата претенция, РС е
следвало да съобрази, дали в случая не са били налице изменения не само на
искането като размер, но и на основанието на самата претенция, тъй като едва в
последното съдебно заседание пред РС е конкретизирана окончателно исковата
претенция, което, разбира се, е затруднило и защитата на ответната страна.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че иска с
правно основание чл.108 от ЗС не е доказан, поради което следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение на
ЧРС, като вместо него и по съществото на правния спор бъде отхвърлен искът с
правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Д.Г.М. и З.И.М. против Г.Т.С. и К.С.С.,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици при режим на СИО, на реална
част от недвижим имот с площ общо от ***
кв.м., от които ** кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал **,
а ** кв.м. представляват част от УПИ–IV-2015 в строителен квартал ** ведно със сграда с
идентификатор ****, попадащи в западната част на имот с идентификатор №****по
КККР на гр. Ч. б.при граници на целия поземлен имот №***; №***, №***, №***,
№***, както и да бъдат осъдени Г.Т.С. с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН **********,
да отстъпят и предадат на Д.Г.М. с ЕГН ********** и З.И.М. с ЕГН **********,
владението върху реална част
от недвижим имот с площ
общо от ** кв.м., от които *** кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал **,
а ** кв.м. представляват част от УПИ –IV-2015 в строителен квартал ** ведно със сграда с
идентификатор ****, попадащи в западната част на имот с идентификатор №****по
КККР на гр. Ч. б.при граници на целия поземлен имот №***; №***, №***, №***,
№***.
Следва
да бъде отхвърлена и претенцията за отмяна на основание чл.537 ал.2 предл.3 от ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том **, рег. № **,
дело № **/2016 г. на нотариус И. И. в района на Районен съд – гр. Червен бряг.
При този изход на делото, въззиваемите Д.Г.М. и З.И.М. следва да заплатят направените деловодни разноски за
двете инстанции от въззивниците Г.Т.С. и К.С.С. *** в размер на 3949,40 лв.,
съобразно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК, както и съобразно
представената допълнителна молба от въззивниците за внесен допълнителен депозит
за вещите лица в размер на 300 лв. и внесена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 45,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение № 108/21.03.2019 г. на Районен съд – гр. Червен бряг,
постановено по гр. дело № 619/2018 г. по описа на същия съд, като вместо него и
на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.108 от ЗС Д.Г.М.,
ЕГН ********** и З.И.М., ЕГН ********** и двамата от гр. Ч.б., ул. „***“ № ***
против Г.Т.С., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН ********** *** за признаване за установено,
че ищците Д.Г.М.
и З.И.М. са собственици при режим на
СИО, на реална част
от недвижим имот с площ общо от ** кв.м., от които ** кв.м.
представляват част от УПИ
III-2015 в строителен квартал **, а ** кв.м. представляват
част от УПИ–IV-2015
в строителен квартал ** ведно със сграда с идентификатор ****, попадащи в
западната част на имот с идентификатор №****по КККР на гр. Ч. б.при граници на
целия поземлен имот №***; №***, №***, №***, №***, както и да бъдат осъдени Г.Т.С. с ЕГН ********** и К.С.С.
с ЕГН ********** да отстъпят и предадят на Д.Г.М. с ЕГН ********** и З.И.М. с
ЕГН **********, владението върху реална част
от недвижим имот с площ
общо от ** кв.м., от които ** кв.м. представляват част от УПИ III-2015 в строителен квартал **,
а ** кв.м. представляват част от УПИ –IV-2015 в строителен квартал ** ведно със сграда с идентификатор
****, попадащи в западната част на имот с идентификатор №****по КККР на гр. Ч.
б.при граници на целия поземлен имот №***; №**, №***, №**, №***,
като НЕСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният акцесорен иск с правно основание чл.537 ал.2 предл.3 от ГПК от Д.Г.М. с ЕГН ********** и З.И.М.
с ЕГН ********** и двамата от гр. Ч. б.против осъдени Г.Т.С. с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН ********** *** за отмяна на констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том **,
рег. № **, дело № **/2016 г. на нотариус И.И. в района на Районен съд – гр. Ч..б.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Г.М. и З.И.М. да заплатят направените деловодни разноски за двете
инстанции от въззивниците Г.Т.С. и К.С.С. *** в размер на 3949,40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: