Решение по дело №750/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ ЕООД ЕИК *********, против Решение №119 от 26.04.2023 г., постановено по АНД №20235640200236 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че дерегистрацията от 09.09.2021г. (независимо и служебна) е факт, който не се спори и след тази дата няма логика да бъде наказвано дружеството. Твърди се също, че измененията в ЗАНН са от 23.12.2021г. и от там са аргументите за липсата на вина и в случая, като се навеждат доводи, че е трябвало, след като са били съставени актовете и наказателните постановления, респ. след влизането в сила на измененията в ЗАНН (23.12.2021г.), АУАН и НП да бъдат преразгледани и да бъдат съобразени с новите изменения на ЗАНН. Сочи се, че актовете или НП са връчвани на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване, а не на законния представител на дружеството. Навеждат се доводи, че в наказателното постановление липсва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, липсват данни и за вината. Твърди се, че е налице нарушение и на правото на ЕС, а именно – нарушение по смисъла на Решение от 4 май 2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Сочи се, че районният съд неправилно не отчел всички тези обстоятелства от фактическата обстановка. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор и допълнително в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В случай, че се уважи жалбата и при претендиране на разноски и по-конкретно на адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №119 от 26.04.2023г., постановено по АНД №20235640200236/2023г., Районен съд – Хасково потвърждава Наказателно постановление №621041-F631503 от 22.12.2021г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Хасково в ТД на НАП Пловдив, с което на „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ ЕООД ЕИК *********, за нарушение на чл.125 ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС и на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и осъжда „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП – Пловдив сума в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е, че липсва основание да се приеме наличието на хипотеза по чл.28 от ЗАНН. Посочил е също, че в случая е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер.

Административен съд - Хасково намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Въз основа на надлежно събрани доказателства, районният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по случая, която не следва да се преповтаря от настоящата инстанция. Решението на Районен съд Хасково е валидно и допустимо.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Настоящата инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба, че в случая актовете или НП са връчвани на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване. Съставеният АУАН е връчен на Й.Т.Г., в качеството му на упълномощено лице, като пред районния съд като част от административнонаказателната преписка е представено пълномощно, видно от което това лице е упълномощено от Т. Й. Г.– управител на „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ ЕООД, да го представлява пред ТД на НАП – Хасково за получаване на актове за административни нарушения, АУАН, предупреждения, наказателни постановления, както и актове за дерегистрация по ЗДДС. В случая не е налице нарушение, което да води като правна последица до незаконосъобразност на проведеното санкционно производство само на това основание, още повече, че видно от доказателствата по делото, санкционираното лице се е възползвало от предоставената му възможност за възражения срещу АУАН.

След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

От разпоредбата е видно, че нарушението е формално, както е приел и районният съд – неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период, в определен от закона срок, е самостоятелно и независимо основание за налагане на санкция на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период от 01.07.2021г. до 31.07.2021г., до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, в случая до 16.08.2021г. вкл. (доколкото 14.08.2021г. и 15.08.2021г. са неприсъствени дни). Предвид горното, правилно районният съд е приел, че нарушението е извършено от обективна страна. За прецизност на мотивите и предвид изричните оплаквания за липсата на вина при извършване на нарушението, то следва единствено да се посочи, че отговорността на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. безвиновна.

Във връзка с горното, правилен е изводът на районния съд, че законосъобразно в случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като наложената имуществена санкция е определена в предвидените от закона граници, в минимален размер.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд относно липсата на основание да се приеме наличието на хипотеза по чл.28 от ЗАНН.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба оплаквания, че съдът не отчел, че дерегистрацията от 09.09.2021г. е факт, който не се спори и след тази дата нямало логика да се наказва дружеството. Обосновано районният съд е приел, че е ирелевантен довода за липса на задължение за подаване на отчетни регистри за процесния период поради съставянето на Акта за дерегистрацията по ЗДДС, тъй като процесното административно нарушение касае данъчен период, предхождащ издаването на акта за дерегистрация по ЗДДС.

Неоснователни са и възраженията, че е налице нарушение и на правото на ЕС, като в тази връзка се сочи Решение от 4 май 2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Съдът намира, че посоченото решение е неотносимо към спора в настоящия случай.

Изложените от районния съд мотиви в обжалваното решение за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221, ал.2 от АПК се препраща към тях.

Ето защо обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството, на ответната страна следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №119 от 26.04.2023г., постановено по АНД №20235640200236 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

ОСЪЖДА „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ ЕООД ЕИК *********, да заплати на Национална Агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: